Играта със суверенни територии на Украйна. Къде спира имперският апетит
Стига с това оръжие за Украйна. Стига с мисълта, че Киев би трябвало да си върне териториите, заграбени от Русия. Тези послания започнаха да се чуват и в Съединени американски щати. Стефан Попов изяснява от кое място идва това и до какво може да докара.
На третия месец от войната в Украйна в Съединени американски щати се появиха сериозни позиции за ролята на тази страна в спора. Това не е изненада, а част от вътрешния обществен спор. Но две от тези позиции могат да окажат по-сериозно въздействие измежду политически кръгове в Съединени американски щати.
Изненада: демократичният Ню Йорк таймс
Ню Йорк Таймс разгласява позиция на Редакционния си съвет, вътрешна институция на основните редактори. Вестникът поддържа Украйна от първия ден на войната с безапелационното заявление, че „ без значение какъв брой ще трае войната, Украйна ще бъде свободна “. Но три месеца по-късно публицистичният мозъчен концерн декларира още в заглавието на една дълга позиция, че „ войната се усложнява, а Америка не е подготвена “ .
На първо място Редакционният съвет повтаря към този момент обсъждани въпроси, на които администрацията на Съединени американски щати не е дала отговор. Каква е задачата на Вашингтон? Край на спора? Мирно съглашение? Необратимо намаляване на Русия? Путин пред углавен арбитражен съд? Да се избегне ескалация на войната? И други.
Според вестник не е реалистично Украйна да има вяра, че ще завоюва войната.
На второ място идва тезата, съгласно която е нереалистично Украйна да има вяра, че ще завоюва войната и ще върне Русия назад оттатък границите преди 24 март, а и преди 2014. По тази причина украинското държавно управление би трябвало да преоцени задачите си. Позицията не загатва непосредствено, че Украйна би трябвало да направи териториални отстъпки на Русия, само че в текста това се чете: Украйна би трябвало да вземе мъчителни решения. А на Володимир Зеленски би трябвало да се каже ясно, че помощта не е безкрайна.
Особеното в позицията на Редакционния ръб е гледната точка, която следва генерално доктрината Монро (от началото на 19 век европейските неразбории не са в кръга ползи на Съединени американски щати, жестоко казано), контузията Виетнам и други като Ирак и Афганистан. Въпросът не е издигнат световно, морално, нито даже стратегически. По-скоро се пита какво прави Съединени американски щати в Украйна, откакто инфлацията е по-важна за американеца.
Предлага ли решение Редакционният съвет? Не, никакво.
Настоява да се отговори на въпроси за задачата на войната, на които сега няма отговор:
Да се съобщи Путин на углавен арбитражен съд? Разбира се, че това го чака по принцип. Но може ли то да е цел на войната? Да има спокойно съглашение? Надали. Нали към този момент се вършиха такива опити на срещите в Турция? Да се дестабилизира Путин? Ако това е път към възобновяване на статуквото отпреди 2014 година - да, за какво не? Но по какъв начин се формулира експлицитно сходна цел, откакто ще наподобява неуместно, въпреки и глобите да способстват. Да се избегне по-голяма война? Разбира се, това е по-далечната цел. Но тя се реализира по метод, противопоставен на предлагания в позицията: Русия би трябвало да се научи, че има държавни граници и те се почитат, другояче светът потъва в безпорядък.
Подобни въпроси нямат отговор във формата на изказване, сходно на публицистичното писмо. Докато Украйна е стимулирана да не отстъпва, би трябвало да й се оказва помощ по всевъзможен метод. Този отговор е отворен, само че задачата не е ли задоволително е ясна?
