Столицата на България носи името София от 1879 г., когато

Столицата на България носи името София от 1879 година, когато е определена за основен град на новоосвободеното княжество. Името идва от църквата „ Света София “ (Премъдрост Божия), издигната през VI век от император Юстиниан. Тя е една от най-старите християнски църкви в града и в продължение на епохи е била негов нравствен център. Именно храмът дава новото име на града, измествайки остарялото Средец (използвано през Средновековието).

Думата „ София “ идва от гръцки (Σοφία) и значи „ мъдрост “. Когато приказваме за храма „ Света София “, името не е отдадено на жена със същото име, а на Божията Премъдрост – едно от духовните проявления на Христос в християнската традиция.

 

Преди това селището е имало и други имена в разнообразни столетия. Сердика – от тракийското племе „ серди “, живели тук в Античността. Това е и римското име на града. Средец – в интервала на Първото и Второто българско царство. Триадица – употребявано в някои византийски източници.

 

Когато София става столица, в началото името ѝ е посрещнато със смесени усеща. Дебатът за имено е зародил, тъй като името „ София “ по това време не е било толкоз надълбоко обвързвано с българската държавност, колкото остарялото име „ Средец “.

 

„ Средец “ припомня за Първото и Второто българско царство и е носело мощен исторически и родолюбив заряд. „ София “, идващо от църквата „ Света София “, звучи по-гръцки и византийски, което за част от българските възрожденци е изглеждало като „ непознато “ име. Имало е и боязън, че „ София “ може да се обърква с женското име и да звучи „ неподобаващо “ за столица.

 

В последна сметка надвива аргументът, че името към този момент е необятно публикувано и наложено в административната и интернационалната приложимост. Освен това храмът „ Света София “ е бил мощен знак на нематериалност, а добродетелите Вяра, Надежда и Любов дават спомагателна позитивна асоциация.

 

Защо София е определена за столица?

През 1879 година Учредителното заседание взема решение да направи София столица на България вместо Велико Търново или Пловдив. Причините са няколко:

 

Географско състояние – София се намира в централната част на страната и е натурален кръстопът сред съществени търговски и военни пътища.

Близост до Османската империя – като столица София е по-далеч от остарялата столица Търново, само че по-близо до границите, което има стратегическо значение.

 

Икономически и демографски капацитет – градът към този момент е бил значим занаятчийски и търговски център с възходящо население.

 

Градът чества своя празник на 17 септември – Деня на светите мъченици Вяра, Надежда, Любов и майка им София. Датата е определена, тъй като алегорично съчетава името на столицата с християнските добродетели, които носят дъщерите на света София. На този ден се организират публични празнувания и се отбелязва духовният празник на града.