Политико: Войната в Украйна извади на бял свят трайното влияние на Кремъл в България
Статията в авторитетното брюкселско издание „ Политико “ е озаглавена „ Войната в Украйна извади на бял свят трайното въздействие на Кремъл в България “. А немският „ Зюддойче Цайтунг “ (ЗЦ) в заглавието си разказва обстановката с една позната метафора: „ Между два стола “, написа в собствен материал
За България това е значима стъпка
Авторката на тази публикация Катрин Калвайт споделя за изказванията на съветската посланичка в София, които провокираха остри реакции в страната и загатва изследванията, показващи сериозен спад на благосклонностите към Русия и Путин в следствие от войната.
„ Посланичката има обаче напълно съответни аргументи за хапливите си забележки: тъй като българското държавно управление в рамките единствено на седмици за повторно изгони съветски дипломати по обвиняване в шпионаж. Освен това българският кабинет зае обща и единна позиция срещу нападателната война против Украйна, на което съветското външно министерство отговори със закани. За една страна от Европейски Съюз и от НАТО тази позиция не е изненадваща, само че за България е значима стъпка, като имаме поради обичайно околните ѝ исторически връзки с Москва и огромната ѝ взаимозависимост от съветския газ “, разяснява авторката.
За тези връзки става дума и в публикацията в „ Политико “. Авторката Боряна Джамбазова напомня за историческия епизод „ 16-та руска република “ и написа: „ Дори след рухването на Желязната завеса доста хора, обвързани със остарелия режим и с неговите секрети служби, останаха в българския политически истаблишмънт. Широко публикуваната корупция по високите етажи и връзките на олигарсите с държавното управление разрешиха на Москва да употребява и отсега нататък тези обвързаности “.
По мотив съществуващия мироглед, че България е „ Троянски кон “ на Москва в Европейски Съюз „ Политико “ цитира програмния шеф на Центъра за проучване на демокрацията Руслан Стефанов: „ Равнището на съветското въздействие в България е безпримерно и прави страната доста уязвима “. Същите акценти участват и в вест на Асошиейтед Прес от през вчерашния ден: „ Русия употребява корупцията на локално ниво, с цел да въздейства върху Балканския район, съобщи българският министър-председател Кирил Петков. “
Трудните задания на Петков
А новият български водач би трябвало да се бори и против проруската дезинформация, която твърди, че за нахлуването в Украйна били отговорни Съединени американски щати, прибавя „ Политико “. „ Петков би трябвало да договаря в истински лабиринт и хем да ръководи връзките на страната си с Русия, хем да се грижи за своите гласоподаватели “, четем още в публикацията.
За този проблем написа и немският ЗЦ: „ Войната напълно промени дневния ред на едно преди малко образувано и извънредно хетерогенно държавно управление, включващо много политически неопитни министри. То в действителност трябваше да постави ново начало и да подхване борба против корупцията и структурите на мафията. В момента обаче касапницата в отдалечената единствено на няколкостотин километра Украйна засенчва всички останали тематики “.
В обширния разбор на Катрин Калвайт в ЗЦ става дума и за напреженията, които се усещат по този мотив вътре в ръководещата коалиция – най-много сред групировката на Петков, зародила в следствие от митингите през 2020 година, и социалистите, които по традиция са другарски настроени към Москва. Според авторката, по принцип поддръжка за прозападната политика на кабинета може да пристигна и от най-голямата опозиционна партия ГЕРБ, която другояче пази участието в Европейски Съюз и се застъпва за решителна политика към Москва. „ Но откогато преди две седмици някогашният министър председател Бойко Борисов беше арестуван за 24 часа поради подозрения за корупция и изнудване, а медиите подвигнаха доста звук към това, базата за разговор по тематиката е тежко повредена “, разяснява ЗЦ.
Има и шансове за България
И двете обширни публикации отделят огромно внимание както на особената неустойчивост на доста хора в България към подправените вести, популяризирани от формалната съветска агитация, по този начин и на българската енергийна взаимозависимост от Русия. ЗЦ цитира източници, близки до българския министър председател, съгласно които войната в Украйна разкрива пред България нови и немислими до неотдавна шансове: да не възобновява контракта с „ Газпром “ след приключването му през 2023 и да приключи договарянията за АЕЦ „ Белене “. И още: да преустрои армията си, която сега употребява остаряла руска техника. По мотив привеждането на армията към стандартите на НАТО, в края на публикацията в ЗЦ авторката Катрин Калвайт прави паралел с Румъния:
„ Съседна Румъния изпъква изключително точно с уговорката си към една нова отбранителна политика. Двете страни влязоха дружно в Европейски Съюз през 2007 и към момента се намират под сериозното наблюдаване на Брюксел. И в Букурещ ръководи нова и доста хетерогенна коалиция, която би трябвало да се оправя с напреженията сред проевропейски и проруски сили. (…) Но във военно-политическо отношение Букурещ взима решенията доста по-бързо от съседката си. Тази бедна страна влага милиони в построяването на отбранителната инфраструктура, сътрудниците от НАТО към този момент ѝ предоставиха спомагателни изтребители. Президентът Йоханис оповести увеличение на отбранителния бюджет от 2% на 2,5% от Брутният вътрешен продукт. Украйна е прекомерно близо, общата граница от 640 километра е прекомерно дълга, а риск за сигурността съставляват още Република Молдова и следеното от съветски войски Приднестровие – все аргументи, заради които Букурещ си сътрудничи изключително тясно с сътрудниците. “
За България това е значима стъпка
Авторката на тази публикация Катрин Калвайт споделя за изказванията на съветската посланичка в София, които провокираха остри реакции в страната и загатва изследванията, показващи сериозен спад на благосклонностите към Русия и Путин в следствие от войната.
