Стефан ТашевНа 1 февруари 2014 година се навършват 79 години

Стефан Ташев

На 1 февруари 2014 година се навършват 79 години от кървавата кавга с елита на нацията. Тогава в бомбен трап в централните софийски гробища са разстреляни брутално наказаните на гибел от т.нар Народен съд, регенти, министри, царски съветници и депутати. Всъщност бруталната кавга, Народният съд осъжда даже и убити в кървавите дни след 9 септември 1944 година, е дирижирана напълно от Москва. В лицето на правилния прислужник на Сталин Георги Димитров-Тарабата.

Народният съд трае от декември 1944 г до 2 април 1945 година Организирани са 135 всеобщи процеса в цялата страна. Арестувани са 28 630 души. Срещу 11 122 души са повдигнати обвинявания. За четири месеца са издадени 9 155 присъди, като 2730 души са наказани на гибел. 1305 души са наказани на пожизнен затвор, а останалите на затвор 1 до 20 години.

За сравнение-на Нюрнбергския развой против нацистките военнопрестъпници, т.е. елита на Третия райх, са наказани 19 души, от които на гибел 12.

Всъщност така наречен ексклузивен съд, избран с Наредба-Закон, който опонира на тогавашната Търновска Конституция, не нито национален, нито български, а напълно дирижиран от Москва и Съюз на съветските социалистически републики. Проводник на волята на Сталин за всеобщия гнет след Деветосептемврийския прелом е някогашният началник на Коминтерна Георги Михайлович Димитров-съветски жител.

Архивите на Българска комунистическа партия, които всеки може да прочете стига да има предпочитание, разкриват, че целият този фарс е дирижиран от Димитров- Сталин по радиостанция от Москва.

В този текст ще изтъквам фрагменти от книгата „ Българската гилотина-Тайните механизми на Народния съд “ на Поля Мешкова и проф. Диню Шарланов, издадена през 1994 година Тя е най-пълното историческо изследване на всеобщите убийства на елита на нацията, осъществени от Българска работническа партия (к) като слепи реализатори на волята на Москва и Сталин.

Книгата „ Българската гилотина “

По обясними аргументи, тази книга не е рекламирана, не е била в „ топ “ на най-четените и сега може да се откри единствено в интернет. Защото споделя, ползвайки архивите на Българска комунистическа партия, истината за така наречен Народен съд.

Официално той е основан за съдене на управлявалите България от 1 януари 1941 г до 9 септември 1944 година, довели страната до присъединяване й във Втората международна война на страната на Германия. Умишлено не пиша фашистка Германия, тъй като това разбиране е единствено в главата на чугунените тикви от Централен комитет на Българска комунистическа партия, които пренаписват историята.

Скритата цел на Народния съд е да узакони осъществените към този момент безразборни убийства в първите месеци след 9 септември 1944 година у нас след окупацията от страна на Червената войска, както и неутрализирането на политическия и интелектуален хайлайф на Царство България с очистване на неблагонадеждни възможни политически съперници на режима на съветизация на страната.

Така да вземем за пример депутатът Димитър Пешев, подпредседател на 25-то Народно заседание, управлявал акцията по спасяването на българските евреи, е наказан от Народния съд на 15 години затвор за „ фашистка активност и антисемитизъм “.

Палачът на Съюз на съветските социалистически републики Сталин и правилният му български прислужник Георги Димитров.

„ 19.XII. Утре почва националният съд. Тодор предлага министрите от Филовия и Божиловия кабинет да бъдат наказани на гибел, Багрянов и компания— до живот, а от Муравиевия кабинет някои да бъдат вероятно дори оправдани. Ние още не сме решили дефинитивно, само че сме склонни да бъдем по-строги. Багрянов, Драганов, Станишев, Сталийски и ген. Руси Русев— на гибел, останалите от тоя кабинет— на 15 години. Не ни се желае да освобождаваме който и да било от Муравиевия кабинет, в случай че решим, че Гичев например би ни бил необходим за битка против Гемето. Разбира се, наказванията за тях ще бъдат минимални. Ти по какъв начин мислиш? Спиридонов. “

Това написа на 19 декември 1944 година Трайчо Костов в радиограма до Москва и Георги Димитров. От нея се вижда, че целият механизъм на Народния съд е дирижиран от Москва, а в България са единствено реализатори.