Съединени американски щати са дефинирали границата на помощта си много недвусмислено: подкрепя се Украйна, не се влиза в пряк боен спор с Русия. Това е стратегическа скица, която рано или по-късно ще оформи и изчезналия в този момент подтекст за отговорите, които публицистичната позиция търси малко преждевременно. Но и в този момент внушенията за търговия с територии са извънредно неприемливи, освен това таман от позиция на опита на Съединени американски щати с войните в Европа. Играта със суверенни територии е в огромна степен това, против което Съединени американски щати застават след 1945 година. Тази цел надвишава съответния спор и е обвързвана с гаранции за предпазване на следвоенната непоклатимост.
Но по какъв начин без Хенри Кисинджър
Няколко дни след тази обява на Ню Йорк таймс Хенри Кисинджър изрече на процедура същата позиция. Той го направи в онлайн послание към участниците в срещата в Давос на 24 май, дни преди да навърши 99 години, само че в присъща своя вероятност. Той не се пита какво вършат Съединени американски щати в Украйна, нито какви са задачите на Байдън, не стартира по-тясна американска позиция, а непосредствено оповестява решението на казуса. Според Кисинджър обстановката обективно демонстрира, че Украйна ще бъде разсипана, в случай че не направи отстъпки.
Според Кисинджър Путин не би трябвало да бъде унижаван.
След букет от хвалебствени думи за героичните украинци Кисинджър упорства на два момента. Първо, Путин не би трябвало да бъде унижаван. Той би трябвало да излезе с достолепие от войната, която е почнал съгласно правото на деспотичния произвол. Дори дотук казаното е прекомерно и може да не се разисква нататък. Но въпреки всичко, второ, Украйна би трябвало да направи отстъпки. Най-добре, споделя някогашният държавен секретар, да се поправят границите й до положението им преди войната. Това положение значи Луганск, Донецк (неясно каква част от областите) и Крим да бъдат отстъпени на Русия.
Кисинджър е на практика реалист, правоприемник на огромната традиция на така наречен натурализъм в теорията на интернационалните връзки (в съвременно време от Макиавели и Хобс, през Шмит и Моргентау, до Кенет Уолц и цяла плеяда университетски фигури.) Но Кисинджър не се асоциира с университетски концепции. Той декларира себе си като практик, който взема решение проблеми без помощта на доктрина. Така е работил цялостен живот.
В случая бърка и е необичайно дали си дава сметка за по-широкия смисъл на позицията си. Кисинджър гледа на Русия като на велика мощ, сравнима с Китай, Съединени американски щати, Англия. Великите сили вземат решение ориста на света между тях. Такава е традицията на конгресите – Виенски, Берлински и други
В случая с Украйна обаче сходно нещо няма. Има прилика с произвола на Третия Райх: анексираш или превземаш територии. С една разлика - през 1939 Третият Райх е велика мощ със съдружници. Докато Русия през днешния ден е на прага на банкрута, обект на невиждана икономическа обсада, против нея стои единен целият западен свят, тя няма съществени съдружници, военно архаична е като автомобилното си произвеждане, в плен е на мечти за великолепие. И шантажира света с нуклеарните си ракети.
Рискът от двете позиции
По-сериозният риск в рекомендациите и на двете позиции обаче е в това, че една късна или нерешителна интервенция на Съединени американски щати първоначално води до доста по-скъпа – в човешки жертви и финанси – интервенция по-късно. Какви гаранции биха дали Ню Йорк таймс и Кисинджър, че един път сит богато с територия, на следващия ден Путин няма отново да огладнее? Раблезианският апетит на имперското тяло е злокачествено резистентен.
Каква е гаранцията, че в случай че през днешния ден бъде сит богато с територия, на следващия ден Путин няма отново да огладнее?
Любопитен е фактът, че назад на Съединени американски щати, в обичайно объркания европейски континент настройката е друга. Сред европейските страни към този момент господства позицията, че Украйна взима решенията, а ние й оказваме помощ. И оказваме помощ, тъй като след Украйна има Молдова, Полша, Балтика, Балканите, може ли да каже някой къде стопира имперският вкус? Така че на тестване е международният ред, а не връзките сред Запада и една въобразена велика мощ.
