Стефан Софиянски е бивш кмет на София и ексслужебен премиер

Стефан Софиянски е някогашен кмет на София и ексслужебен министър председател през 1997 година  В държавното управление на Филип Димитров, Софиянски е ръководител на Комитета по пощи и далекосъобщения (1991–1993 г.). През 1993 година става зам.-председател на Съюз на демократичните сили и през ноември 1995 година е определен за кмет на София.

Преди 24 години, на 12 февруари, след оставката на кабинета на Жан Виденов, довел страната до национална злополука, е назначен отпред на длъжностен кабинет от президента Петър Стоянов. Първото решение на служебния кабинет на Стефан Софиянски е за въвеждане на валутен ръб в България.

През 1999 година е избран отново за кмет на столицата. Непосредствено преди президентските избори през 2001 година Стефан Софиянски напуща Съюз на демократичните сили и застава отпред на учредената от него партия Съюз на свободните демократи.

Потърсихме някогашния длъжностен министър председател след бурята, която провокира отчетът и изказванията на финансовия министър Росица Велкова и последвалите реакции от страна на политиците, както и догатките, че обстановката в страната може да взриви борда и да промени курса лев-евро.     

-Г-н Софиянски, стресна ли Ви първата прогноза на финансовия министър Росица Велкова за банкрут на страната, която подплаши народа?

- Всъщност тя е права.  

- Смятате, че изказванията й са правилни, а не безпочвени и некомпетентни, както обявиха дори от Българска народна банка?

- Абсолютно. Тя сподели нещата доста умерено, само че някои ги преекспонираха повече. Но излаз от обстановката има, има и решение. Въпросът е да има кой да работи.

- Наистина ли има действителна заплаха за валутния ръб и промяна на курса на лв. към еврото?

- Не, не, изрично не. Трудна е обстановката, само че мога да кажа, че нещата могат да са  още по-зле. Винаги има излаз от една сходна обстановка. Просто би трябвало да има работещо държавно управление с по-дългосрочен мироглед.

В момента хората, които са ангажирани в този кабинет, вършат каквото могат. В никакъв случай не бих ги обвинил за ситуацията, в което се намираме.  Но просто техният небосвод е пай и те не могат да подхващат дълготрайни дейности.

- Добре. Кажете коя е същинската опасност пред стопанската система ни сега, какъв е казусът? След изказванията на Велкова, някогашният финансов министър Асен Василев от Политическа партия упрекна служебния кабинет в непросветеност и че Национална агенция за приходите не са събрали Данък добавена стойност, по тази причина се стига до планове за изключителните ограничения...

- Не е нужно въобще да се влиза в тия елементи. Не е толкоз ужасно и това, че не е признат бюджетът. Аз съм работил в инфлация от 200 %, с една 12-та от бюджета. Нищо ужасно няма, би трябвало да сме спокойни. Страшното е само това, че няма кой да работи. Става дума за работа с огромни букви. Какъвто и да си - министър председател, министър, би трябвало да работиш. И когато имаш пай небосвод, ти не предприемаш дълготрайни дейности.

В случая Велкова прави бюджета, само че не знае ще се одобри, или няма да се одобри. Ако се одобри тоя бюджет, вероятностите ще бъдат положителни. Даже не е въпросът в приемането, а по какъв начин се упражнява, по какъв начин работиш с този бюджет.

- Г-н Софиянски, за какво толкоз ни плашат с Международния валутен фонд? Толкова ли е ужасно да се вземе заем оттова, за какво всички по този начин се стряскат от такава вероятност? В завършек на краищата не ни е за първи път.  

- Не, не е подобен проблем. Когато овладяхме инфлацията през 1997-а година, овладяхме я, тъй като успяхме да създадем 2 огромни приватизационни покупко-продажби.

А държавното управление на Виденов, където Румен Гечев беше основен икономист, бяха довели минималният запас до 330 милиона лева, при което левът стартира да се срутва. Когато аз влязох в Министерския съвет, направихме две бързи положителни приватизации – като едната беше с циментов цех в Девня, за към 200 милиона.

Когато с МВФ постигнахме съглашение, че в България ще има валутен ръб, получихме 650 милиона от МВФ, имахме 200 млн. от Девня и получихме над милиард и нещо запас, всичко потегли - левът се стабилизира и тогава получихме опцията да кажем – един лев е една марка.

Така че обстановката сега не е толкоз трагична, колкото тогава – имаме запас, имаме валутен ръб, заемите от МВФ са удобни. Да, не е добре да стигаме до такава степен, само че не е съдбовно.