Заседание на Народния съд

На 10 септември 1944 година Централен комитет на Българска работническа партия (к) се открива в зданието на някогашната Германо-българска комерсиална камара на ул. „ Врабча “ № 10.

За връзка с Георги Димитров в Москва в зданието на Централен комитет се конфигурира радиопредавателна станция с трима сътрудници — Любомир Жеков, някогашен служащ в апарата на Изпълнителния комитет на Коминтерна, а след неговото разформироване през 1943 година в Централен комитет на ВКП(б), Ради Л. Иванов и Павел Царвуланов.

Предаванията стават нощем и нормално не престават до сутринта. Тази процедура се възприема, защото след довеждане докрай на съвещанията на Политбюро политическият секретар на партията Трайчо Костов изготвя подробна информация за Георги Димитров по отношение на осъществената работа, извършените срещи и диалози денем. По противоположен ред той получава инструкции от Москва “, пишат Мешкова и проф. Шарланов.

На 11 септември 1944 година Георги Димитров дава напътствие на Централен комитет на Българска работническа партия (к) от Москва да пристъпи към основаване на национални съдилища за разглеждане делата на „ предателите “ и „ фашистките нарушители “.

В отговор три дни по-късно Централен комитет оповестява в Москва: „ В първите дни на революцията стихийно бяха уредени сметките с най-злостните врагове, попаднали в наши ръце. Сега се вземат ограничения за това с тези неща да се занимават съответните наказателни органи. Министърът на правораздаването работи по основаването на национални съдилища и следствени комисии. “

Обяснението на фразата „ стихийно споразумяване на сметките “ се съдържа в партийните документи от август-септември 1944 година

С депеша от 1 октомври 1944 година Централен комитет осведоми Георги Димитров в Москва: „ Във връзка с известно неодобрение, изразено от нашите мекушави съдружници във връзка революционното очистване на фашистката агентура, взехме решение: чистката да продължи още една седмица, след което ще стартират да работят националните съдии и чистката ще тръгне по законни пътища. Работата ще се организира деликатно.

Под чистка се схваща убийствата без съд и присъда на над 30 000 души в цялата страна, осъществени от престъпни нарушители, наречени по-късно бойни групи на партията и „ национални отмъстители “.

Наредбата-закон за Народния съд е призната от Министерския съвет след дълго разискване на три поредни съвещания от 28, 29 и 30 септември 1944 година На 3 октомври 1944 година той е одобрен с декрет на регентите и оповестен в „ Държавен вестник “ три дни по-късно.

В деня, когато Политбюро утвърждава Наредбата-закон,председателят на Наказателен кодекс на Отечествен фронт Цола Драгойчева е инструктирана да поеме цялата подготвителна работа по организацията на Народния съд. Така би трябвало да се сътвори визията, че той е дело на всички партии, влизащи в Отечествен фронт, и се поддържа от необятни публични среди.

Малкият монумент на убитите от Народния съд на Централни гробища.

В началото на октомври 1944 година Националният и регионалните комитети на Отечествен фронт стартират да изпращат следователи по места за осъществяване на дознанията по отношение на Народния съд. Те са утвърдени авансово от Централен комитет на Българска работническа партия (к). Освен това околийските и локалните комитети на Отечествен фронт по села и градове се задължават в най-кратък период да изготвят и изпратят описи в Националния комитет с имената на арестуваните лица и на тези, които към момента не са арестувани, само че би трябвало да дават отговор пред Народния съд. За всички се изисква да бъдат съпроводени с съответни сведения за осъществените закононарушения и посочени очевидците, които да открият тяхната виновност.

