Гласуваме с надежда за промяна, но ще си останем ли само с нея?
Става ми смешно, когато чуя някой да споделя: " Младите гласоподаваха за смяната ". По-правилно би било да се каже, че са дали своят вот с вяра нещо да се промени. Защо ли? Защото няма по какъв начин да знаеш, че гласуваш за смяната единствено тъй като си видял нещо друго или такова, което до момента не е участвало на българската политическа сцена и хоп - то ще бъде. Различното не е еквивалентно на смяната. Там е грешката ни.
Същото е и с вяра и религия. Вярваш в нещо, което се е потвърдило и има индикатори, че в действителност ще се случи това, което очакваш. Надеждата е по-скоро наивното мислене, че упованията ви ще бъдат оправдани. Хората имат вяра в разнообразни модели, тъй като са значително случаите, в които те са ги спасявали от една или друга заплаха. Вярват даже в суеверия, тъй като когато черна котка им мине път, в 2 от 10 случая им се случва нещо неприятно. Две е повече от нула, нали? В българския политически живот обаче напълно няма чудеса. Има рискове и вероятно способи, по които да ги избегнем. Колко пъти сме се доверявали на предизборни обещания и по-късно сме били разочаровани? Нека питаме пенсионерите.
Ето по тази причина настоявам, че на изборите през юли гласувахме с вяра, само че не и с религия. Все още нечии политически ползи, планове, отзиви и хрумвания не са ни ясни. Това значи, че и нашето място в публиката, гледайки българския политически живот на екран, към момента не е несъмнено. Дано обаче не се окаже заето.
Засега гледаме с вяра. Дано не си останем единствено с нея.
Автор: Илиана Симеонова
Още от АКТУАЛНО:
Същото е и с вяра и религия. Вярваш в нещо, което се е потвърдило и има индикатори, че в действителност ще се случи това, което очакваш. Надеждата е по-скоро наивното мислене, че упованията ви ще бъдат оправдани. Хората имат вяра в разнообразни модели, тъй като са значително случаите, в които те са ги спасявали от една или друга заплаха. Вярват даже в суеверия, тъй като когато черна котка им мине път, в 2 от 10 случая им се случва нещо неприятно. Две е повече от нула, нали? В българския политически живот обаче напълно няма чудеса. Има рискове и вероятно способи, по които да ги избегнем. Колко пъти сме се доверявали на предизборни обещания и по-късно сме били разочаровани? Нека питаме пенсионерите.
Ето по тази причина настоявам, че на изборите през юли гласувахме с вяра, само че не и с религия. Все още нечии политически ползи, планове, отзиви и хрумвания не са ни ясни. Това значи, че и нашето място в публиката, гледайки българския политически живот на екран, към момента не е несъмнено. Дано обаче не се окаже заето.
Засега гледаме с вяра. Дано не си останем единствено с нея.
Автор: Илиана Симеонова
Още от АКТУАЛНО:
Източник: actualno.com
КОМЕНТАРИ