Стилян Гроздев е сред щангистите, благодарение на които се почувствахме

Стилян Гроздев е измежду щангистите, с помощта на които се почувствахме горди и щастливи българи в тези комплицирани и тревожни времена за живот. В Москва Стилян стана за първи път европейски първенец по повдигане на тежести за мъже, откакто в категория до 61 кг завоюва общо три медала – златни в дуела и изхвърлянето, и сребърен в изтласкването. До този миг състезателят на ТСК „ Русе “ имаше на състезание на Стария континент злато в изхвърлянето и второ място в дуела. Иначе от европейски шампионати при подрастващите Стилян е спечелил по една купа за кадети и юноши и куп други медали в тези възрасти.
В изявление за Стилян Гроздев разказва по какъв начин е стигнал до златото в съветската столица, афишира идната си огромна цел и изяснява какво би трябвало да е отношението към щангите, с цел да стъпваш на почетната стълбичка.
Стиляне, какво си казахте, когато тръгвахте за първия си опит в Москва?
Беше значим опит и трябваше да подвигна непременно тежестта, тъй като в противоположен случай можеше да отпадна от борбата за златото. Бях убеден в силите си, тъй като бях добре квалифициран, а и настрана на тренировки освен, че съм се справял с тази тежест, само че съм вдигал и повече. Добре стана, че изхвърлих щангата от първия си опит, защото в случай че не го бях направил, трябваше да дублирам на същата тежест и губех един опит.
Коя бе повратната точка в надпреварата?
Успешният ми втори опит в изтласкването. Той ме направи още по-спокоен, защото грузинецът малко ме изненада с това, което реализира във второто придвижване. В последна сметка приключих преди него и там със 160 кг. Два кг и половина повече от мен тласна единствено германецът, само че аз му водех с огромна преднина от изхвърлянето. За да ме победи, трябваше да успее на 177 кг, нещо което никой не е правил в нашата категория. Затова не обръщах внимание на поръчките му, даже в еуфорията след купата не знаех, че съм останал втори в изтласкването. Научих го по-късно.
Кога Ви беше най-трудно по време на подготовката?
Когато пристигна втората вълна от Kовид и отложиха още веднъж европейското. Първенството се явяваше подготовка за Олимпиада и даже се появиха опасения, че може въобще да не се организира, което щеше да ми попречи да печеля нужните точки за квотата в Токио. Всичко това се отрази на душeвността ми.
Как успяхте да поддържате форма близо две години за това европейско, което бе отлагано три пъти?
Дължа всичко на моите треньори, на техните способи на работа, на верния им метод към всеки един от нас.
Имахте ли проблеми с килограмите?
Месец преди европейското трябваше да смъквам повече от девет кг. Ограничих храните с калории, хранех се по-малко и веднъж дневно. Седмица преди надпреварата стопирах изобщо да се храня.
На кого желаете да благодарите?
Благодарен съм на моите треньори в клуба ми в Русе Кръстина и Радослав Атанасови, на президента на клуба доктор Кирил Панайотов и на министъра на спорта Красен Кралев.
Колко отмора си дадохте след триумфа?
Сега няма време за отмора. Още същия ден, като се върнах в Русе, и бях в залата. Все отново до Олимпиадата остават три месеца. Надявам се да вземам участие в Токио и да преследвам огромната си цел.
Медал или купа?
Олимпийска купа, несъмнено. По силите ми е в Токио да запиша надалеч по-високи достижения от тези на европейското.
Наясно ли сте кои ще Ви бъдат съперници за златото?
От Европа няма. Извън Европа има един индонизиец, който последно е записал малко по-добри резултати от моите в Москва. Но аз към този момент споделих, че мога да се оправя с по-високи тежести и в двете придвижвания, което значи, че завися от самия себе си. За мен е най-важно в този момент да съм здрав и да нямам травми, с цел да се приготвя по най-хубавия метод за Токио.
Планирате ли да минете в по-горната категория?
Имам такива проекти, само че евентуално ще го направя след Олимпиадата и международното в Перу през ноември.
Стиляне, по какъв начин се запалихте по щангите?
Запали ме моят по-голям брат, който беше щангист. Бях на 10 години, когато влязох в залата и повече не излязох от там, тъй като обикнах повдигането на тежести. Нашият спорт, в случай че не го заобичаш и в случай че не влагаш пристрастеност, няма по какъв начин да успяваш.
Каква е цената на триумфа?
Постоянство и доста ограничения. Аз не повеждам същия живот като моите връстници, не мога да излизам свободно като тях, да отивам на нощни заведения, да закъснявам. С приятелките е същото, не можеш да смесваш двете неща, щом искаш да побеждаваш на подиума. Така че и любовта ще изчака.