И тук не става дума за съд, а за чисто партийно мероприятие, като „ националните съдии “ и национални обвинители ще бъдат фигуранти и ще извършват нарежданията на Москва с авансово издадени присъди.

В това няма нищо ново. Механизмът е „ пробван “ при обществените процеси в Съюз на съветските социалистически републики по време на Великата чистка 1935-1938 г, когато милиони хора са наказани на гибел или пратени в ГУЛАГ по скалъпени обвинявания и с авансово дадени от партийните вождове присъди по описи.

След това „ механизмът на съветизацията “ се извършва в Литва, Латвия и Естония, както и в Източна Полша и Бесарабия, заграбени от Съюз на съветските социалистически републики след подписване на пакта Молотов-Рибентроп. След окупацията от Червената войска идва ред и на България.

„ Образуването на правосъдните сформира е регламентирано в член 7 на Наредбата-закон. Те се състоят от национални съдии, избирани от регионалните комитети на Отечествен фронт и утвърдени от Националния комитет.

С радиограма от 4 ноември 1944 година Георги Димитров инструктира Централен комитет на Българска работническа партия (к): „ Постарайте се да поставите Народния съд срещу националните предатели и нарушители на здрава политическа основа. “ Според него е належащо на първо място да се провежда „ един централен развой с доста съществено аргументиран политически обвинителен акт и такава присъда на Народния съд “.

Снимка: фейсбук

На 17 ноември 1944 година по отчет на министъра на правораздаването доктор Минчо Нейчев е признато изменение и допълнение на Наредбата-закон. За съдене са включени регентите, дворцовите съветници, висшите духовни и военни лица. Деянията им следва да бъдат обсъждани от състава на съда, който ще съди министрите.

По искане на Георги Димитров на 20 ноември 1944 година доктор Минчо Нейчев изпраща в Москва обстоен доклад за досегашната подготовка на Народния съд. Според министъра до този миг в София са формирани два висши състава с по 13 души съдии. Само четирима от тях са адвокати, а другите девет — „ национални съдии “, определени от Софийския регионален комитет на Отечествен фронт. За цялата страна са образувани 65 елементарни състава с по петима членове, от които един е арбитър — правист, а другите — посочени от Отечествен фронт.

За по-малко от два месеца основният национален обвинител Георги Петров организира с националните съдии и обвинители към 30 конференции за инструктаж. За делата най-вече в провинцията той се управлява от линията на Централен комитет на Българска работническа партия (к), която би трябвало да се следва:

„ Една безпощадна кавга с врага, само че при едно рационално деяние, с цел да не подриваме основите на нашата отечественофронтовска власт и да не утежняваме интернационалното състояние на страната “, пишат създателите на „ Българската гилотина “. Както се вижда това няма нищо общо с правораздаването, откакто националният обвинител, прокурорът в тази ситуация, инструктира съдиите.

Наредбата-закон дава на подсъдимите право на адвокатска отбрана. Същевременно броят им е стеснен до двама души. Според претекстовете тази мярка се постанова от събитието, че „ не може да се разреши на подсъдимите, които могат да заплащат богато, да тормозят производството в Народния съд с многочислени юристи и бранители “.

Комунистите от Българска работническа партия одобряват в Наредбата-закон за Народния съд неуместния текст, че „ гибелта на лица, подлежащи на Народен съд, не е причина за невъзбуждане или преустановяване на производството за определяне виновността на осъществените от тях действия. При подобен случай присъдата ще бъде за конфискация напълно или отчасти парцелите на такива лица “. В случая е нарушен и член 70, алинея 2 от Търновската Конституция, забраняващ конфискация на имуществото.

Тези положения са включени в Наредбата-закон по гледище на Васил Коларов с утвърждението на Георги Димитров. Съображенията му са, че по този начин би трябвало „ да се нанесе първият стопански удар върху буржоазията, да се финансира националната власт и се подкрепят борците срещу фашизма “.

