Националният археологически институт получи иманярски находки, върнати в България
Става дума за близо 700 предмета, открити във Англия, при взаимни дейности на ГДБОП и Министерството на културата в съдействие с Европол и Интерпол. Националният археологически институт с музей при Българска академия на науките получи през днешния ден иманярските находки, върнати в България.
Те имат разнороден генезис като обекти и последователност, което разкрива съществено проведена активност за експорт на полезности.
Върнатите предмети включват над 600 монети, измежду които болшинството са от римско време, само че с друг генезис и необятен времеви диапазон. Открояват се златни гръцки статери, оповестява bTV.
Сред находките са още бронзови украшения, дрънкулка на конник и други. Предметите са оценени на десетки хиляди лв.. Експертизата им е осъществена от британски и български експерти в Британския музей.
" За първи път сбирка от подобен мащаб се връща в НАИМ. Предстои ни работа по установяване достоверността на предметите. От една страна, главният проблем със избавени находки е изваждането им от подтекста. Липсата на информация къде и при какви условия са открити, ограбва тяхната история и познанието за културно-историческото ни завещание. От друга, разпространяването на имитации става все по-масово и България се трансформира в източник за подправени полезности “, сподели доцент доктор Христо Попов, шеф на Националния археологически институт с музей при Българска академия на науките.
Те имат разнороден генезис като обекти и последователност, което разкрива съществено проведена активност за експорт на полезности.
Върнатите предмети включват над 600 монети, измежду които болшинството са от римско време, само че с друг генезис и необятен времеви диапазон. Открояват се златни гръцки статери, оповестява bTV.
Сред находките са още бронзови украшения, дрънкулка на конник и други. Предметите са оценени на десетки хиляди лв.. Експертизата им е осъществена от британски и български експерти в Британския музей.
" За първи път сбирка от подобен мащаб се връща в НАИМ. Предстои ни работа по установяване достоверността на предметите. От една страна, главният проблем със избавени находки е изваждането им от подтекста. Липсата на информация къде и при какви условия са открити, ограбва тяхната история и познанието за културно-историческото ни завещание. От друга, разпространяването на имитации става все по-масово и България се трансформира в източник за подправени полезности “, сподели доцент доктор Христо Попов, шеф на Националния археологически институт с музей при Българска академия на науките.
Източник: varna24.bg
КОМЕНТАРИ