ТРЪМП И ВАНС МОГАТ ДА ПРОМЕНЯТ КУРСА НА САЩ
Стефан ВОЛФ*
Дейвид ХЕЙСТИНГС*
Доналд Тръмп избра сенатора от Охайо Джеймс Дейвид Ванс за собствен претендент за вицепрезидент, разпалвайки още веднъж страховете в Европа, че Америка се е отказала от нея. Ванс е прочут с това, че се опълчва на по-нататъшната помощ за Украйна и се концентрира върху Китай, разглеждайки го като най-важното предизвикателство за сигурността на Съединени американски щати.
Ако завоюва през ноември, вицепрезидентството на Ванс ще помогне за пренасочването на външната политика на Съединени американски щати от евро-атлантическия към индийско-тихоокеанския район. И като се имат поради евентуалните президентски упоритости на Ванс в ерата след Тръмп, това ще има съществени последствия след втори мандат на Тръмп.
Избирайки Ванс, Тръмп желае да ускори присъщия си американски популизъм. Този избор приказва за цялостния надзор на някогашния президент над Републиканската партия и нейния курс. Нещо повече - изборът на Ванс за претендент за вицепрезидент подсказва края на интернационалния консенсус, който господства в американската политика след 1945 година
Затова са изцяло основателни подозренията на европейските водачи към непоклатимия ангажимент на Съединени американски щати за европейската сигурност. И още нещо тревожно за Европа - на Мюнхенската конференция по сигурността през февруари 2024 година Ванс е признал пред европейски събеседници, че е доста по-загрижен за „ някои от проблемите в Източна Азия, в сравнение с за Европа... “
Ванс счита, че в случай че на едно място има загуба, на друго има облага. В резултат на това той твърди: по-добре е да изпратите оръжията за Украйна в Тайван. През април 2024 година той написа публикация в „ Ню Йорк таймс “, в която твърди: вместо да оказваме помощ военно на Украйна, би трябвало да убедим Киев да се откаже от желанието си да възвърне цялостния си суверенитет в границите на интернационално приетите граници от 1991 година и да стартира договаряния с Русия.
Тази позиция се споделя от Тръмп и бе високо оценена от Владимир Путин. И не е изненадващо, че външният му министър Сергей Лавров незабавно приветства избора на Ванс за негов вицепрезидент.
Ако Америка отдръпна поддръжката си за Киев
малко евентуално е европейските съдружници да запълнят празнината. Без американските военни технологии, както и без разузнаването и връзките, които единствено Съединени американски щати могат да обезпечат, Украйна няма да устои на безмилостната офанзива на Русия.
Противно на опасенията на Европа, че Съединените щати ще отдръпват поддръжката си от Украйна, в случай че Тръмп завоюва през ноември, Германия възнамерява през 2025 година да понижи на половина военната помощ за Киев от 8 милиарда евро. Финансово това ще се компенсира от решението на Г-7 на срещата на върха в Италия през юни 2024 година - годишно насъбраните лихви върху замразените съветски активи от 3 милиарда $ ще подсилят заем за Украйна от 50 милиарда $.
В алегоричен смисъл проектите на Германия да понижи помощта за Украйна са доста по-вредни политически. Това е обезпокоителен сигнал, че основните европейски съдружници на Киев няма да запълнят оставената от Съединени американски щати празнота.
И не е изненадващо, че даже украинският президент Владимир Зеленски разбра това западно обръщение и неотдавна загатна, че времето за договаряния с Русия наближава.
Руската специфична интервенция против Украйна
явно е най-значимата и непосредствена опасност за европейската сигурност. Но даже самият спор да приключи с мир посредством договаряния, това няма да укрепи европейската сигурност в дълготраен проект.
Русия на Путин и преди беше обезсърчителен сътрудник в договарянията - това се видя от пропадането на Минските съглашения за преустановяване на огъня през 2014 и 2015 година Всъщност това бе пътят към мира, само че Русия избра да работи друго и няма никакви признаци, че новото съглашение с Путин ще има по-различна орис.
Освен това всеки контракт с Русия за преустановяване на военните дейности евентуално единствено ще форсира ужасната вероятност за евакуиране на Съединени американски щати от Европа. След като спорът в Украйна завърши (очевидно единствено временно), Тръмп ще е задоволително поощрен, с цел да извърши завоя си към индо-тихоокеанския район и да се концентрира извънредно върху Китай.
