2022-а като 1939-а
Стефан Иванов
За първи път след края на комунистическите режими в Европа, светът е толкоз покрай война. Ама в действителност. Русия струпва елементи на границата с Украйна и желанията й наподобяват изцяло съществени. Окуражен от запазването на Башар ал-Асад в Сирия и вследствие на укрепването на съветските позиции в Близкия Изток, както и от неуспеха на съдружниците към Съединени американски щати в опитите за демократизация на Ирак и Либия, Москва за първи път от 35 години стопира да отстъпва и
минава в контранастъпление
Което към този момент посочва поименно даже България и Румъния. И в случай че нападателната политика от Изток не е оригиналност, то изненадваща е демонстрираната досега тотална некомпетентност и безволие на огромна част от водачите на Съединени американски щати и Европейския съюз да защитят на процедура правилата на свободата и демокрацията в международен мащаб.
Какви са параметрите и вероятните решения на актуалната рецесия?
1. Прекалено доста паралели
намирам като историк сред актуалната обстановка и годините 1939 – 1940. И тогава, както и в този момент, един нападателен деспот, стартира своя поход против суверенни страни. И тогава, както и в този момент, останалите международни сили се разсейваха, чакаха, умуваха, пращаха задачи (една от тях предоставена персонално на българския цар Борис ІІІ) с цел да се молят на диктатора да си вземе „ дребното парченце “, само че да спре до такава степен. Е, не спря! Нито Австрия, Судетската област в Чехословакия и споделения със Съюз на съветските социалистически републики удар над Полша стигнаха на тогавашния деспот, нито Крим ще стигне на настоящия. Времето работи в негова изгода. Икономическите наказания го изнервят, само че не могат да го пречупят. Как приключи „ походът “ на първия деспот знаят всички, по какъв начин ще приключи този на сегашния – зависи от ответната реакция.
2. Крим беше тестът.
Така както се пускат в общественото пространство имената на някои хора, с цел да се ревизира каква ще бъде публичната реакция, по този начин и Крим беше тестът. Практически ответна реакция нямаше. Приказки, обети и в следствие – нищо. Кой може да се сърди на президента Румен Радев, че сподели очевидното – Крим сега е съветски и никой не си мръдна пръста, с цел да предотврати или поправя това?
3. Двойнствената и плашлива политика на доста от западните водачи е прелестна
хранителна среда за тази експанзия.
Германия все по-открито застава на съветска страна, а изказването на баварския министър председател и водач на Християн-социалния съюз, че „ отбраната на Украйна не е работа на НАТО “, за следващ път потвърждава, че днешните западни водачи нямат нищо общо с техните прародители от 80-те и 90-те години на предишния век. Тогавашните съвсем бяха предиздвикали руснаците да ядат пушки (по Рейгън). Днешните пък избират добродушно да си вършат бизнес с тях, а ние – по-малките страни – сме на косъм от това да бъдем оставени още веднъж в ролята на няколко грама мастило на салфетката на Великите сделки. Украйна явно ще заплати с още доста кръв наивната си заблуда, че може да се има вяра на който и да било, и горко ще се кае, че се съгласи да унищожи нуклеарния си капацитет преди 30-ина години. Но с Украйна няма да се свърши! Това би било единствено началото. Ако не вярвате на мен – питайте балтийските страни, Полша, Молдова, Румъния.
4.У нас?
У нас съвсем няма кого да питате, тъй като сляпото поклонение пред Русия, даже и за сметка на българския народен интерес, не беше изкоренено през всичките тези години. И заради наша вътрешна социална отпадналост, само че и заради слабостта и малодушието на западните водачи. И в следствие нещата са такива, каквито са. Една немалка част от българите като нищо биха заели страна срещу България и в интерес на Русия в един световен международен спор. Техните предшественици към този момент са го правили и бяха горди с това. Когато тази тематика се повдигаше през последните години от доста хора, в това число и от мен самия, ние бяхме заклеймявани, че „ живеем в предишното “. Когато искахме да се осъди действително комунистическата тирания и милионите жертви, които тя провокира в нашата Родина и по света, когато искахме да се отстранен нейните тотеми и капища, то тези въпроси бяха отчасти парирани и от западните страни, които не престават да преглеждат Русия като своя съдружник от Втората международна война и да се „ респектират “ от нейната сфера на въздействие. Е, в този момент „ предишното “ стана настояще!
5.Решението?
Естествено, единствено дипломацията може да реши този комплициран ребус. Но не смачканата като личното им самочувствие дипломация на плашливи и разколебани съдружници, а твърда и смела линия на взаимно почитание с Русия, при ясното съблюдаване на два правилото – никакво военно прекрояване на граници в Европа повече и право на свободен избор на всички суверенни страни, без значение с кого граничат. Щом КНДР и още шепа страни по света желаят да градят очевиден или прикрит комунизъм – апелирам, живейте си го и му се радвайте! Но не казвайте на Украйна и Грузия, че не могат да са част от НАТО, тъй като това не е ваша работа! Всички вероятни отстъпки би трябвало да бъдат направени, само че не с изкривената физиономия на уплашеното зайче. Играчите знаят, че с цел да блъфираш сполучливо в покера би трябвало външно да се владееш брилянтно. А някои водачи са се разтреперили от боязън още преди да са раздадени картите.
