Стефан Кочев качва обява в сайт за стоки втора ръка.

Стефан Кочев качва публикация в уебсайт за артикули втора употреба. С него се свързва Тодор, който пита за положението на продукта и пита " Мога ли да направя поръчка с пощальон? Ще бъде ли комфортно за вас, в случай че направя поръчката онлайн? ".

" Казах му, че не съм употребил и той ми обясни по какъв начин стават нещата ", споделя Стефан.

Измамникът изпраща фотография на инструкциите за прилагане на услугата – прекопиран е уеб сайтът на куриерската компания. " Това е онлайн поръчка, належащо е да я потвърдите и да получите парите, след което куриерът ще се свърже с вас ", изяснява той.

Клиентът се съгласява. Не след дълго получава линк. " Пуснах си данните - номера на картата с всички данни, какъв брой пари имам в картата, кодовете, пин кода също да вкарам. И там да вкарам и 3Д секюритито, с цел да може по този метод да разреша самото прекачване ", споделя излъганият.

" Това не се оказа прекачване, а източване от сметката ", изяснява той. Със SMS от банката пострадалият схваща, че превежда, а не получава пари, прецизира bTV.

По данни на ГДБОП ужилените онлайн годишно у нас са над 100.

" Това за жалост е една интернационална група, която с наш интернационален сътрудник работим и имаме триумф. Миналата година се задържаха лица в непозната страна ", разяснява Светлин Лазаров - шеф на отдел " Дигитални разбори " към ГДБОП.

Експерти припомнят, че пари се получават по IBAN, не по номер на банкова карта. Внимание би трябвало да се обръща и на линковете, които отваряме.

" Тези уеб сайтове се пускат в границите на няколко дни, с цел да може жертвата да се хване и след това този уебсайт се закрива ", показва Светлин Лазаров.