При 30% от хората с епилепсия лекарствата не помагат, а при голяма част от тях и хирургията е неподходяща
Стимулацията на левия вагусов нерв е най-популярният и необятно прилаган сега метод на хронична електрична стимулация като лекуване на епилепсия. Първата имплантация при човек е осъществена през 1988 (Penry et Dean 1990). Оттогава стимулацията на вагусовия нерв се ползва като в допълнение лекуване при пациенти с медикаментозно-резистентна епилепсия, при които е невъзможна резекцията на епилептогенното огнище. Как се ползва тази стимулация у нас и какъв клиничен опит към този момент имаме. По тематиката приказваме с невролога доцент Петя Димова от Университетска болница “Св. Иван Рилски ”.
Интервюто е част от осведомителната акция за резистентна епилепсия „ След хапчето “ на Асоциацията на родители на деца с епилепсия, Портал на пациента и с поддръжката на УМБАЛ „ Св.Ив.Рилски “.
- Доц. Димова, страшна диагноза ли е, когато чуем думата епилепсия през днешния ден?
- Трябва да се знае, че епилепсията не е едно заболяване, тъй като има доста разнообразни типове епилепсии. Има такива, които са най-общо с дребна дълготрайност, след което минават непринудено, даже без лекуване. И такива, които стартират в ранна възраст и заради генетични аргументи или други тежки мозъчни увреждания не престават цялостен живот.
- Епилепсията се демонстрира най-често при деца до 10 година или при хора, които са към този момент в третата възраст. Защо?
- Болестта в действителност стартира най-често в детска възраст, като честотата стартира да спада към 10-годишна възраст. Следващият пик на изява е в късна зряла и старческа възраст, когато има настъпили мозъчни увреждания от различен генезис – съдов, да вземем за пример исхемичен, дегенеративен и прочие, които съпътстват стареенето на организма, включително и на мозъка, т.е. естествени процеси с напредването на възрастта.
- Разполагаме ли в България с най-съвременните и ефикасни медикаменти, които се ползват при епилепсия?
- В България разполагаме с по-голямата част от наличните в света нови лекарства, само че надалеч не с всички. Има някои, които към момента не са регистрирани и не са налични, както и такива, за които даже можем да кажем, че са животоспасяващи, употребяват се от дълго време и не са скъпи, само че в никакъв случай не са били налични в България.
- Всяка промяна на антиепилептично лекарство ли крие риск. И по какъв начин действате, когато би трябвало да промените медикамент на пациент?
- Не можем да кажем, че всяка промяна на медикамент крие риск, само че би трябвало да се има поради, че промяната може да докара до увеличение на пристъпите. Защо? Първо, тъй като може да се избере неверно лекарство. Второ, има приучване на нервната система към даден медикамент, даже и да не работи на 100%. И когато се преодолява тази приемливост с различен медикамент, може да настъпи утежняване.
- Нека да си поговорим за вагус-нерв- стимулацията (ВНС). Какво би трябвало да знаят пациентите?
- Това е стимулатор на вагусовия (или на български блуждаещия) нерв. Този нерв е един от най-важните в човешкото тяло, тъй като има доста и разнородни, жизнено-важни функционалности. При тази стимулация на нерва - от периферията към мозъка - се въздейства на разнообразни механизми, свързани с активността на основния мозък. В случая на Велико народно събрание при епилепсия се цели да се понижат тези абнормни импулси, които генерират епилептичните пристъпи. Този стимулатор се използва в света от доста години. У нас се вгради за първи път през 2013 година, когато влезе в листата на Здравната каса за приложение при деца. В момента имаме към 25 пациенти, които са с подобен стимулатор. Преди към три години се реализира реимбурсиране от Здравната каса и при възрастни пациенти, които могат да се възползват. Като цяло е много безценен и няма по какъв начин пациентите да си го разрешат сами.
- Казахте, че у нас имаме към 25 пациенти. Как се повлияват, откакто им бъде сложено устройството?