6.На естествения либерален и либерален човек никой не му е зложелател.
Той желае фамилията му да живее добре, да образова добре децата си, да се развива професионално, да пътува по света и да живее съгласно разпоредбите. Той не желае гибел, убийства или войни. Трябва да свикнем обаче, че не всички хора са такива. За някои врагът е нужен, с цел да консолидира себеподобните и да отмести погледа им от това по какъв начин живеят в реалност и каква витална вероятност имат. Това са две разнообразни ценностни системи, два свята, сред които има бездна. И по тази причина дипломацията е толкоз затруднена, макар, че остава единствената опция.
7.Геополитическата конюнктура?
Двете огромни незнайни са Китай и Турция. Засега Китай дава сигнали за пасивна поддръжка на Путин, а Турция - по-скоро го предизвестява да не подхваща случки в Украйна. Дали това ще остане по този начин и в бъдеще обаче може единствено да се гадае, доколкото и двете страни дефинират позициите си по отношение на личните ползи. Но ще бъде от главно значение за това дали и по кое време действителни дейности ще бъдат подхванати.
В умозаключение – България, като член на Европейски Съюз и НАТО, би трябвало да продължи да взе участие интензивно във образуването и отстояването на общите позиции, само че ни би трябвало и необятна вътрешна разяснителна акция. Тя включва ясно дефиниране на българския народен интерес, битка против хибридните подправени вести, изобличаване на финансираните от външни на Европейски Съюз и НАТО публични кръгове и политически партии, консенсусен и явен (най-накрая) прочит на тоталитарното комунистическо минало и подсилване на отбранителните качества на българските въоръжени сили като резултат на интензивно взаимоотношение с нашите съдружници. И – несъмнено – ние би трябвало да предизвикваме и демонстрираме дух на взаимно почитание и да развиваме взаимноизгодни връзки с всички, които почитат нашите суверенни решения като нация, в това число – с Русия. Тези дейности би трябвало да бъдат подхванати бързо и да получат утвърждението на оптимален брой публични кръгове и политически партии. Защото това ще бъде общата българска позиция, която ще ни помогне за бърза реакция и при последващи сходни геополитически рецесии.
За първи път след края на комунистическите режими в Европа, светът е толкоз покрай война. Ама в действителност. Русия струпва елементи на границата с Украйна и желанията й наподобяват изцяло съществени. Окуражен от запазването на Башар ал-Асад в Сирия и вследствие на укрепването на съветските позиции в Близкия Изток, както и от неуспеха на съдружниците към Съединени американски щати в опитите за демократизация на Ирак и Либия, Москва за първи път от 35 години стопира да отстъпва и
минава в контранастъпление
Което към този момент посочва поименно даже България и Румъния. И в случай че нападателната политика от Изток не е оригиналност, то изненадваща е демонстрираната досега тотална некомпетентност и безволие на огромна част от водачите на Съединени американски щати и Европейския съюз да защитят на процедура правилата на свободата и демокрацията в международен мащаб.
Какви са параметрите и вероятните решения на актуалната рецесия?
1. Прекалено доста паралели
намирам като историк сред актуалната обстановка и годините 1939 – 1940. И тогава, както и в този момент, един нападателен деспот, стартира своя поход против суверенни страни. И тогава, както и в този момент, останалите международни сили се разсейваха, чакаха, умуваха, пращаха задачи (една от тях предоставена персонално на българския цар Борис ІІІ) с цел да се молят на диктатора да си вземе „ дребното парченце “, само че да спре до такава степен. Е, не спря! Нито Австрия, Судетската област в Чехословакия и споделения със Съюз на съветските социалистически републики удар над Полша стигнаха на тогавашния деспот, нито Крим ще стигне на настоящия. Времето работи в негова изгода. Икономическите наказания го изнервят, само че не могат да го пречупят. Как приключи „ походът “ на първия деспот знаят всички, по какъв начин ще приключи този на сегашния – зависи от ответната реакция.
2. Крим беше тестът.
Така както се пускат в общественото пространство имената на някои хора, с цел да се ревизира каква ще бъде публичната реакция, по този начин и Крим беше тестът. Практически ответна реакция нямаше. Приказки, обети и в следствие – нищо. Кой може да се сърди на президента Румен Радев, че сподели очевидното – Крим сега е съветски и никой не си мръдна пръста, с цел да предотврати или поправя това?
3. Двойнствената и плашлива политика на доста от западните водачи е прелестна
хранителна среда за тази експанзия.
