- , успявам да разговарям с вас буквално след две

-, съумявам да беседвам с вас безусловно след две представления на сцената на „ Народния спектакъл “, а изглеждате повече от зашеметяващо... Каква е тайната на хубостта?

- Това е заблуда, прикрита с грим (смее се). „ Последният час на Мерелин Монро “ ми донесе толкоз доста страсти, в действителност отдавна не съм изпитвала сходно нещо. Заедно с публиката посрещнахме и рождения ден, слушахме песни и доста плаках... Много съм щастлива, че имахме опция да се докоснем до тази икона навръх тази дата – 100 години.

- В реалност образните прилики посред ви са поразителни, по какъв начин обаче се възприехте, когато за първи път се видяхте – с грим, прическа...



- Беше трогателен миг, не имах вяра до последно, че наподобявам. Деян не спираше да ме убеждава. Аз виждам единствено и само бенката, която имам на същото място, само че от другата страна. В момента, когато получих експериментален грим и прибраха косата ми, стоях и не можех да допускам, очите ми бяха отворени... Радвам се, че Деян видя тази аналогия и се случи всичко, което се случи.

Instagram/Screenshots

- Какъв е пътят на ролята? Кои бяха огромните провокации?

- Най-трудно ми беше да допускам, че мога да го направя. Да допускам в себе си и да си разреша да се докосна същински до нея. Исках да кача, а от терзание смъкнах осем кг за месец. Исках да кача, само че от напрежението се получи противоположния резултат. Година по-късно връщам формата си. Голям беше страха – по какъв начин да пресъздам икона, която светът познава. Деян скоро беше споделил, че Хамлет може да бъде показан по доста и разнообразни способи, само че тук... Всеки познава нейният почерк, глас, взор. Нямаш право на неточност. Когато започнах да чета и открих общите неща и това, че я разбирам – някак се хванахме за ръка, нещата потръгнаха. Деян ми оказа помощ извънредно доста, той вярваше в мен от началото. Един от създателите ме попита подари съм щастлива – разплаках се. Мислех, че това е една невъзможна приказка.

- Любопитно е, че местата да идващите дати са изцяло разпродадени.

- Няма места, има огромен интерес. На 11, 30 юни и 1 юли гостуваме в Пловдив, на фестивала „ Черната кутия “. Сърцето ми е в това зрелище. Това е нещото, което кара хората да дойдат, да желаят да изпитат страстта...

На край постоянно излизам и виждам страстите, този миг е специфичен и несравним. Понякога забавям, с цел да усетя любовта им.

- В живота и на сцена, елементарно ли се сработихте с Деян?

- С него се работи извънредно елементарно, пасваме си и в персоналния живот, и в професионалния. Ние сме тим, двамата против света. Запалени сме и нещата се случват много лесно, той ми дава цялостна независимост и в същото време ме насочва към верния път. Не е корав режисьор, нещата се случват от самосебе си, аз съм му доста признателна, тъй като на мен в действителност ми беше тежко. Той направи скъпи неща за мен.
                             

- Очите ти се насълзяват, от какво е предизвикана тази страст?

- Не съм серпантина да рева от зрелище насам, страшна ревла съм си (смее се). Плача от благополучие, в действителност това, което се случва е вълшебно. Поглеждам нагоре и споделям благодаря.

- Забравихме ли хората да споделяме „ благодаря “, „ обичам те “, „ извинявай “?

- Със сигурност да. За жал в последно време следя по какъв начин нещата отиват в друга покоса, не извинявай, а – ти си отговорен. Тове е тъжно. Аз самата се пробвам да не попадна в това торнадо от хейт и завист, от време на време чувствам по какъв начин ме засмуква. Истинските неща остават на назад във времето поради маските. Ти самият се чудиш по какъв начин живееш и какво нямаш поради фалша... Затова се веселя, че в зрелище имаме опция да накараме хората да оценят всеки миг и да се върнат към същинското. Винаги се обръщам към любовта, когато ми е мъчно. Надявам се да бъде с мен до края, във всяка една сфера.

- Когато обичаш работата си, не работиш... Клишето се оказва истина. Подготвяш нови неща, ще вдигнеш ли завесата?

- На 2 юли излиза премиерата „ Любовъртеж “ – ново зрелище, в което режисьор е Деян. Отново сме двамата. Пуснахме филмов откъс, който може да се греда в страницата на Пазарджишкия спектакъл.

Ще бъде нещо доста забавно и завладяващо. Когато попитах какъв жарн ще е, той отговори – сантиментален екшън.

Забавляваме се извънредно доста. Със сигурност ще направив зрелище в София.

- Как релаксирате?

- Аз обичам да си вкъщи, да виждам филм и да чоплим семки. Хапваме някъде и се прибираме, не излизаме по клубове и нощни заведения, избираме да сме вкъщи, по този начин ни е хубаво.

- Успяхте ли да се насладите на световни премиери като „ Дяволът носи Прада 2 “, на лентата за Майкъл Джексън?

- Не съм, въобще нямах това време. Бях в предпремиерна тресчица. Ще наваксам, аз съм огромна фенка и на Майкъл Джексън. Чета разнообразни мнения. Нямам упования към продължението на „ Дяволът носи Прада “.

- Ще съумеете би да си починете през топлите месеци?

- Искам да отида до Варна, с цел да видя роднините и морето. Все ще измислим нещо, към този момент продължаваме с работата.

- За какво мечтаете?

- Мечтая да ми се случват все такива хубави неща, да печеля борбите, които повеждам със себе си...

- А за какво воюваш?

- За добротата, за чистотата... Не си чувствам сърцето чисто и желая още веднъж да допускам, че положителното ще завоюва. Искам да си върна детската доверчивост и да съм спокойна.