Става все по-ясно, че човекът, който уж щеше да върне

Става все по-ясно, че индивидът, който сякаш щеше да върне величието на Америка, е тежък неуспех и същинско злощастие за страната. Но неуспехът има най-малко един позитивен резултат, разяснява Бертолд Колер.

Доналд Тръмп обича суперлативите. И суперлативите също обичат Доналд Тръмп, въпреки и не по метод, който би му допаднал. Обявеното за "най-великолепно " президентство в американската история в действителност се оказва толкоз комплицирано, непрофесионално и егоманско, че напряко е мъчно да се откри някакво съпоставяне за него. Главната причина е личността на Доналд Тръмп. С всеки минал ден става все по-ясно, че индивидът, който сякаш щеше да върне величието на Америка, в действителност е тежък неуспех на този пост и същинско злощастие за страната си.

На Тръмп му липсва общо-взето всичко, от което се нуждае най-могъщият човек на света. Той пое този пост съвсем без политически опит, а и до през днешния ден като че ли въобще не схваща по какъв начин работи политиката – както в границите на конституционната структура в Съединени американски щати, по този начин и в интернационалните връзки. Историята не го интересува. Зад фукливостта му на вятъра ще търсим някакво наличие. Неговата магическа думичка "сделка " към този момент не е разгърнала никакви вълшебни сили, в това число и в личната му Републиканска партия. Очевидно Тръмп беше сюрпризиран освен от успеха си на изборите, само че и от обстоятелството, че един президент би трябвало персонално да се замисли над въпроса какво тъкмо желае и какво счита да реализира.

Главното деяние в настоящето Тръмп-шоу

Така се оказа, че най-трудната част от неговата работа трябваше да поемат тези, които влязоха дружно с Тръмп в Белия дом. Към този екип бяха ориентирани очакванията на хората в страната и в чужбина, въпреки че той беше рискована комбинация от финансови акули, близки родственици и фанатици, всеки от които преследваше личните си цели. Стажантът в Овалния офис реагира на интригите, окопните войни и дилетантизма в най-близкото си обграждане по този начин, както в тогавашното си телевизионно шоу: стартира да уволнява наред. Натирени бяха неговият представител, неговият консултант по националната сигурност, шефът на кабинета му, основният подражател (Скарамучи), а в този момент и основният му пълководец. Главният му шурей също не трябва да се усеща в сигурност на сцената на настоящето Трумп-шоу.

Ако се вгледаме деликатно в мотивите и аргументите, заради които Трумп уволни всички тези хора, ще стигнем до извода, че той умерено можеше да уволни и самия себе си. Защото и в неговата персонална сметка са записани чистосърдечни дрънканици с съветски събеседници, лъжливи показания и благосклонности към националистическите и расистките придвижвания в страната. Разбира се, няма по какъв начин обаче той да се самопожертва в интерес на самия себе си.

"Умерените " победиха? Само че до по кое време?

Всички свързват оставката на Банън с очакванията, че в Белия дом най-сетне са победили "умерените " – или пък, че откакто е усетил измежду републиканците натиска да бъде свален, президентът към този момент се вижда заставен да влезе в съдействие с "истаблишмънта ". Досега обаче на няколко пъти се случва едно и също: уволнения и заявления, които се одобряват като знак за нормализиране на неговото президентство, а след това Тръмп още веднъж се връща към познатите си мисловни клишета и към рефлекса час по час да написа в "Туитър ". Освен това Банън, който явно счита себе си за същинския Тръмп, ще продължи да развява флага на националистическия лагер и благодарение на своите си "оръжия " да тласка Тръмп към война с глобалистите. Двамата се разделиха не заради непреодолими мирогледни разлики. Просто на Тръмп му писна да бъде марионетката в ръцете на Стивън Банън.

Дайте му колкото може повече време за... голф

Тръмп е не повода, а признакът и резултатът на дълбоките разломи и разбърквания на пластовете в американското общество. Но този президент нито желае да потуши гражданската война, водеща се към този момент в главите на доста американци, нито пък разполага със средствата за това. Тръмп е нарцис, който мисли в черно-бели схеми, а това единствено задълбочава разломите в неговата страна и отчуждението на Америка от нейните съдружници. В редиците на републиканците също към този момент се шири смут от това по какъв начин слонът в Овалния офис тъпче с нозе всичко, градено от цели генерации. Те обаче не биха тръгнали към импийчмънт, който от една страна ще бъде признание за политическия им банкрут, а от друга изисква превъзмогването на доста съществени юридически и политически трудности. Освен това при едно такова развиване на нещата, почитателите на Тръмп, насъсквани от Банън, незабавно ще решат, че е пристигнало време за гражданска война.

Тъй че опитните и рационални хора, каквито към момента има в обкръжението на Тръмп, би трябвало да преследват една-единствена скромна цел: да обезпечават на президента колкото е допустимо повече време за… игра на голф. На Тръмп не му мигна окото, когато потегли сякаш да избавя Америка от лапите на "истаблишмънта " точно с екип от милиардери и военни, идващи от същия този истаблишмънт. В този негов военно-промишлен комплекс таман генералите внасят детайл на сдържаност и рационалност, който под ръководството на президент с характера на Доналд Тръмп е животоспасяващ, и то освен за Америка.

Удар върху популизма

Все отново президентството на Тръмп има и един позитивен аспект, който не трябва да се не помни: то нанася удар върху популизма, най-малко в Европа. Популистите обичат да повтарят, че са по-честни, по-ефикасни, по-безкористни и по-близки до народа, в сравнение с са политиците от "старите партии ", поддържащи "статуквото ". Никой до момента не е съумял така безапелационно да разобличи тези мечти, както президентът Доналд Тръмп. Защото той е живият образец тъкмо за противоположното.