Поддръжниците на Тръмп в Европа, както от крайната десница, по този начин и от крайната левица, евентуално ще се застъпят за успокояването на Русия посредством съкращения на бюджетите за защита. А дълготрайната стратегическа цел на Белия дом, фокусиран върху борбата с Китай, ще е една:
да притегли Русия на американска страна
Подобен ход обаче ще е сериозен пропуск и опасност за европейската сигурност в дълготраен проект. Това ще ускори доверието в ненадеждното съветско управление и ще затвори западните очи за смисъла на Китай за европейската сигурност.
Пълното превръщане на Съединени американски щати към Индийския и Тихия океан не е в полза на Китай. Затова е разумно той да употребява Русия като инструмент за разпалване на вълнения в евро-атлантическия спектакъл.
Подобен метод подценява близостта на Русия и Китай и общите проблеми със сигурността, пред които са изправени Съединени американски щати и Европа. Усилията на Москва и Пекин да основат боен, политически и стопански контраст на Съединени американски щати и Европа може би към момента са в зародиш, само че са все по-координирани. Това ясно се видя на срещата на върха на Шанхайската организация за съдействие (ШОС), в която водещи са Русия и Китай.
Изводът се постанова самичък - казусът за европейската сигурност не е в желанието на Тръмп и Ванс да отклонят погледа си от Русия и да се съсредоточат върху Китай. Отслабването на трансатлантическите връзки неизбежно ще укрепи раждащия се пред очите ни китайско-руски евразийски съюз.
Отказът на Съединени американски щати от нормалната си роля на поръчител за европейската сигурност ще сътвори доста проблеми за Европа. Това се отнася както за сумата, която Европейски Съюз е подготвен да похарчи за личната си отбрана, по този начин и за стратегическия западен отговор на новите действителности.
* Стефан Волф е професор по интернационална сигурност в Университета в Бирмингам
* Дейвид Хейстингс е професор по интернационална политика в Катедрата по политически науки и интернационалните проучвания в Университета в Бирмингам
Дейвид ХЕЙСТИНГС*
Доналд Тръмп избра сенатора от Охайо Джеймс Дейвид Ванс за собствен претендент за вицепрезидент, разпалвайки още веднъж страховете в Европа, че Америка се е отказала от нея. Ванс е прочут с това, че се опълчва на по-нататъшната помощ за Украйна и се концентрира върху Китай, разглеждайки го като най-важното предизвикателство за сигурността на Съединени американски щати.
Ако завоюва през ноември, вицепрезидентството на Ванс ще помогне за пренасочването на външната политика на Съединени американски щати от евро-атлантическия към индийско-тихоокеанския район. И като се имат поради евентуалните президентски упоритости на Ванс в ерата след Тръмп, това ще има съществени последствия след втори мандат на Тръмп.
Избирайки Ванс, Тръмп желае да ускори присъщия си американски популизъм. Този избор приказва за цялостния надзор на някогашния президент над Републиканската партия и нейния курс. Нещо повече - изборът на Ванс за претендент за вицепрезидент подсказва края на интернационалния консенсус, който господства в американската политика след 1945 година
Затова са изцяло основателни подозренията на европейските водачи към непоклатимия ангажимент на Съединени американски щати за европейската сигурност. И още нещо тревожно за Европа - на Мюнхенската конференция по сигурността през февруари 2024 година Ванс е признал пред европейски събеседници, че е доста по-загрижен за „ някои от проблемите в Източна Азия, в сравнение с за Европа... “
Ванс счита, че в случай че на едно място има загуба, на друго има облага. В резултат на това той твърди: по-добре е да изпратите оръжията за Украйна в Тайван. През април 2024 година той написа публикация в „ Ню Йорк таймс “, в която твърди: вместо да оказваме помощ военно на Украйна, би трябвало да убедим Киев да се откаже от желанието си да възвърне цялостния си суверенитет в границите на интернационално приетите граници от 1991 година и да стартира договаряния с Русия.
Тази позиция се споделя от Тръмп и бе високо оценена от Владимир Путин. И не е изненадващо, че външният му министър Сергей Лавров незабавно приветства избора на Ванс за негов вицепрезидент.