Така е „ узаконено “ убийството без съд и присъда на хиляди почтени хора след 9 септември 1944 година

„ В отчет до Политбюро от 16 ноември 1944 година вътрешният министър Антон Югов с задоволство отбелязва, че до този миг са задържани 28 630 души, в това число и огромна част от укриващите се. Колко обаче от тях ще бъдат изправени пред Народния съд?

В доклада си до Георги Димитров в Москва от 20 ноември 1944 година доктор Минчо Нейчев оповестява, че броят на подсъдимите по Наредбата-закон е 10 000. От разликата в числата, посочени в двата отчета (28 630 — 10 000), се вижда, че се губят следите на 18 630 души. Какво се е случило с тях, не е известно “.

Конфузът с отвлечените в Съюз на съветските социалистически републики регенти и министри

Москва бърза с Народния съд, в София прислужниците на Съюз на съветските социалистически републики също, само че се получава срам, който за малко да го блокира.

Веднага след 9 септември 1944 г са задържани регентите Княз Кирил, ген. Михов и Богдан Филов и откарани неотложно в Москва.

В началото на октомври 1944 година в Съветския съюз са отведени и други някогашни министър-председатели, министри и военни лица за времето от 1 януари 1941 до 9 септември 1944 година

Те са настанени в държавни вили край Москва и разпитвани от органите на Народен комисариат за вътрешни работи (на СССР). Ръководството на Българска работническа партия (к) не знае какво има намерение да прави с тях руското държавно управление. Предполага се, че те може би ще бъдат изправени да дават отговор за действията си пред интернационален съд. Затова в Наредбата-закон от 6 октомври 1944 година не са включени регентите, а формулировката „ други цивилен или военни лица “ е най-обща.

С радиограма от 25 ноември 1944 година Трайчо Костов пита Георги Димитров: „ Кой и по какъв начин ще съди княз Кирил, Филов, Божилов и другите, които са взети под руско настойничество. Ние не можем да не ги съдим. Ще ги доведат ли тука, или би трябвало да ги съдим задочно? “

Вероятно Георги Димитров също няма точна информация, по тази причина и отговор не последва. Трайчо Костов, който по това време е секретар и началник на Българска работническа партия (к), е заставен да се обърне още веднъж към него, единствено че този път с по-остър звук: „ Досега от руските органи са взети под арест регентите, 14 министри и 3-ма депутати. Някои от тях още не са били под разследване тук. Ако продължава по този начин, то нашият национален съд ще остане без министри. Ще бъдат ли те върнати, с цел да ги съдим ние, или ще ги съдят руските органи, или ще бъде нужно да ги съдим два пъти — ние задочно и руските органи? “.

Съобразявайки се с лимитираното време, назначената комисия от Централен комитет на Българска работническа партия (к) създава небрежно обвинителния акт. На 13 декември 1944 година той е връчен на обвинените и оповестен в печата. На същия ден Трайчо Костов написа на Георги Димитров, че неговите възможни бележки ще бъдат взети под внимание при сформиране на обвинителната тирада, „ тъй като не трябва да се бавят повече процесите “.

Писмените рекомендации, направени взаимно с Васил Коларов, са получени на 17 декември 1944 година и връчени на основния национален обвинител Георги Петров. В тях е отразена политическата линия на Комунистическата партия, водена от началото на Втората международна война, и нейните задания на сегашния стадий. От тази позиция Георги Петров би трябвало да обоснове главните пунктове на обвинителната си тирада. Георги Димитров и Васил Коларов слагат ударението върху няколко основни казуса.

Първият се отнася до това да се опълчи на „ немско-фашисткия империализъм “ освободителната задача на Съюз на съветските социалистически републики и Червената войска. Нейните съдружници са сложени на назад във времето. И това тяхно условие не е инцидентно.