- При по-голямата част – както демонстрират и наблюденията в света, има усъвършенстване. Трябва да споменем, че приказваме за случаи, при които имаме в действителност тежки епилепсии, при които като се изключи че медикаментите не оказват помощ - което се следи при към 30% от хората с епилепсия, не е допустимо да бъде осъществена и епилептична хирургия. Всъщност, хирургията на епилепсията е единствената лечебна процедура, т.е. води до изцеление на пациентите. Когато имаме пациенти, които не са подобаващи за лечебна процедура, каквато е хирургичната, а въпреки това към този момент медикаментите не им въздействат задоволително добре, те са подобаващи за Велико народно събрание.
- Но въпреки всичко, с цел да им бъде препоръчан и сложено Велико народно събрание, от какво зависи?
- Прави се това, което е одобрено по света като стандарт. Пациентът би трябвало да бъде потвърдено рефрактерен към медикаментите - най-малко две, а нормално повече от тях, независимо или в композиция не работят. Задължително се организират проучвания, тъй че да се отхвърли хирургичното лекуване като опция при пациента и тогава се разисква вагус-нерв стимулатор като допустима алатернатива.
- Значи у нас към този момент имаме над 10 години клиничен опит. Какво демонстрира той?
- Споменах към този момент, че у нас пациентите не са доста - към 25 индивида (деца и възрастни). Сравнявайки с големия брой хора на запад с вградени устройства, нашата група е доста дребна, само че резултатите са сходни с тези по света. Тоест, този тип терапия води при към 50% от пациентите до 50% понижение на пристъпите, което за някои доста тежки епилепсии е значително достижение. Когато тежките пристъпи, свързани с травматични рухвания или честите епилептични статуси бъдат понижени на половина, това значи, че има огромно облекчение в живота на пациента, а това рефлектира и върху живота на неговото семейство. Това води и до понижаване на броя на хоспитализациите, надлежно и до по-малки разноски за здравната система. Има и пациенти, при които стимулаторът няма толкоз значителен резултат върху тежестта на пристъпите, само че те пък показват други удобни резултати – понижават страничните резултати от медикаментите, усещат се по-бодри, по-адекватни, по-работоспособни, а това в забележителна степен усъвършенства техния ежедневен живот. А това е задачата на всяко лекуване – да се усъвършенства оптимално живота на пациента.
Интервюто е част от осведомителната акция за резистентна епилепсия „ След хапчето “ на Асоциацията на родители на деца с епилепсия, Портал на пациента и с поддръжката на УМБАЛ „ Св.Ив.Рилски “.
- Доц. Димова, страшна диагноза ли е, когато чуем думата епилепсия през днешния ден?
- Трябва да се знае, че епилепсията не е едно заболяване, тъй като има доста разнообразни типове епилепсии. Има такива, които са най-общо с дребна дълготрайност, след което минават непринудено, даже без лекуване. И такива, които стартират в ранна възраст и заради генетични аргументи или други тежки мозъчни увреждания не престават цялостен живот.
- Епилепсията се демонстрира най-често при деца до 10 година или при хора, които са към този момент в третата възраст. Защо?
- Болестта в действителност стартира най-често в детска възраст, като честотата стартира да спада към 10-годишна възраст. Следващият пик на изява е в късна зряла и старческа възраст, когато има настъпили мозъчни увреждания от различен генезис – съдов, да вземем за пример исхемичен, дегенеративен и прочие, които съпътстват стареенето на организма, включително и на мозъка, т.е. естествени процеси с напредването на възрастта.
- Разполагаме ли в България с най-съвременните и ефикасни медикаменти, които се ползват при епилепсия?
- В България разполагаме с по-голямата част от наличните в света нови лекарства, само че надалеч не с всички. Има някои, които към момента не са регистрирани и не са налични, както и такива, за които даже можем да кажем, че са животоспасяващи, употребяват се от дълго време и не са скъпи, само че в никакъв случай не са били налични в България.
