Загадъчен и масивен: Кой е построил стените на Бенин?
Стените на Бенин са една от най-големите структури, основани от индивида, които в миналото са съществували. Намерени са в Едо, Нигерия, и са построени от голям брой вътрешни и външни пръстени, които се преплитат между тях. Първоначално те са издигнати, с цел да ограждат кралския сектор на краля или „ Оба “ от покрайнината.
Стените са големи освен по размери, само че и по площта, която обгръщат. Първоначално те са били високи повече от 18 м и са обграждали голяма повърхност - повече от 1191 кв. км. Те са удостоверение за развиването на урбанизацията и възхода на държавните общества в Африка на юг от Сахара - интервал на напредък, траял от VII до XIV век.
Стените оцеляват макар вредите, нанесени от английските войски през 1897 година, макар че елементи от тях последователно изчезват с навлизането на актуалния свят в тях. Въпреки това остават обилни структури, измежду които архитектурата и светилищата от алена земя са най-важните.
Рововете и стените са предпазени от държавното управление и това е по този начин от 1961 година насам. Голяма част от останалата част на обекта обаче се нуждае от незабавни консервационни действия, в противоположен случай стените рискуват да бъдат изгубени вечно.
Как са се появили стените и кой ги е построил?
Първи срещи
Стените на град Бенин са открити за първи път от западни учени и бойци към 1500 година Тогава португалският откривател Дуарте Пачеко Перейра ги разказва, откакто се завръща от своите пътувания. Почти 100 години по-късно холандският откривател Дирик Рюитерс дава друго изложение.
За първи път Перейра разказва, че стените не съществуват, само че че градът е заобиколен от просторен трап. От друга страна, Рюитерс разказва огромни земни валове с доста необятен трап, които да се употребяват за защита.
Освен това имаше дървена врата, през която се влизаше в града. Археолозите считат, че Перейра е сбъркал в описанието си и че е приел земните стени за още една част от рова.
Монументален строителен план
Трудно е да се сложи точна дата на първото създаване на стената. Предполага се, че първичното строителство е почнало някъде сред първото хилядолетие от н.е. и 1500 година от н.е.
Поради размера на стените, археолозите са пресметнали, че при 10-часов работен ден и с присъединяване на до 2500 души, завършването на стените е лишило към 200 дни. Дори без да се регистрира времето за събиране на материалите и за превозването им до обекта, сходно монументално начинание приказва за комплицирана и многолюдна просвета.
Стените са построени от трап и дига. Това значи, че ровът е бил изкопан, с цел да се образува вътрешен трап, а изкопаната земя е била употребена за формиране на външна крепостна стена, ситуирана зад рова. Нападателите, които са съумели да завладяват стените, към момента са се сблъсквали с трап, който ги е излагал на заплаха и не е разрешавал да продължат напред.
В Едо остават разпръснати части от структурата, като по-голямата част от тях се употребяват от локалните поданици за строителни цели. Голяма част от останките от стената също са разрушени за строителство на недвижими парцели.
Рон Еглаш, специалист по етноматематика, твърди, че разположението на града е било планувано благодарение на фрактали. При това от по-старите здания се изграждали по-нови, постоянно в по-малък мащаб.
Това е доста по-различно от протичащото се в Европа по същото време. Той твърди, че това е една от аргументите западноевропейците да считат африканските села и нации за по-елементарни от тях.
История на насилието
Едно от първите писмени свидетелства, които показват историята на тази конструкция, допуска, че ровът за стените е стартират от Оба Огуола сред 1280 и 1295 година Заедно с това той разпорежда да се изградят по-малки изкопи към по-малки значими градове и села.
През XV в. Оба Еуаре Велики (1440-1473 г.) издава декрет за разширение на рова. По този метод се основават девет входа към огромния град, което доста управлява влизането в него.
От позиция на защитата рововете евентуално са били мощно охранявани непрекъснато. Те са попречили нахлуването на нашественици в града, защото всички подстъпи са били забележими и охранявани.
Самите крепостни стени представлявали стръмни земни крайбрежия, които били сложни за превъзмогване, само че при потребност бранителите елементарно се превръщали в лавина. Високите стени позволяваха на дългите копия и далекобойните оръжия на града да отстрелват бъдещите нападатели.
