Той е писал, както птиците пеят. Най-добрият му наставник бе любовта ♥ СТЕНДАЛ
(Stendhal by Louis Ducis, 1835)
Аз прочетох отпечатания в „ Конститюсионел ” фрагмент от „ Монастира ” („ Пармският манастир ”) на Стендал, който ме хвърли в прегрешението на завистта. Да, аз изпитвах възприятие на злоба, четейки превъзходното и достоверно изложение на борбата – такова, за каквото мечтаех за „ Сцените от военния живот ” – най-трудния дял на моето създание. Този фрагмент ме докара до екстаз, огорчи ме, възхити ме, хвърли ме в обезсърчение. Чистосърдечно признавам това.
Оноре дьо БАЛЗАК, 1839
§
Стендал не бе харесван, тъй като в „ Червено и черно ” обрисува ясно едно фактическо състояние – както слабостите, по този начин и силата, и по какъв начин ненавременно проявената мощ бива задушена от общото изтощение. А това не е мечтано. Навсякъде, по безмълвно съглашение, се прикрива голата, неподправена истина за тия, които се любуват на живота.
Хайнрих МАН, 1931
§
„ Монастирът ” е велика, прелестна книга. Говоря това без хвалебствие, без злоба, тъй като аз съм некадърен да я напиша, а това, което не е наш поминък, може да се хвали от душа. Аз пиша френски – Вие (в писмо до Стендал) сте изваяли италиански скулптури. Вие изразихте душата на Италия.
Оноре дьо БАЛЗАК, 1839
§
Стендал е несъмнено романистът, който минимум четат и най-вече хвалят или ругаят с непознати думи.
Емил ЗОЛА, 1880
§
Най-добрият му ментор бе любовта.
Ромен РОЛАН, 1913
§
Бързам да кажа, че считат създателя на „ Пармският манастир ” за един от най-дълбоките мозъци, един от най-хубавите писатели на нашето време. Неговото значение ще бъде по-голямо, в сравнение с допускат в този момент.
Оноре дьо БАЛЗАК, 1840
§
Той (Стендал) има прелестно чело, жив, проницателен взор и сардоническа уста – с една дума, черти, прекомерно съответстващи на неговия гений.
Оноре дьо БАЛЗАК, 1840
§
Това е един от най-забележителните мозъци на нашето време, само че той незадоволително се е грижел за формата. Той е писал, както птиците пеят, а нашият език – това е своего рода госпожа Онест, за която е хубаво единствено това, което е безупречно изпипано, обработено.
Оноре дьо БАЛЗАК, 1846
§
Стендал не можем да си представим да написа грациозно. Той притежаваше жанр, който съответствуваше на гения му, жанр дотолкоз автентичен в своето оттегляне от разпоредбите и в своята привидна немарливост, че този жанр е станал характерен.
Емил ЗОЛА, 1878
§
В „ Червено и черно ” най-поразителното съгласно мен е анализът на любовта, зародила се сред Жюлиен и госпожа дьо Ренал. Трябва да се помни в какво време е писан романът – в разгара на романтизма, когато героите на литературните творби са любили буйно, лудо, неистово. А тук младеж и жена се любят един различен като всички – както в действителния живот…
Емил ЗОЛА, 1878
§
Рядко някой от художниците е полагал такова усърдие да замаскира същинската си същина.
Ромен РОЛАН, 1913
§
Чудното предимство на Стендал пред другите справедливи психолози се дължи на обстоятелството, че той ползва науката на сърцето радостно, изобретателно, радостно, като изкуство, а не с професионална съвестност, като занаят….
Стефан ЦВАЙГ, 1928
Портрет: Stendhal by Louis Ducis, 1835 , commons.wikimedia.org