Още тогава оповестяването на война на България от Съветския съюз и навлизането на неговите войски не се посреща еднопосочно в обществото. Страната се ръководи от демократично държавно управление с министър-председател от Български земеделски народен съюз Константин Муравиев. На 5 септември то е взело решение да разгласи война на Германия и по негово гледище е почнало евакуиране на немските военни елементи от България. Логично поражда въпросът може ли това държавно управление да се квалифицира като фашистко, а неговите членове — задържани и предадени за съдене?

Българска комунистическа партия съдружник на Третия райх!?

Обвинителният акт, направен в Съюз на съветските социалистически републики, обаче придобива и комични нотки. Прави се опит да се пренапише историята.

За какво става дума. На 12 ноември 1940 двете страни съюзнички-Германия и Съюз на съветските социалистически републики водят държавни договаряния в Берлин. Начело на руската делегация е Наркомът на външните работи и втори по сан партиец в Сталинската империя Вячеслав Молотов.

Посрещането на външния министър на Съюз на съветските социалистически републики Вячеслав Молотов в Берлин на 12 ноември 1940 година Посрещачите са фелдмаршал Кайтел (крайният вляво) и Йоахим Рибентроп. Оркестърът свири Интернационала. Никой не съди Молотов като съдружник на Третия райх.

Германското държавно управление предлага на Съюз на съветските социалистически републики да се причисли към Тристранния пакт, само че водещият договарянията Молотов дава отговор, че Съюз на съветските социалистически републики е подготвен да се причисли, само че не като страна, а като сътрудник. Молотов твърди, че взаимоотношението с Гер­мания допуска, че откакто немските войски са навлезли в Ру­мъния, руските следва да имат свои бази в България. Германия отхвърля. Тогава Сталин прави различен ход.

Изпраща в България Аркадий Соболев, общоприет секретар на Народния комисариат на външните работи на Съюз на съветските социалистически републики.

Т.нар. Соболева акция на Българска комунистическа партия за присъединение на България към Хитлер.

Предложенията направени от Соболев в София са за контракт за взаимна по­мощ. Съветската страна дава обещание опазване на независимостта и политическия режим в страната и подпомагане за отбрана на българските ползи в Западна и Източна Тракия, в подмяна на което България би трябвало да даде на Съюз на съветските социалистически републики военни бази в Бургас и Варна. Знаейки ориста на страните от Прибалтика през същата година България отхвърля.

Точка 12 от предлагането на Съюз на съветските социалистически републики твърди, че в случай че се подписа пактът за взаимопомощ, отпадат възраженията срещу присъединението на България към Тристранния пакт, както и че Съюз на съветските социалистически републики също евентуално ще се причисли към него. По разпореждане на Сталин и Молотов от Москва Георги Димитров заповядва на Българска комунистическа партия да разгърне огромна акция в поддръжка на така наречен Соболева акция. Партия разпраща доста листовки, резолюции, вършат се манифестации и събрания, заливат с писма Министерски съвет и Народното събрание.

От партията пишат следните лозунги: „ Да живеят другарят Сталин и другарят Хитлер, вождовете на руската и немската работническа класа “.

През септември 1944 г Българска комунистическа партия се пробва да не помни този неприличен епизод.

Затова в отчет на конференцията на Българска работническа партия (к) в Софийска област на 25 септември 1944 година Трайчо Костов декларира: Предложението на руското държавно управление от 26 ноември 1940 година за подписване на пакт за взаимна помощ с България „ да се употребява с всичката нерешителност “ и „ да не се цитира напълно “. Тоест упрекваме във фашизъм всички, до момента в който ние искахме присъединение към Тристранния пакт дружно със Съюз на съветските социалистически републики.

В канцеларията на основния национален обвинител Георги Петров ежедневно постъпват писма, молби и телеграми. В тях близки на задържани го питат какво е станало и къде се намират арестуваните по отношение на Народния съд лица. По подобаващ ред той ги препраща в Дирекцията на милицията с молба да му дадат желаните сведения. Обаче, както самичък той отбелязва, „ отговор съвсем в никакъв случай не получавах — имаше стотици такива заявки. Само милиционерският контрольор други Тасев ми отговори на няколко такива заявки, че сходни лица няма арестувани “.