Така размерът и дизайнът на стените на Бенин се съчетават, с цел да основат доста висок и пълен щит към града. Вътрешността на Едо била предпазена от външни агресори и можела да процъфтява.
Хората зад стените
Хората от племето Едо, които са построили този град, са били квалифицирани служащи, а в самата конструкция са се помещавали най-богатите хора в страната. Град Бенин от дълго време е прочут със своите „ бронзови произведения “ , датиращи от XIII в., които, макар че в действителност са направени от месинг, са извънредно комплицирани и красиви творби на изкуството.
Освен това в града са направени забележителни творби от слонова кост и дърворезба. От XV до XVIII в. град Бенин поддържа положителни търговски връзки с португалските и холандските търговци.
Бенин е имал и по-съмнителна роля в търговията с плебеи. През XVI в. империята Бенин се простирала от река Нигер до актуалния Лагос. Нейният крайбрежен регион става прочут като „ Брегът на робите “ и остава в огромна приложимост до 40-те години на XIX век. Често се изнасяли плебеи, които били военнопленници и взети от съперничещи си племена.
През XVIII и XIX в. Бенин претърпява крах. Кралството е разтърсвано от политически спорове и битки сред елитните членове на кралската фамилия, които предизвикват гражданската война. Освен това търговията с плебеи стартира да запада, което понижава благосъстоянието на региона. Кралството почнало да губи територии и подвластните му нации се възползвали от опцията да се откъснат от империята.
До идването на британците през 1897 година кралството е в цялостен крах. Самите британци разграбват столицата и стартират да причисляват територията към английската колония Нигерия.
Британците желали да открият търговски връзки, само че кралството Бенин не се доверявало на нашествениците и им отказвало да влязат, като се доверявало, че стените им ще ги защитят. В отговор британците атакуват града и го унищожават до основи, като заграбват доста от намиращите се там артефакти и съкровища.
Стените устоят
Стените на Бенин в миналото са били противник на Великата китайска стена. Въпреки това, заради упадъка на положението на кралство Бенин, огромна част от това отлично инженерно оборудване е разрушено от нашественици. За благополучие към момента има някои остатъци, които могат да се видят през днешния ден.
Не пропускайте най-важните вести - последвайте ни в
Стените са големи освен по размери, само че и по площта, която обгръщат. Първоначално те са били високи повече от 18 м и са обграждали голяма повърхност - повече от 1191 кв. км. Те са удостоверение за развиването на урбанизацията и възхода на държавните общества в Африка на юг от Сахара - интервал на напредък, траял от VII до XIV век.
Стените оцеляват макар вредите, нанесени от английските войски през 1897 година, макар че елементи от тях последователно изчезват с навлизането на актуалния свят в тях. Въпреки това остават обилни структури, измежду които архитектурата и светилищата от алена земя са най-важните.
Рововете и стените са предпазени от държавното управление и това е по този начин от 1961 година насам. Голяма част от останалата част на обекта обаче се нуждае от незабавни консервационни действия, в противоположен случай стените рискуват да бъдат изгубени вечно.
Как са се появили стените и кой ги е построил?
Първи срещи
Стените на град Бенин са открити за първи път от западни учени и бойци към 1500 година Тогава португалският откривател Дуарте Пачеко Перейра ги разказва, откакто се завръща от своите пътувания. Почти 100 години по-късно холандският откривател Дирик Рюитерс дава друго изложение.
За първи път Перейра разказва, че стените не съществуват, само че че градът е заобиколен от просторен трап. От друга страна, Рюитерс разказва огромни земни валове с доста необятен трап, които да се употребяват за защита.
Освен това имаше дървена врата, през която се влизаше в града. Археолозите считат, че Перейра е сбъркал в описанието си и че е приел земните стени за още една част от рова.
Монументален строителен план
Трудно е да се сложи точна дата на първото създаване на стената. Предполага се, че първичното строителство е почнало някъде сред първото хилядолетие от н.е. и 1500 година от н.е.
Поради размера на стените, археолозите са пресметнали, че при 10-часов работен ден и с присъединяване на до 2500 души, завършването на стените е лишило към 200 дни. Дори без да се регистрира времето за събиране на материалите и за превозването им до обекта, сходно монументално начинание приказва за комплицирана и многолюдна просвета.