Ако Америка отдръпна поддръжката си за Киев
малко евентуално е европейските съдружници да запълнят празнината. Без американските военни технологии, както и без разузнаването и връзките, които единствено Съединени американски щати могат да обезпечат, Украйна няма да устои на безмилостната офанзива на Русия.
Противно на опасенията на Европа, че Съединените щати ще отдръпват поддръжката си от Украйна, в случай че Тръмп завоюва през ноември, Германия възнамерява през 2025 година да понижи на половина военната помощ за Киев от 8 милиарда евро. Финансово това ще се компенсира от решението на Г-7 на срещата на върха в Италия през юни 2024 година - годишно насъбраните лихви върху замразените съветски активи от 3 милиарда $ ще подсилят заем за Украйна от 50 милиарда $.
В алегоричен смисъл проектите на Германия да понижи помощта за Украйна са доста по-вредни политически. Това е обезпокоителен сигнал, че основните европейски съдружници на Киев няма да запълнят оставената от Съединени американски щати празнота.
И не е изненадващо, че даже украинският президент Владимир Зеленски разбра това западно обръщение и неотдавна загатна, че времето за договаряния с Русия наближава.
Руската специфична интервенция против Украйна
явно е най-значимата и непосредствена опасност за европейската сигурност. Но даже самият спор да приключи с мир посредством договаряния, това няма да укрепи европейската сигурност в дълготраен проект.
Русия на Путин и преди беше обезсърчителен сътрудник в договарянията - това се видя от пропадането на Минските съглашения за преустановяване на огъня през 2014 и 2015 година Всъщност това бе пътят към мира, само че Русия избра да работи друго и няма никакви признаци, че новото съглашение с Путин ще има по-различна орис.
Освен това всеки контракт с Русия за преустановяване на военните дейности евентуално единствено ще форсира ужасната вероятност за евакуиране на Съединени американски щати от Европа. След като спорът в Украйна завърши (очевидно единствено временно), Тръмп ще е задоволително поощрен, с цел да извърши завоя си към индо-тихоокеанския район и да се концентрира извънредно върху Китай.
Поддръжниците на Тръмп в Европа, както от крайната десница, по този начин и от крайната левица, евентуално ще се застъпят за успокояването на Русия посредством съкращения на бюджетите за защита. А дълготрайната стратегическа цел на Белия дом, фокусиран върху борбата с Китай, ще е една:
да притегли Русия на американска страна
Подобен ход обаче ще е сериозен пропуск и опасност за европейската сигурност в дълготраен проект. Това ще ускори доверието в ненадеждното съветско управление и ще затвори западните очи за смисъла на Китай за европейската сигурност.
Пълното превръщане на Съединени американски щати към Индийския и Тихия океан не е в полза на Китай. Затова е разумно той да употребява Русия като инструмент за разпалване на вълнения в евро-атлантическия спектакъл.
Подобен метод подценява близостта на Русия и Китай и общите проблеми със сигурността, пред които са изправени Съединени американски щати и Европа. Усилията на Москва и Пекин да основат боен, политически и стопански контраст на Съединени американски щати и Европа може би към момента са в зародиш, само че са все по-координирани. Това ясно се видя на срещата на върха на Шанхайската организация за съдействие (ШОС), в която водещи са Русия и Китай.
Изводът се постанова самичък - казусът за европейската сигурност не е в желанието на Тръмп и Ванс да отклонят погледа си от Русия и да се съсредоточат върху Китай. Отслабването на трансатлантическите връзки неизбежно ще укрепи раждащия се пред очите ни китайско-руски евразийски съюз.
Отказът на Съединени американски щати от нормалната си роля на поръчител за европейската сигурност ще сътвори доста проблеми за Европа. Това се отнася както за сумата, която Европейски Съюз е подготвен да похарчи за личната си отбрана, по този начин и за стратегическия западен отговор на новите действителности.
* Стефан Волф е професор по интернационална сигурност в Университета в Бирмингам
* Дейвид Хейстингс е професор по интернационална политика в Катедрата по политически науки и интернационалните проучвания в Университета в Бирмингам
Източник: duma.bg
КОМЕНТАРИ