Как НСИ бори инфлацията
Стефан Антонов,
Гласове
Как е допустимо в един месец да забележим проведено неодобрение на потребителите от повишаване на цените, съществени потребителски артикули да нарастват поради нормативен акт и в това време инфлацията да забавя темповете си? Оказва се, че Националният статистически институт (НСИ) приспособява статистиката си за цената на живота, като трансформира теглата на другите артикули и услуги, които попадат в потребителската кошница. Моделът в последната смяна на методиката е тежестта на поскъпващите артикули и услуги да спада, а тези, които поевтиняват или цените им стоят без значимо изменение, усилват своето тегло.
Справка с приложената таблица за пресмятане на хармонизирания показател на потребителските цени демонстрира, че Национален статистически институт всяка година осъвременява теглата на обособените артикули в общата кошница. Таблицата е с близо 500 реда, включващи обособени артикули, продуктови групи и услуги. Нито един ред независимо няма тегло над един % от цялата кошница (линкът нагоре е непосредствено към Евростат. Горе в дясно всеки може да селектира артикули и услуги и да наблюдава промените в теглата им).
https://ec.europa.eu/eurostat/databrowser/view/prc_hicp_inw__custom_15544772/default/table?lang=en
В последната версия, която сме показали на Евростат, се усилват теглата на близо две трети от посочените редове, само че преобладаващият принцип е, че при тях ценовата динамичност е доста по-ниска, или негативна. В същото време, въпреки да е понижено тежестта на артикули и услуги, които съставляват по-малката част от таблицата, те самите са надалеч по-масови и към тяхната ценова динамичност обществото има надалеч по-висока сензитивност.
Например – има стесняване не тежестта на храните – от 25.3 на 24%. С съвсем два процентни пункта по-малко тежат административно определяните цени – от 18% на 16.1%. И в двата случая теглата се свиват, когато държавната политика води до повишаване на цените в съответната категория. Хлябът нараства с 20% поради връщането на Данък добавена стойност ставката. Поскъпва и издаването на нови документи за идентичност – с две трети. При всички типове документи, при всички видове услуга – общоприета, или експресна. Оказва се обаче, че съгласно Национален статистически институт
българите ядат по-малко самун като дял от цялото си ползване
Като образец, пада също и тежестта съответно на свинското, и то с една от най-големите амплитуди в последната година.
В кръга на шегата може да се допусна, че откакто по Коледа и Нова година избрани обитаеми места в Балкана останаха без ток, това е задоволителна причина енергийните разноски (за ток, газ, твърди горива и отоплителна енергия) електрическата енергия да падне като дял в потреблението с една от най-големите си амплитуди изобщо за последните 10 години. С по-малка амплитуда, само че въпреки всичко спада и тежестта на минералните горива.
Като цяло, се оказва, че българинът е харчил повече за компютри, преносими компютри и друга техника. Нейните цени обаче остават постоянни. Съответно, увеличеното ползване не въздейства на общото държание на инфлацията.
Исторически факт е, че Националният статистически институт постоянно трансформира теглата на продуктите и услугите в потребителската кошница. Дори може да се одобри за обикновено и свиването на тежестта на част от поскъпващите артикули. Поне на доктрина, това демонстрира еластичността им – в случай че нарастват – хората ги купуват по-малко. И назад.
За да спадне тежестта на храните обаче може да има две пояснения – или има
всеобщо замогване и потреблението се разраства към вложения и капризи,
или настава интервал на беднотия и хората към този момент да се лимитират даже в покупките на храна.
Доминиращото чувство обаче не сочи да е налице който и да било от двата процеса. Далеч по-вероятно е сходно на 90-те години на предишния век, Националната статистика да се употребява за усмиряване на публичното неодобрение. Последното може да сработи за задачите на приемането на България в еврозоната, само че не способства за одобряване на доверие в формалните данни. Както е споделил нобеловият лауреат по стопанска система Пол Кругман „ когато се чудите на очите си ли да вярвате, или на данните, вярвайте на това, което виждате “.
