В капана на собствените си чувства
Сто двадесет и три дни и нощи…
Не ми минава, не те не помня, не спирам да те желая безумно. Мисля, че каквото и да направя, все комплицирам нещата . Понякога ми е мъчно, само че заставам настрани. Тогава ти решаваш, че съм те не запомнила и че не ми трябваш. А когато те диря, се опасявам да не пресилвам и да ти отегчавам.
Изобщо всеки мой ход е тестване. Сякаш, в случай че направя неверната стъпка, падам в клопката на личните си усеща. Но… не преставам! Не търси логичност! Обичта не може да се разшифрова.
Усложних ти живота, момче! Отначало ти реши, че флиртът е занимателен. Но след това ти се описа играта с горещите самопризнания . Докато премисляше едните, аз те засипвах с нови. И за нищо не те излъгах. Някои неща можех да ти спестя.
Не очакваше, нали? От толкоз доста дами да попаднеш навръх мен. С мен имаш тръпка, само че е рисково. Не признаваш, само че аз знам, че ти липсвам освен в моменти на самотност. Копнееш за ония скъпи и незабравими мигове на непосредственост. Страхуваш се да покажеш, че аз съм твоята уязвимост.
Разбърках мислите ти и разруших всичките ти защитни стени с единственото ми оръжие – искреността .
Инфо: http://www.highviewart.com
