Христо Христев: Дори Христос да стане главен прокурор, няма да разчупи статуквото
„ Степента на изродяване на това, което имаме като институционална среда в България, като процеси в правосъдната система, във Висш съдебен съвет и в прокуратурата, към този момент е достигнала етапа, че даже Исус Христос да влезе и стане основен прокурор, няма по какъв начин да разчупи статуквото на отношение на това, което съществува в правосъдната система, във Висш съдебен съвет и в прокуратурата.
Това сподели пред БНР Христо Христев, учител по европейско право в СУ „ Св. Климент Охридски “.
Това са градени с години позиции, връзки и зависимости. Дори Лаура Кьовеши да бъде предпочетена за европейски основен прокурор, това надали би довело до чудодейна смяна на тази деградация на системата на правосъдие в България “. Висшият правосъден съвет през днешния ден публично открипроцедурата за избор на нов основен прокурор, като първите номинации се чакат идната седмица, а изборът ще бъде на 24 октомври, изясни той.
„ Големият проблем с прокуратурата в България не е проблем с имената на X, Y или Z, това е проблем с метода, по който е уредена прокуратурата в правната уредба като една йерархизирана и централизирана конструкция, функционираща при единоначалие, което разрешава прекалено много смутителни неща, които се случват в нейното действие “.
Христев разяснява и тематиката за избор на европейски основен прокурор. Кандидатите за поста са румънката Лаура Кьовеши и французинът Жан-Франсоа Бонер:
„ Когато в процедурата по назначение на началник на европейското обвиняване се дават пълномощия от една страна на Европейския парламент, въпреки това на Съвета на Европейския съюз, то е неизбежно да се получи политически подтекст и политически фактори да обуславят избора на европейски основен прокурор… Назначаването на европейски основен прокурор неизбежно ще се повлияе от цялостното разпределяне на картите и оформянето на новата институционална настройка в Европейския съюз “.
Според Христо Христев слабостта в правната уредба, която беше основана с регламента за европейската прокуратура, е несъразмерното присъединяване на политически институции, постоянно на разнообразни позиции:
„ Не всичко е обществено в тези процеси, тъй като по един метод дебатите вървят в Народното събрание, а по друга в Съвета. При остро разминаване на позициите няма по какъв начин да се обвърже и с цялостната настройка, която се конструира сега “.
„ Свидетели сме на развой на оттегляне от демократичните правила и от високата степен на либералност, достигната в хода на развиване на институционалната система на Европейския съюз. Свидетели сме по какъв начин се отстъпва от съществени положения, градени в продължение на години, които целяха да подсигуряват, че Европейска комисия и основните фигури в системата на ръководство на Европейски Съюз ще бъдат излъчени посредством транспарантна и демократична процедура, която регистрира мнението на жителите. По един извратен метод в хода на популистите, на събуждането на демоните на крайните националисти, се вижда до какво се стига – до ерозия на демократичните системи в обособените страни членки и до ерозия на това, което е достигнато като демократична еволюция в Европейски Съюз “, добави още Христев.
Това сподели пред БНР Христо Христев, учител по европейско право в СУ „ Св. Климент Охридски “.
Това са градени с години позиции, връзки и зависимости. Дори Лаура Кьовеши да бъде предпочетена за европейски основен прокурор, това надали би довело до чудодейна смяна на тази деградация на системата на правосъдие в България “. Висшият правосъден съвет през днешния ден публично открипроцедурата за избор на нов основен прокурор, като първите номинации се чакат идната седмица, а изборът ще бъде на 24 октомври, изясни той.
„ Големият проблем с прокуратурата в България не е проблем с имената на X, Y или Z, това е проблем с метода, по който е уредена прокуратурата в правната уредба като една йерархизирана и централизирана конструкция, функционираща при единоначалие, което разрешава прекалено много смутителни неща, които се случват в нейното действие “.
Христев разяснява и тематиката за избор на европейски основен прокурор. Кандидатите за поста са румънката Лаура Кьовеши и французинът Жан-Франсоа Бонер:
„ Когато в процедурата по назначение на началник на европейското обвиняване се дават пълномощия от една страна на Европейския парламент, въпреки това на Съвета на Европейския съюз, то е неизбежно да се получи политически подтекст и политически фактори да обуславят избора на европейски основен прокурор… Назначаването на европейски основен прокурор неизбежно ще се повлияе от цялостното разпределяне на картите и оформянето на новата институционална настройка в Европейския съюз “.
Според Христо Христев слабостта в правната уредба, която беше основана с регламента за европейската прокуратура, е несъразмерното присъединяване на политически институции, постоянно на разнообразни позиции:
„ Не всичко е обществено в тези процеси, тъй като по един метод дебатите вървят в Народното събрание, а по друга в Съвета. При остро разминаване на позициите няма по какъв начин да се обвърже и с цялостната настройка, която се конструира сега “.
„ Свидетели сме на развой на оттегляне от демократичните правила и от високата степен на либералност, достигната в хода на развиване на институционалната система на Европейския съюз. Свидетели сме по какъв начин се отстъпва от съществени положения, градени в продължение на години, които целяха да подсигуряват, че Европейска комисия и основните фигури в системата на ръководство на Европейски Съюз ще бъдат излъчени посредством транспарантна и демократична процедура, която регистрира мнението на жителите. По един извратен метод в хода на популистите, на събуждането на демоните на крайните националисти, се вижда до какво се стига – до ерозия на демократичните системи в обособените страни членки и до ерозия на това, което е достигнато като демократична еволюция в Европейски Съюз “, добави още Христев.
Източник: frognews.bg
КОМЕНТАРИ