Стените са построени от трап и дига. Това значи, че ровът е бил изкопан, с цел да се образува вътрешен трап, а изкопаната земя е била употребена за формиране на външна крепостна стена, ситуирана зад рова. Нападателите, които са съумели да завладяват стените, към момента са се сблъсквали с трап, който ги е излагал на заплаха и не е разрешавал да продължат напред.
В Едо остават разпръснати части от структурата, като по-голямата част от тях се употребяват от локалните поданици за строителни цели. Голяма част от останките от стената също са разрушени за строителство на недвижими парцели.
Рон Еглаш, специалист по етноматематика, твърди, че разположението на града е било планувано благодарение на фрактали. При това от по-старите здания се изграждали по-нови, постоянно в по-малък мащаб.
Това е доста по-различно от протичащото се в Европа по същото време. Той твърди, че това е една от аргументите западноевропейците да считат африканските села и нации за по-елементарни от тях.
История на насилието
Едно от първите писмени свидетелства, които показват историята на тази конструкция, допуска, че ровът за стените е стартират от Оба Огуола сред 1280 и 1295 година Заедно с това той разпорежда да се изградят по-малки изкопи към по-малки значими градове и села.
През XV в. Оба Еуаре Велики (1440-1473 г.) издава декрет за разширение на рова. По този метод се основават девет входа към огромния град, което доста управлява влизането в него.
От позиция на защитата рововете евентуално са били мощно охранявани непрекъснато. Те са попречили нахлуването на нашественици в града, защото всички подстъпи са били забележими и охранявани.
Самите крепостни стени представлявали стръмни земни крайбрежия, които били сложни за превъзмогване, само че при потребност бранителите елементарно се превръщали в лавина. Високите стени позволяваха на дългите копия и далекобойните оръжия на града да отстрелват бъдещите нападатели.
Така размерът и дизайнът на стените на Бенин се съчетават, с цел да основат доста висок и пълен щит към града. Вътрешността на Едо била предпазена от външни агресори и можела да процъфтява.
Хората зад стените
Хората от племето Едо, които са построили този град, са били квалифицирани служащи, а в самата конструкция са се помещавали най-богатите хора в страната. Град Бенин от дълго време е прочут със своите „ бронзови произведения “ , датиращи от XIII в., които, макар че в действителност са направени от месинг, са извънредно комплицирани и красиви творби на изкуството.
Освен това в града са направени забележителни творби от слонова кост и дърворезба. От XV до XVIII в. град Бенин поддържа положителни търговски връзки с португалските и холандските търговци.
Бенин е имал и по-съмнителна роля в търговията с плебеи. През XVI в. империята Бенин се простирала от река Нигер до актуалния Лагос. Нейният крайбрежен регион става прочут като „ Брегът на робите “ и остава в огромна приложимост до 40-те години на XIX век. Често се изнасяли плебеи, които били военнопленници и взети от съперничещи си племена.
През XVIII и XIX в. Бенин претърпява крах. Кралството е разтърсвано от политически спорове и битки сред елитните членове на кралската фамилия, които предизвикват гражданската война. Освен това търговията с плебеи стартира да запада, което понижава благосъстоянието на региона. Кралството почнало да губи територии и подвластните му нации се възползвали от опцията да се откъснат от империята.
До идването на британците през 1897 година кралството е в цялостен крах. Самите британци разграбват столицата и стартират да причисляват територията към английската колония Нигерия.
Британците желали да открият търговски връзки, само че кралството Бенин не се доверявало на нашествениците и им отказвало да влязат, като се доверявало, че стените им ще ги защитят. В отговор британците атакуват града и го унищожават до основи, като заграбват доста от намиращите се там артефакти и съкровища.
Стените устоят
Стените на Бенин в миналото са били противник на Великата китайска стена. Въпреки това, заради упадъка на положението на кралство Бенин, огромна част от това отлично инженерно оборудване е разрушено от нашественици. За благополучие към момента има някои остатъци, които могат да се видят през днешния ден.
Не пропускайте най-важните вести - последвайте ни в
Източник: vesti.bg
КОМЕНТАРИ