Щом към този момент партнирали с МВФ и то е било сполучливо, можем отново да прибегнем до тях. Това са удобни пари, не са неприятни пари. Но истината е доста елементарна – на нас ни би трябвало да можем да усвоим средствата по Плана за възобновяване и развиване. Ние би трябвало да го развържем този гордиев възел. Започнем ли да усвояваме оттова – ще имаме пари за стопанската система, ще увеличим бюджета с капиталови разноски и ще стабилизираме всичко.

Първият който трпябваше да одобри този проект за развиване, беше държавното управление на Борисов. След това 6 държавни управления не могат да се оправят с тоя въпрос – по какъв начин да не се ядосваш? Не могат да отидат в Брюксел и да одобряват един проект за развиване.

- Пренаписваха тоя проект, поправяха, започваха изначало, в този момент напредват...

- И още го няма Планът. А като се изключи че би трябвало да го одобряват, би трябвало да се артикулира, да се каже – ще получим 7 милиарда, от тях толкоз ще отидат за селско стопанство. Хора, работете в тия планове. От тези пари еди-колко си ще отидат в различна електрическа енергия – хора, работете върху тези планове и по този начин България ще тръгне. Наистина не мога да схвана по какъв начин 6 държавни управления не направиха това.

- Но дали и през април ще има държавно управление? Да не се окаже, че 7-мо държавно управление не може да приключи Плана.

- Аз отново ще повторя – излаз има, обстановката не е толкоз страшна. Само че незабавно би трябвало да забравим този политически кръг, че ще вкарваме еврото. Трябва да го забравим за момента и да мислим за него след 2-3 години, минимум.

- А в случай че еврото бъде въведено прибързано, какви опасности носи това?

- Първо – няма късмет. Второ - ще бъде тежък удар върху хората и върху стопанската система. Аз съм твърдо за еврото. Навремето, когато взехме решение да привържем лв. за марката, Иван Костов ми сподели: „ Искаш марката, тъй като имаш връзки с Германия. ” Не, ние  привързахме лв. за марката, тъй като знаехме, че марката ще е в основата на еврото. И преходът беше елементарен.

- Тогава доста бързо се овладя хиперинфлацията, а времето беше в действителност трагично. През 1997-ма година цените се сменяха по два пъти дневно, а хората изхарчваха заплатите си за 2 дни...

- Овладя се, тъй като работехме. Сега никой не работи. И несъмнено, всички приказват, никой не работи. Сега хората от кабинета се стараят да създадат бюджета, само че всички се опасяват от късия небосвод, който имат. На всичкото от горната страна, не се задава нищо съществено.

- Каква е Вашата прогноза? След изборите на 2 април ще имаме ли държавно управление?

- Давам една доста сериозна прогноза - в случай че първият мандат, без значение чий е той, не направи кабинет – кабинет няма да има.

Но не е толкоз ужасно, колкото се заиграват политиците да изясняват. Изход има, не е ужасно да се вземе заем от МВФ, като по-добре е да не се вземе, просто дано всички да се съсредоточат върху едно – да се одобри Планът за развиване и да стартира да се усвоява оптимално бързо. Защото това са парите, за които не си работил, те са външни пари, влизат при теб без рента. За да може да се усвоява по-бързо, би трябвало да стартираме да възвръщаме и развиваме нашата стопанска система, по тази причина Планът се назовава по този начин.  

Колкото по-бързо стартираме да усвояваме тези пари и ги насочим към стопанската система, ние ще можем да напреднем. Резерви да живуркаме като през днешния ден, имаме, само че за България казусът не е избор. Бойко ни закова на последно място в Европа – по беднотия,  по корупция, по всичко. Нашата цел би трябвало да бъде да се откачим от последното място и да имаме европейски, дай Боже интернационален престиж. Затова всичко да се концентрира върху Плана, само че освен да получим парите, а да ги усвоим по метод, по който страната ни ще тръгне нагоре.

- Всъщност коя е повода бордът у нас да е постоянен и да няма риск за него?

-Никакъв проблем няма. Спазваме критериите, имаме запас. Националната банка, тъй като тя държи валутния ръб – се ръководи вярно и добре. Тя няма да допусне излизане на валутния ръб. Проблемът е различен – че страните вървят напред, а ние стоим на едно място. Бидейки във валутен ръб, хората печелят повече евро и са по-добре. А ние печелим по-малко лв. и сме по-зле.

Но като рамка, Българска народна банка се държи извънредно добре и тя ще задържи борда. Няма да излезем по никакъв метод, дано не вършим апокалиптични прогнози.

Нашият, българският проблем не е, че сме небогати. Ние можем да издържим да сме небогати. Толкова сме привикнали да сме небогати, че няма проблем да потънем и повече. Но  българският проблем, откогато сме в Европейски Съюз е, че нямаме развиване и нито един политик не приказва за това.