Гласове
Как е допустимо в един месец да забележим проведено неодобрение на потребителите от повишаване на цените, съществени потребителски артикули да нарастват поради нормативен акт и в това време инфлацията да забавя темповете си? Оказва се, че Националният статистически институт (НСИ) приспособява статистиката си за цената на живота, като трансформира теглата на другите артикули и услуги, които попадат в потребителската кошница. Моделът в последната смяна на методиката е тежестта на поскъпващите артикули и услуги да спада, а тези, които поевтиняват или цените им стоят без значимо изменение, усилват своето тегло.
Справка с приложената таблица за пресмятане на хармонизирания показател на потребителските цени демонстрира, че Национален статистически институт всяка година осъвременява теглата на обособените артикули в общата кошница. Таблицата е с близо 500 реда, включващи обособени артикули, продуктови групи и услуги. Нито един ред независимо няма тегло над един % от цялата кошница (линкът нагоре е непосредствено към Евростат. Горе в дясно всеки може да селектира артикули и услуги и да наблюдава промените в теглата им).
https://ec.europa.eu/eurostat/databrowser/view/prc_hicp_inw__custom_15544772/default/table?lang=en
В последната версия, която сме показали на Евростат, се усилват теглата на близо две трети от посочените редове, само че преобладаващият принцип е, че при тях ценовата динамичност е доста по-ниска, или негативна. В същото време, въпреки да е понижено тежестта на артикули и услуги, които съставляват по-малката част от таблицата, те самите са надалеч по-масови и към тяхната ценова динамичност обществото има надалеч по-висока сензитивност.
Например – има стесняване не тежестта на храните – от 25.3 на 24%. С съвсем два процентни пункта по-малко тежат административно определяните цени – от 18% на 16.1%. И в двата случая теглата се свиват, когато държавната политика води до повишаване на цените в съответната категория. Хлябът нараства с 20% поради връщането на Данък добавена стойност ставката. Поскъпва и издаването на нови документи за идентичност – с две трети. При всички типове документи, при всички видове услуга – общоприета, или експресна. Оказва се обаче, че съгласно Национален статистически институт
българите ядат по-малко самун като дял от цялото си ползване
Като образец, пада също и тежестта съответно на свинското, и то с една от най-големите амплитуди в последната година.
В кръга на шегата може да се допусна, че откакто по Коледа и Нова година избрани обитаеми места в Балкана останаха без ток, това е задоволителна причина енергийните разноски (за ток, газ, твърди горива и отоплителна енергия) електрическата енергия да падне като дял в потреблението с една от най-големите си амплитуди изобщо за последните 10 години. С по-малка амплитуда, само че въпреки всичко спада и тежестта на минералните горива.
Като цяло, се оказва, че българинът е харчил повече за компютри, преносими компютри и друга техника. Нейните цени обаче остават постоянни. Съответно, увеличеното ползване не въздейства на общото държание на инфлацията.
Исторически факт е, че Националният статистически институт постоянно трансформира теглата на продуктите и услугите в потребителската кошница. Дори може да се одобри за обикновено и свиването на тежестта на част от поскъпващите артикули. Поне на доктрина, това демонстрира еластичността им – в случай че нарастват – хората ги купуват по-малко. И назад.
За да спадне тежестта на храните обаче може да има две пояснения – или има
всеобщо замогване и потреблението се разраства към вложения и капризи,
или настава интервал на беднотия и хората към този момент да се лимитират даже в покупките на храна.
Доминиращото чувство обаче не сочи да е налице който и да било от двата процеса. Далеч по-вероятно е сходно на 90-те години на предишния век, Националната статистика да се употребява за усмиряване на публичното неодобрение. Последното може да сработи за задачите на приемането на България в еврозоната, само че не способства за одобряване на доверие в формалните данни. Както е споделил нобеловият лауреат по стопанска система Пол Кругман „ когато се чудите на очите си ли да вярвате, или на данните, вярвайте на това, което виждате “.
Източник: duma.bg
КОМЕНТАРИ