* Становищата, изказани в рубриката „ Мнение “, могат да не отразяват позицията на Свободна Европа.
На третия месец от войната в Украйна в Съединени американски щати се появиха сериозни позиции за ролята на тази страна в спора. Това не е изненада, а част от вътрешния обществен спор. Но две от тези позиции могат да окажат по-сериозно въздействие измежду политически кръгове в Съединени американски щати.
Изненада: демократичният Ню Йорк таймс
Ню Йорк Таймс разгласява позиция на Редакционния си съвет, вътрешна институция на основните редактори. Вестникът поддържа Украйна от първия ден на войната с безапелационното заявление, че „ без значение какъв брой ще трае войната, Украйна ще бъде свободна “. Но три месеца по-късно публицистичният мозъчен концерн декларира още в заглавието на една дълга позиция, че „ войната се усложнява, а Америка не е подготвена “ .
На първо място Редакционният съвет повтаря към този момент обсъждани въпроси, на които администрацията на Съединени американски щати не е дала отговор. Каква е задачата на Вашингтон? Край на спора? Мирно съглашение? Необратимо намаляване на Русия? Путин пред углавен арбитражен съд? Да се избегне ескалация на войната? И други.
Според вестник не е реалистично Украйна да има вяра, че ще завоюва войната.
На второ място идва тезата, съгласно която е нереалистично Украйна да има вяра, че ще завоюва войната и ще върне Русия назад оттатък границите преди 24 март, а и преди 2014. По тази причина украинското държавно управление би трябвало да преоцени задачите си. Позицията не загатва непосредствено, че Украйна би трябвало да направи териториални отстъпки на Русия, само че в текста това се чете: Украйна би трябвало да вземе мъчителни решения. А на Володимир Зеленски би трябвало да се каже ясно, че помощта не е безкрайна.
Особеното в позицията на Редакционния ръб е гледната точка, която следва генерално доктрината Монро (от началото на 19 век европейските неразбории не са в кръга ползи на Съединени американски щати, жестоко казано), контузията Виетнам и други като Ирак и Афганистан. Въпросът не е издигнат световно, морално, нито даже стратегически. По-скоро се пита какво прави Съединени американски щати в Украйна, откакто инфлацията е по-важна за американеца.
Предлага ли решение Редакционният съвет? Не, никакво.
Настоява да се отговори на въпроси за задачата на войната, на които сега няма отговор:
Да се съобщи Путин на углавен арбитражен съд? Разбира се, че това го чака по принцип. Но може ли то да е цел на войната? Да има спокойно съглашение? Надали. Нали към този момент се вършиха такива опити на срещите в Турция? Да се дестабилизира Путин? Ако това е път към възобновяване на статуквото отпреди 2014 година - да, за какво не? Но по какъв начин се формулира експлицитно сходна цел, откакто ще наподобява неуместно, въпреки и глобите да способстват. Да се избегне по-голяма война? Разбира се, това е по-далечната цел. Но тя се реализира по метод, противопоставен на предлагания в позицията: Русия би трябвало да се научи, че има държавни граници и те се почитат, другояче светът потъва в безпорядък.
Подобни въпроси нямат отговор във формата на изказване, сходно на публицистичното писмо. Докато Украйна е стимулирана да не отстъпва, би трябвало да й се оказва помощ по всевъзможен метод. Този отговор е отворен, само че задачата не е ли задоволително е ясна?
Съединени американски щати са дефинирали границата на помощта си много недвусмислено: подкрепя се Украйна, не се влиза в пряк боен спор с Русия. Това е стратегическа скица, която рано или по-късно ще оформи и изчезналия в този момент подтекст за отговорите, които публицистичната позиция търси малко преждевременно. Но и в този момент внушенията за търговия с територии са извънредно неприемливи, освен това таман от позиция на опита на Съединени американски щати с войните в Европа. Играта със суверенни територии е в огромна степен това, против което Съединени американски щати застават след 1945 година. Тази цел надвишава съответния спор и е обвързвана с гаранции за предпазване на следвоенната непоклатимост.
