Това няма да го разберете: Чалгата погубва цели телевизии, ще пог...
Стигна се до долнопробност – Лили Иванова в тоалет като от филм за възрастни. (дори Евгени Минчев се възмути от някои " прелести " на примата...) Нафталинените Мими Иванова, Васил Найденов, Георги Христов и прочие соцестрадни реализатори зарадваха шепата бранители на МОЧА и с това заслугата им се изчерпа. Царство на плейбека.
бТВ се опита да мине фино с концерт на участниците в „ Гласът на България “, само че и страстите в посока на родни гении към този момент са на изкуствено дишане.
За Драго Чая по Българска национална телевизия да не приказваме. Там някъде втръснали до повръщане артисти (някои от тях талантливи) инквизираха феновете с есхумация на остарели скечове и вицове като " Дай рибу, рибу бай... "
Нищо ново и свежо.
И когато празниците отшумяха и фенът реши, че ще види нещо въпреки всичко обикновено – нов удар в слънчевия сплит: усмихнат до уши водещият Петър Дочев продължи да ни занимава с персоналните си преживелици, философска мътилка и пъчене като попрезрял селски ерген, на който се лепят най-закъсалите моми. Този образец в действителност си мисли, че феновете са някаква зомбирана маса, която може да изтърпи всевъзможни тъпоумия. Два дни поред споделя какво е видял и чул в Париж, където бил наскоро. Дори сътрудникът му Деси Стоянова не може да схване какво се пробва да каже въпросният субект с брътвежите за някаква фондация, която развива активност във Фронция, само че в действителност не е тъкмо френска и още неща, невъзможни за превод на човешки. Същият самовлюбен Дочев, който разперва пера като надут паун през пет минути, не стопира да припомня, че е артист, видял всьо и вся, също така и влъхва. За такива един непретенциозен деец на киното и сцената – Марлон Брандо, е споделил: „ Ако нещо в действителност е нездравословно за стомаха, това е артист, който ни занимава с живота си по малкия екран “.
Телевизиите от дълго време бълват продукции на равнище „ кал “, само че в последно време нещата отиват към мочурище.
И на този кафяво-немощен и упадъчно-изморителен декор грее дребна, упорита светлинка. Светлинка, която сгрява душите със моден букет от звуци и завладяващи разкази.
Става дума за Васил Върбанов и неговото авторско предаване „ Моят плейлист “ по Българска национална телевизия. Истински оазис за просветеност и смелост в клокочещата заплашително чалгарска пропаст.
Пред Нова година да вземем за пример посетител на известния ценител на рока и ръгби спорта бе Явор Русинов. Двамата добродушно обсъждаха музикални тематики, а се получи океан от информация, поднесена по забележително наличен метод и очароващо наличие. Научихме за 1500 родопски песни, за чисто българската музика, нейната автентичност и неповторимост, за света, който я приема като съкровищница и извор на ентусиазъм. И през нея стигнаха да Питър Гейбриел, а най-после ни заведоха за ръчичка на самия Еверест – Реквием на Моцарт в осъществяване на Виенската филхармония и хор под диригентството на Херберт декор Караян. Дори най-ощетения в мисловно отношение чалгар би усетил по какъв начин същинското чудо прониква в опустошеното му сърце посредством музиката на Амадеус.
Ще загатна още диалозите на Върбанов с Огнян Ангелов, Теодора Димова, Боряна Туманова, Ясен Гюзелев, Румен Бояджиев, Здравка Евтимова, Ваня Монева, Митко Павлов, Теодор Ушев и доста други. Голяма част от тези хора рядко „ помирисват “ телевизионни студия. Защото не са вървежни, биха споделили вездесъщите продуценти и водещи, окупирали тв стратегиите, филмите и реалититата, само че най-много ТВ-бюджетите.
Споменатият към този момент нагоре Марлон Брандо е споделил още: „ Не търсете връзка сред размера на вашите възнаграждения и вашия гений “.
И те не търсят връзка, тъй като такава няма. Но хонорарите ги откриват безпогрешно, като подготвено прасе трюфели.
Огнян Стефанов
П.П. Не съм ефирен специалист, фен съм. Изразявам мнение като подобен. Но съм надълбоко уверен, че чалгата е отрова, която прониква в тялото ви като дрога, прави ви подвластни, полира мозъчната ви активност и ви трансформира в комфортни за гласоподаване субекти. Чалгата като модел на държание и агитация, освен чалга музиката. Чували ли сте за черната мамба? Чалгаризацията е още по-смъртоносна. Да го знаете.