За Георги Петров излиза наяве, че милицията има свои способи на дейности и не желае да се преценява с никого. По подобен метод „ изчезват “ доста хора и околните им по този начин и не ги виждат повече.

Наред с това Георги Петров получава от цялата страна недоволства, че при осъществени обиски полицаи изземват от домовете на задържаните персонални движимости и мебелировка, преди те да бъдат подведени под правосъдна отговорност. На доста места се установи и лишаване на жилища, след което в тях се настаняват „ непознати лица “.

А според Наредбата-закон, възмущава се Георги Петров, конфискацията може да настъпи едвам след постановяването й в присъда. В случай че тя е оправдателна, нито движимостите няма да могат да бъдат върнати назад на потърпевшите, нито пък жилищата им — освободени. По-късно Георги Петров написа: „ Един тип вършим реквизиция на движимата и недвижимата благосъстоятелност на арестуваните лица, и то по един напълно неблагоразумен метод. Това беше буря на безначалието и на беззаконието и даваше ужасно отражение даже в нашите лични отечественофронтовски среди, “ пишат създателите на „ Българската гилотина “.

Те дават десетки образци на „ изгубване на лица “. Ето един от тях.

На 9 септември 1944 година в Търговище е арестуван околийският шеф на града о. з. капитан Марко Суланов дружно с още 26 души. Те са сложени под арест в учебното заведение на с. Въбел, Търговищко, до 1 октомври 1944 година, след което следите им се губят. При направената информация в милицията от брачната половинка на околийския шеф е отговорено, че той е изпратен в Софийския централен затвор при народните представители за следствие. Оттам обаче й декларират, че такова лице в пандиза не е постъпило. По-късно „ изчезналият “ Марко Суланов е наказан задочно на гибел от Народния съд. А в това време неговата брачна половинка дружно с двете си деца е изгонена от къщата й, без да й бъде разрешено да вземе движимостите си. В дома се настанява фамилията на Найден Младенов — партизанин, по занимание каменар.

Че съдът няма нищо общо с правораздаването се вижда от обстоятелството, че Централен комитет на Българска комунистическа партия извиква на заседание основните обвинители и националните съдии и ги кастри, че се доста меки с подсъдимите. Дават се инструкции за възстановяване на процесите.

И още един щрих.

„ Разпитът на докараните от Москва, задържани регенти, министри и депутати, стартира на 11 януари 1945 година Тъй като с тях не е извършено авансово разследване, съденето им става по така наречен къса процедура. Обвинителният акт на подсъдимите е връчен едвам след тяхното идване в София. Те са сюрпризирани от характера на съда и същността на обвиняването. На процеса Константин Муравиев се възмущава: „ Аз три месеца пребивавам в гроб. Не зная нищо какво е ставало вън и какво става “, пишат проф. Шарланов и Поля Мешкова.

И най-после финален фрагмент.

„ Още преди да завършат разпитите на подсъдимите и се чуе думата на техните бранители, на 20 януари 1945 година Политбюро на Централен комитет на Българска работническа партия (к) организира съвещание за разискване присъдите на Първи и Втори висш състав на Народния съд. На него участват Трайчо Костов, Петко Кунин, доктор Минчо Нейчев, Георги Чанков и Антон Югов. За „ замяна на мисли “ са поканени основният национален обвинител Георги Петров и националните обвинители Никола Гаврилов, Владимир Димчев и Върбан Ангелов.

Избързването на Политбюро не е инцидентно. Заседанието се привиква преди изговаряне на обвинителните речи. Партийното управление желае да се запознае с присъдите, които националните обвинители имат намерение да поддържат, и в случай че е належащо, да ги „ поправя “.