- Всяка промяна на антиепилептично лекарство ли крие риск. И по какъв начин действате, когато би трябвало да промените медикамент на пациент?
- Не можем да кажем, че всяка промяна на медикамент крие риск, само че би трябвало да се има поради, че промяната може да докара до увеличение на пристъпите. Защо? Първо, тъй като може да се избере неверно лекарство. Второ, има приучване на нервната система към даден медикамент, даже и да не работи на 100%. И когато се преодолява тази приемливост с различен медикамент, може да настъпи утежняване.
- Нека да си поговорим за вагус-нерв- стимулацията (ВНС). Какво би трябвало да знаят пациентите?
- Това е стимулатор на вагусовия (или на български блуждаещия) нерв. Този нерв е един от най-важните в човешкото тяло, тъй като има доста и разнородни, жизнено-важни функционалности. При тази стимулация на нерва - от периферията към мозъка - се въздейства на разнообразни механизми, свързани с активността на основния мозък. В случая на Велико народно събрание при епилепсия се цели да се понижат тези абнормни импулси, които генерират епилептичните пристъпи. Този стимулатор се използва в света от доста години. У нас се вгради за първи път през 2013 година, когато влезе в листата на Здравната каса за приложение при деца. В момента имаме към 25 пациенти, които са с подобен стимулатор. Преди към три години се реализира реимбурсиране от Здравната каса и при възрастни пациенти, които могат да се възползват. Като цяло е много безценен и няма по какъв начин пациентите да си го разрешат сами.
- Казахте, че у нас имаме към 25 пациенти. Как се повлияват, откакто им бъде сложено устройството?
- При по-голямата част – както демонстрират и наблюденията в света, има усъвършенстване. Трябва да споменем, че приказваме за случаи, при които имаме в действителност тежки епилепсии, при които като се изключи че медикаментите не оказват помощ - което се следи при към 30% от хората с епилепсия, не е допустимо да бъде осъществена и епилептична хирургия. Всъщност, хирургията на епилепсията е единствената лечебна процедура, т.е. води до изцеление на пациентите. Когато имаме пациенти, които не са подобаващи за лечебна процедура, каквато е хирургичната, а въпреки това към този момент медикаментите не им въздействат задоволително добре, те са подобаващи за Велико народно събрание.
- Но въпреки всичко, с цел да им бъде препоръчан и сложено Велико народно събрание, от какво зависи?
- Прави се това, което е одобрено по света като стандарт. Пациентът би трябвало да бъде потвърдено рефрактерен към медикаментите - най-малко две, а нормално повече от тях, независимо или в композиция не работят. Задължително се организират проучвания, тъй че да се отхвърли хирургичното лекуване като опция при пациента и тогава се разисква вагус-нерв стимулатор като допустима алатернатива.
- Значи у нас към този момент имаме над 10 години клиничен опит. Какво демонстрира той?
- Споменах към този момент, че у нас пациентите не са доста - към 25 индивида (деца и възрастни). Сравнявайки с големия брой хора на запад с вградени устройства, нашата група е доста дребна, само че резултатите са сходни с тези по света. Тоест, този тип терапия води при към 50% от пациентите до 50% понижение на пристъпите, което за някои доста тежки епилепсии е значително достижение. Когато тежките пристъпи, свързани с травматични рухвания или честите епилептични статуси бъдат понижени на половина, това значи, че има огромно облекчение в живота на пациента, а това рефлектира и върху живота на неговото семейство. Това води и до понижаване на броя на хоспитализациите, надлежно и до по-малки разноски за здравната система. Има и пациенти, при които стимулаторът няма толкоз значителен резултат върху тежестта на пристъпите, само че те пък показват други удобни резултати – понижават страничните резултати от медикаментите, усещат се по-бодри, по-адекватни, по-работоспособни, а това в забележителна степен усъвършенства техния ежедневен живот. А това е задачата на всяко лекуване – да се усъвършенства оптимално живота на пациента.
Източник: zdrave.net
КОМЕНТАРИ