„ Посланичката има обаче напълно съответни аргументи за хапливите си забележки: тъй като българското държавно управление в рамките единствено на седмици за повторно изгони съветски дипломати по обвиняване в шпионаж. Освен това българският кабинет зае обща и единна позиция срещу нападателната война против Украйна, на което съветското външно министерство отговори със закани. За една страна от Европейски Съюз и от НАТО тази позиция не е изненадваща, само че за България е значима стъпка, като имаме поради обичайно околните ѝ исторически връзки с Москва и огромната ѝ взаимозависимост от съветския газ “, разяснява авторката.
За тези връзки става дума и в публикацията в „ Политико “. Авторката Боряна Джамбазова напомня за историческия епизод „ 16-та руска република “ и написа: „ Дори след рухването на Желязната завеса доста хора, обвързани със остарелия режим и с неговите секрети служби, останаха в българския политически истаблишмънт. Широко публикуваната корупция по високите етажи и връзките на олигарсите с държавното управление разрешиха на Москва да употребява и отсега нататък тези обвързаности “.
По мотив съществуващия мироглед, че България е „ Троянски кон “ на Москва в Европейски Съюз „ Политико “ цитира програмния шеф на Центъра за проучване на демокрацията Руслан Стефанов: „ Равнището на съветското въздействие в България е безпримерно и прави страната доста уязвима “. Същите акценти участват и в вест на Асошиейтед Прес от през вчерашния ден: „ Русия употребява корупцията на локално ниво, с цел да въздейства върху Балканския район, съобщи българският министър-председател Кирил Петков. “
Трудните задания на Петков
А новият български водач би трябвало да се бори и против проруската дезинформация, която твърди, че за нахлуването в Украйна били отговорни Съединени американски щати, прибавя „ Политико “. „ Петков би трябвало да договаря в истински лабиринт и хем да ръководи връзките на страната си с Русия, хем да се грижи за своите гласоподаватели “, четем още в публикацията.
За този проблем написа и немският ЗЦ: „ Войната напълно промени дневния ред на едно преди малко образувано и извънредно хетерогенно държавно управление, включващо много политически неопитни министри. То в действителност трябваше да постави ново начало и да подхване борба против корупцията и структурите на мафията. В момента обаче касапницата в отдалечената единствено на няколкостотин километра Украйна засенчва всички останали тематики “.
В обширния разбор на Катрин Калвайт в ЗЦ става дума и за напреженията, които се усещат по този мотив вътре в ръководещата коалиция – най-много сред групировката на Петков, зародила в следствие от митингите през 2020 година, и социалистите, които по традиция са другарски настроени към Москва. Според авторката, по принцип поддръжка за прозападната политика на кабинета може да пристигна и от най-голямата опозиционна партия ГЕРБ, която другояче пази участието в Европейски Съюз и се застъпва за решителна политика към Москва. „ Но откогато преди две седмици някогашният министър председател Бойко Борисов беше арестуван за 24 часа поради подозрения за корупция и изнудване, а медиите подвигнаха доста звук към това, базата за разговор по тематиката е тежко повредена “, разяснява ЗЦ.
Има и шансове за България
И двете обширни публикации отделят огромно внимание както на особената неустойчивост на доста хора в България към подправените вести, популяризирани от формалната съветска агитация, по този начин и на българската енергийна взаимозависимост от Русия. ЗЦ цитира източници, близки до българския министър председател, съгласно които войната в Украйна разкрива пред България нови и немислими до неотдавна шансове: да не възобновява контракта с „ Газпром “ след приключването му през 2023 и да приключи договарянията за АЕЦ „ Белене “. И още: да преустрои армията си, която сега употребява остаряла руска техника. По мотив привеждането на армията към стандартите на НАТО, в края на публикацията в ЗЦ авторката Катрин Калвайт прави паралел с Румъния:
„ Съседна Румъния изпъква изключително точно с уговорката си към една нова отбранителна политика. Двете страни влязоха дружно в Европейски Съюз през 2007 и към момента се намират под сериозното наблюдаване на Брюксел. И в Букурещ ръководи нова и доста хетерогенна коалиция, която би трябвало да се оправя с напреженията сред проевропейски и проруски сили. (…) Но във военно-политическо отношение Букурещ взима решенията доста по-бързо от съседката си. Тази бедна страна влага милиони в построяването на отбранителната инфраструктура, сътрудниците от НАТО към този момент ѝ предоставиха спомагателни изтребители. Президентът Йоханис оповести увеличение на отбранителния бюджет от 2% на 2,5% от Брутният вътрешен продукт. Украйна е прекомерно близо, общата граница от 640 километра е прекомерно дълга, а риск за сигурността съставляват още Република Молдова и следеното от съветски войски Приднестровие – все аргументи, заради които Букурещ си сътрудничи изключително тясно с сътрудниците. “
Източник: faktor.bg
КОМЕНТАРИ