Стефан Цанев - хроникьорът на българската история на 82!
Стефан Цанев е роден на 7 август 1936 година в Русе. Завършва публицистика в Софийския университет и драматургия в Московския киноинститут.
Автор е на стихове, драми, журналистика и прозаичност, както и на стихове и пиеси за деца.
След събитията в Чехословакия 1968 година смъкват от щемпел стихосбирката му "Парапети ", неразрешено е да се печатат негови стихове до 1976 година През 1984 година персонално Тодор Живков не разрешава спектакъла му "Любовни булеварди " и бива уволнен от спектакъл "София ".
Негови стихове са превеждани на всички европейски езици, на китайски, монголски, арабски и иврит, а пиесите му ( "Последната нощ на Сократ ", "Другата гибел на Жанна д`Арк ") са играни в целия свят.
Носител е на голям брой награди - премията за лирика "Пеньо Пенев " (1988), на националната премия за детска литература "Петко Рачов Славейков " (1992), на националната премия за литература "Иван Вазов " - за повсеместен принос към литературата (2004), на националната премия "Хр.Г. Данов " - за "Български летописи " и за повсеместен принос към българската книжнина (2011). Носител е и на ордена "Стара планина " І степен - за повсеместен принос към българската просвета (2006).
Автор е на стихове, драми, журналистика и прозаичност, както и на стихове и пиеси за деца.
След събитията в Чехословакия 1968 година смъкват от щемпел стихосбирката му "Парапети ", неразрешено е да се печатат негови стихове до 1976 година През 1984 година персонално Тодор Живков не разрешава спектакъла му "Любовни булеварди " и бива уволнен от спектакъл "София ".
Негови стихове са превеждани на всички европейски езици, на китайски, монголски, арабски и иврит, а пиесите му ( "Последната нощ на Сократ ", "Другата гибел на Жанна д`Арк ") са играни в целия свят.
Носител е на голям брой награди - премията за лирика "Пеньо Пенев " (1988), на националната премия за детска литература "Петко Рачов Славейков " (1992), на националната премия за литература "Иван Вазов " - за повсеместен принос към литературата (2004), на националната премия "Хр.Г. Данов " - за "Български летописи " и за повсеместен принос към българската книжнина (2011). Носител е и на ордена "Стара планина " І степен - за повсеместен принос към българската просвета (2006).
Източник: edna.bg
КОМЕНТАРИ