бТВ се опита да мине фино с концерт на участниците в „ Гласът на България “, само че и страстите в посока на родни гении към този момент са на изкуствено дишане.
За Драго Чая по Българска национална телевизия да не приказваме. Там някъде втръснали до повръщане артисти (някои от тях талантливи) инквизираха феновете с есхумация на остарели скечове и вицове като " Дай рибу, рибу бай... "
Нищо ново и свежо.
И когато празниците отшумяха и фенът реши, че ще види нещо въпреки всичко обикновено – нов удар в слънчевия сплит: усмихнат до уши водещият Петър Дочев продължи да ни занимава с персоналните си преживелици, философска мътилка и пъчене като попрезрял селски ерген, на който се лепят най-закъсалите моми. Този образец в действителност си мисли, че феновете са някаква зомбирана маса, която може да изтърпи всевъзможни тъпоумия. Два дни поред споделя какво е видял и чул в Париж, където бил наскоро. Дори сътрудникът му Деси Стоянова не може да схване какво се пробва да каже въпросният субект с брътвежите за някаква фондация, която развива активност във Фронция, само че в действителност не е тъкмо френска и още неща, невъзможни за превод на човешки. Същият самовлюбен Дочев, който разперва пера като надут паун през пет минути, не стопира да припомня, че е артист, видял всьо и вся, също така и влъхва. За такива един непретенциозен деец на киното и сцената – Марлон Брандо, е споделил: „ Ако нещо в действителност е нездравословно за стомаха, това е артист, който ни занимава с живота си по малкия екран “.
Телевизиите от дълго време бълват продукции на равнище „ кал “, само че в последно време нещата отиват към мочурище.
И на този кафяво-немощен и упадъчно-изморителен декор грее дребна, упорита светлинка. Светлинка, която сгрява душите със моден букет от звуци и завладяващи разкази.
Става дума за Васил Върбанов и неговото авторско предаване „ Моят плейлист “ по Българска национална телевизия. Истински оазис за просветеност и смелост в клокочещата заплашително чалгарска пропаст.
Пред Нова година да вземем за пример посетител на известния ценител на рока и ръгби спорта бе Явор Русинов. Двамата добродушно обсъждаха музикални тематики, а се получи океан от информация, поднесена по забележително наличен метод и очароващо наличие. Научихме за 1500 родопски песни, за чисто българската музика, нейната автентичност и неповторимост, за света, който я приема като съкровищница и извор на ентусиазъм. И през нея стигнаха да Питър Гейбриел, а най-после ни заведоха за ръчичка на самия Еверест – Реквием на Моцарт в осъществяване на Виенската филхармония и хор под диригентството на Херберт декор Караян. Дори най-ощетения в мисловно отношение чалгар би усетил по какъв начин същинското чудо прониква в опустошеното му сърце посредством музиката на Амадеус.
Ще загатна още диалозите на Върбанов с Огнян Ангелов, Теодора Димова, Боряна Туманова, Ясен Гюзелев, Румен Бояджиев, Здравка Евтимова, Ваня Монева, Митко Павлов, Теодор Ушев и доста други. Голяма част от тези хора рядко „ помирисват “ телевизионни студия. Защото не са вървежни, биха споделили вездесъщите продуценти и водещи, окупирали тв стратегиите, филмите и реалититата, само че най-много ТВ-бюджетите.
Споменатият към този момент нагоре Марлон Брандо е споделил още: „ Не търсете връзка сред размера на вашите възнаграждения и вашия гений “.
И те не търсят връзка, тъй като такава няма. Но хонорарите ги откриват безпогрешно, като подготвено прасе трюфели.
Огнян Стефанов
П.П. Не съм ефирен специалист, фен съм. Изразявам мнение като подобен. Но съм надълбоко уверен, че чалгата е отрова, която прониква в тялото ви като дрога, прави ви подвластни, полира мозъчната ви активност и ви трансформира в комфортни за гласоподаване субекти. Чалгата като модел на държание и агитация, освен чалга музиката. Чували ли сте за черната мамба? Чалгаризацията е още по-смъртоносна. Да го знаете.
Източник: frognews.bg
КОМЕНТАРИ