Стефан Димитров е ловец на трюфели. Освен това е и

Стефан Димитров е ловджия на трюфели. Освен това е и прапраправнукът на Райна Княгиня. Най-големият й наследник - военачалник майор Иван Дипчев е дал началото на рода му по майчина линия. 

Първоначално Димитров учи в техническо учебно заведение. Там се занимава с мотори с вътрешно горене, а по-късно ги изоставя. И се захваща с трюфелите, споделя Нова тв.

На Стефан оказва помощ кучето Дари, която е специфична порода - лагото романьоло. Тя е подготвена да намира черен и бял трюфел във всевъзможни условия.

“България е един от най-големите експортьори на черен трюфел в Западна Европа ”, изясни прапраправнукът на Райна Княгиня. 

“Трюфелите са към 1% от Брутният вътрешен продукт на страната, което се равнява на 90 млн. евро. Но този бранш е в сивата част от стопанската система и в никакъв случай не се знае сигурно. Най-вероятно сумата е по-голяма ”, разяснява Стефан.

По думите му конкуренцията сред търсачите е много огромна. “В България има към 10-12 хиляди дейни трюфелджии. Заради това в най-лошите случаи се стига от време на време до отровени кучета, потрошени коли и кучета ”. 

Стефан споделя, че го е боязън и постоянно има риск, само че се пробва да управлява нещата, с цел да не се стига до ексцесии. Затова върви на лов за трюфели през нощта, когато няма никого. 

“Имал съм случаи почти 3 часа да изваждам трюфел, тъй като, в случай че се счупи, цената му пада повече от 20 пъти ”, споделя той.

Най-големият бял трюфел, който е вадил, е 470 грама. Бил е в един доста сериозен дъжд и е съумял да го извади на третия час. На българския пазар този трюфел не би изкарал доста пари, само че в Холандия и Швейцария може да доближи до 10 000 франка, което се равнява на над 20 000 лв.. 

Ироничното е, че не яде черен трюфел. Само бял.

За родствената си връзка с Райна Княгиня споделя че с изключение на горделивост, усеща и отговорност. “Като представител на рода съм задължен да се държа на равнище и да не си разрешавам доста неща, които другите могат. Опитвам се да бъда готин човек и да оказвам помощ на другите. Или най-малко да не им преча ”, споделя Стефан.

“Най-вероятно след някоя друга година ще би трябвало да си намеря елементарна работа. Скоро ще завърша магистратура и не е оферта да вървя из горите. Но да вървиш за трюфели може да бъде доста положително занимание ”, разяснява той.