Германия все по-открито застава на съветска страна, а изказването на баварския министър председател и водач на Християн-социалния съюз, че „ отбраната на Украйна не е работа на НАТО “, за следващ път потвърждава, че днешните западни водачи нямат нищо общо с техните прародители от 80-те и 90-те години на предишния век. Тогавашните съвсем бяха предиздвикали руснаците да ядат пушки (по Рейгън). Днешните пък избират добродушно да си вършат бизнес с тях, а ние – по-малките страни – сме на косъм от това да бъдем оставени още веднъж в ролята на няколко грама мастило на салфетката на Великите сделки. Украйна явно ще заплати с още доста кръв наивната си заблуда, че може да се има вяра на който и да било, и горко ще се кае, че се съгласи да унищожи нуклеарния си капацитет преди 30-ина години. Но с Украйна няма да се свърши! Това би било единствено началото. Ако не вярвате на мен – питайте балтийските страни, Полша, Молдова, Румъния.
4.У нас?
У нас съвсем няма кого да питате, тъй като сляпото поклонение пред Русия, даже и за сметка на българския народен интерес, не беше изкоренено през всичките тези години. И заради наша вътрешна социална отпадналост, само че и заради слабостта и малодушието на западните водачи. И в следствие нещата са такива, каквито са. Една немалка част от българите като нищо биха заели страна срещу България и в интерес на Русия в един световен международен спор. Техните предшественици към този момент са го правили и бяха горди с това. Когато тази тематика се повдигаше през последните години от доста хора, в това число и от мен самия, ние бяхме заклеймявани, че „ живеем в предишното “. Когато искахме да се осъди действително комунистическата тирания и милионите жертви, които тя провокира в нашата Родина и по света, когато искахме да се отстранен нейните тотеми и капища, то тези въпроси бяха отчасти парирани и от западните страни, които не престават да преглеждат Русия като своя съдружник от Втората международна война и да се „ респектират “ от нейната сфера на въздействие. Е, в този момент „ предишното “ стана настояще!
5.Решението?
Естествено, единствено дипломацията може да реши този комплициран ребус. Но не смачканата като личното им самочувствие дипломация на плашливи и разколебани съдружници, а твърда и смела линия на взаимно почитание с Русия, при ясното съблюдаване на два правилото – никакво военно прекрояване на граници в Европа повече и право на свободен избор на всички суверенни страни, без значение с кого граничат. Щом КНДР и още шепа страни по света желаят да градят очевиден или прикрит комунизъм – апелирам, живейте си го и му се радвайте! Но не казвайте на Украйна и Грузия, че не могат да са част от НАТО, тъй като това не е ваша работа! Всички вероятни отстъпки би трябвало да бъдат направени, само че не с изкривената физиономия на уплашеното зайче. Играчите знаят, че с цел да блъфираш сполучливо в покера би трябвало външно да се владееш брилянтно. А някои водачи са се разтреперили от боязън още преди да са раздадени картите.
6.На естествения либерален и либерален човек никой не му е зложелател.
Той желае фамилията му да живее добре, да образова добре децата си, да се развива професионално, да пътува по света и да живее съгласно разпоредбите. Той не желае гибел, убийства или войни. Трябва да свикнем обаче, че не всички хора са такива. За някои врагът е нужен, с цел да консолидира себеподобните и да отмести погледа им от това по какъв начин живеят в реалност и каква витална вероятност имат. Това са две разнообразни ценностни системи, два свята, сред които има бездна. И по тази причина дипломацията е толкоз затруднена, макар, че остава единствената опция.
7.Геополитическата конюнктура?
Двете огромни незнайни са Китай и Турция. Засега Китай дава сигнали за пасивна поддръжка на Путин, а Турция - по-скоро го предизвестява да не подхваща случки в Украйна. Дали това ще остане по този начин и в бъдеще обаче може единствено да се гадае, доколкото и двете страни дефинират позициите си по отношение на личните ползи. Но ще бъде от главно значение за това дали и по кое време действителни дейности ще бъдат подхванати.
В умозаключение – България, като член на Европейски Съюз и НАТО, би трябвало да продължи да взе участие интензивно във образуването и отстояването на общите позиции, само че ни би трябвало и необятна вътрешна разяснителна акция. Тя включва ясно дефиниране на българския народен интерес, битка против хибридните подправени вести, изобличаване на финансираните от външни на Европейски Съюз и НАТО публични кръгове и политически партии, консенсусен и явен (най-накрая) прочит на тоталитарното комунистическо минало и подсилване на отбранителните качества на българските въоръжени сили като резултат на интензивно взаимоотношение с нашите съдружници. И – несъмнено – ние би трябвало да предизвикваме и демонстрираме дух на взаимно почитание и да развиваме взаимноизгодни връзки с всички, които почитат нашите суверенни решения като нация, в това число – с Русия. Тези дейности би трябвало да бъдат подхванати бързо и да получат утвърждението на оптимален брой публични кръгове и политически партии. Защото това ще бъде общата българска позиция, която ще ни помогне за бърза реакция и при последващи сходни геополитически рецесии.
Източник: faktor.bg
КОМЕНТАРИ