Ставам в 9.00 ч. Или поне се опитвам да стана.

Ставам в 9.00 ч. Или най-малко се пробвам да стана. При мен постоянно е доста мъчно. След години тъга и чудене на кого съм се метнала, открих, че татко ми е бил същият дремльо като мен.
Лек грим, прическа от малко малко прилична, униформа и кафе от машината пред блока.

Денят е един от първите есенни. Леко вали, има мъгла и аз съм в кофти въодушевление. Обаче знам, че ще се оправи, тъй като очаквам да видя другар, който не съм виждала от месеци.