Но по какъв начин без Хенри Кисинджър
Няколко дни след тази обява на Ню Йорк таймс Хенри Кисинджър изрече на процедура същата позиция. Той го направи в онлайн послание към участниците в срещата в Давос на 24 май, дни преди да навърши 99 години, само че в присъща своя вероятност. Той не се пита какво вършат Съединени американски щати в Украйна, нито какви са задачите на Байдън, не стартира по-тясна американска позиция, а непосредствено оповестява решението на казуса. Според Кисинджър обстановката обективно демонстрира, че Украйна ще бъде разсипана, в случай че не направи отстъпки.
Според Кисинджър Путин не би трябвало да бъде унижаван.
След букет от хвалебствени думи за героичните украинци Кисинджър упорства на два момента. Първо, Путин не би трябвало да бъде унижаван. Той би трябвало да излезе с достолепие от войната, която е почнал съгласно правото на деспотичния произвол. Дори дотук казаното е прекомерно и може да не се разисква нататък. Но въпреки всичко, второ, Украйна би трябвало да направи отстъпки. Най-добре, споделя някогашният държавен секретар, да се поправят границите й до положението им преди войната. Това положение значи Луганск, Донецк (неясно каква част от областите) и Крим да бъдат отстъпени на Русия.
Кисинджър е на практика реалист, правоприемник на огромната традиция на така наречен натурализъм в теорията на интернационалните връзки (в съвременно време от Макиавели и Хобс, през Шмит и Моргентау, до Кенет Уолц и цяла плеяда университетски фигури.) Но Кисинджър не се асоциира с университетски концепции. Той декларира себе си като практик, който взема решение проблеми без помощта на доктрина. Така е работил цялостен живот.
В случая бърка и е необичайно дали си дава сметка за по-широкия смисъл на позицията си. Кисинджър гледа на Русия като на велика мощ, сравнима с Китай, Съединени американски щати, Англия. Великите сили вземат решение ориста на света между тях. Такава е традицията на конгресите – Виенски, Берлински и други
В случая с Украйна обаче сходно нещо няма. Има прилика с произвола на Третия Райх: анексираш или превземаш територии. С една разлика - през 1939 Третият Райх е велика мощ със съдружници. Докато Русия през днешния ден е на прага на банкрута, обект на невиждана икономическа обсада, против нея стои единен целият западен свят, тя няма съществени съдружници, военно архаична е като автомобилното си произвеждане, в плен е на мечти за великолепие. И шантажира света с нуклеарните си ракети.
Рискът от двете позиции
По-сериозният риск в рекомендациите и на двете позиции обаче е в това, че една късна или нерешителна интервенция на Съединени американски щати първоначално води до доста по-скъпа – в човешки жертви и финанси – интервенция по-късно. Какви гаранции биха дали Ню Йорк таймс и Кисинджър, че един път сит богато с територия, на следващия ден Путин няма отново да огладнее? Раблезианският апетит на имперското тяло е злокачествено резистентен.
Каква е гаранцията, че в случай че през днешния ден бъде сит богато с територия, на следващия ден Путин няма отново да огладнее?
Любопитен е фактът, че назад на Съединени американски щати, в обичайно объркания европейски континент настройката е друга. Сред европейските страни към този момент господства позицията, че Украйна взима решенията, а ние й оказваме помощ. И оказваме помощ, тъй като след Украйна има Молдова, Полша, Балтика, Балканите, може ли да каже някой къде стопира имперският вкус? Така че на тестване е международният ред, а не връзките сред Запада и една въобразена велика мощ.
* Становищата, изказани в рубриката „ Мнение “, могат да не отразяват позицията на Свободна Европа.
Източник: svobodnaevropa.bg
КОМЕНТАРИ