Професор Янаки Караджов: Зелева чорба против рак
Статията е оповестена в брой 3/2019 на Списание 8
Професор Янаки Караджов:
Зелева супа срещу рак
Професор Янаки Караджов е достоен мъж на достолепна възраст, само че тя не си проличава по никакъв метод. По време на целия ни диалог той е ухилен и показва това фино възприятие за комизъм (въпреки сериозните теми), присъщо на хората, които са претърпели доста и които с годините са придобили силата да се присмиват даже на смъртта…
Професор Янаки Караджов е роден през 1935 година Доктор по биология, специализирал е в Българска академия на науките и в научни институти в Москва, Белград, Будапеща, Берлин, Варшава, Лион и други Работил е във ВВМИ - София, ВИЗВМ - Стара Загора, Нов български университет и други 40 години преподава в Тракийския университет, Нов български университет и Лесотехническия университет. Има над 200 научни труда, голям брой монографии и над 800 публикации по пчеларство и апитерапия.
„ През 1995 година ми сложиха диагноза рак – проф. Караджов е разказвал историята несъмнено стотици пъти, само че това не му пречи постоянно да се вълнува при загатна за този по този начин значим миг от своя живот. – Тогава получих преплитане на червата, интервенцията мина добре, само че се оказа, че имам един полип и раково променени кафези. Естествено, незабавно желаеха да ме пратят на химиотерапия. “
„ Една доцентка ми сподели, че се самоубивам “
Често единствено мисълта за рак, както и за лекуването посредством химиотерапия ни карат да настръхнем от откровен и автентичен смут. Ами в случай че се случи на мен?! През последните години доста учени отхвърлят химиотерапията, акцентирайки, че тя не постоянно лекува рака, а от време на време оказва помощ за леталния излаз, разрушавайки органите и имунитета ни. Какви ли сили въпреки всичко би трябвало да откри човек с такава диагноза (пък било то и в ранен стадий) да отхвърли общоприетото здравно лекуване и да стартира да се уповава на естествени средства и не на последно място – на себе си? За задачата се изисква храброст, само че и познания, каквито не липсват на проф. Караджов.
„ Важното е да се измести неприятното “
„ Мдаам, тогава направих този препарат – тук проф. Караджов стопира за повече от минута другояче плавния си досега роман. Вълнението е мощно, макар че от тези съдбоносни дни са минали повече от 20 години. След паузата той продължава като академик, който съумява да скрие своите страсти зад студените обстоятелства. – Аз съм микробиолог, работил съм с всички типове микроби, много доста с лактобацилите. Реших да съчетавам тяхното деяние с един от нашите зеленчуци, в същото време и билка – зелето. Мен ме интересуваше обаче зелевият сок, с цел да включа млечнокиселата ферментация. Тогава прибавих и други съставки. “ Една от тях е хрянът. „ Известно е, че раковите кафези се унищожават от лютивите субстанции, това са капсаицините – коментира професорът. – Има ги в лютивите чушки, в пресния чесън и в хряна. “
След забъркването на тази кисела и леко пикантна примес идва и моментът на истината. Както всеки академик първопроходец и героят на нашия роман тества лекарството първо върху себе си… 23 години по-късно проф. Караджов е в чудесна форма и оздравял. „ О, не! – възкликва той. – Вижте в този момент, никой в никакъв случай не е оздравял от рак. Въпросът е да се измести неприятното. В медицината има норма – в случай че болният е лекуван и остане жив и здрав пет години, това се смята за огромно достижение. “
„ Защо този дядка е толкоз великодушен? “
Постижението на професора е в действителност повече от голямо, само че това не е всичко. Той не се задоволява само с това да избави себе си, а стартира да раздава своето „ лекарство “ на нуждаещите се. Така с годините придобива популярност, и то единствено от уста на уста.
В днешния озверен свят филантропията се слага под подозрение и постоянно забравяме, че най-висшето Добро е имащите да оказват помощ на нямащите и изключително на болните. В същия този свят се счита и за грях да признаеш това, че си от благороден генезис или просто богат. Професор Караджов няма угризения в това отношение. „ Вижте в този момент, аз съм богат човек. Аз съм цинцарин, правоприемник на същинските македонци, потомците на римските бойци и локалните девойки. Ние сме благородни хора, мечтани за сътрудници и благородни инициативи, за съсобственици и експлоатиращи дадени хрумвания. Няма да злоупотребим с доверие, вършим по този начин, че след нас да останат същински и непреходни неща. “
„ Не желая да съм последна инстанция “
Когато става въпрос за злоупотребата с доверие, няма по какъв начин да не се сетим за стотиците лъжелечители, провъзгласили се за месии, които експлоатират най-големите страхове у хората за лична полза. Освен това, що се касае точно до рака, знаем за доста „ обичайни “ или „ забравени от епохи “ способи. И тук пораждат някои съществени въпроси като да вземем за пример за какво човек би трябвало да се довери на тези предписания и да ги избра пред химио- и лъчетерапията да вземем за пример. На професор Караджов по този начин или другояче постоянно се е налагало да се бори с недоверието, тъй че реагира умерено и на тази лека провокация. „ Вижте в този момент, не можем да намерим идеалното решение още първоначално! Препоръчвам на хората да опитат каквото им пристигна на мозъка, как-вито и да е разнообразни средства. Растения, корени, в последно време да вземем за пример нашумяха токсините на синия скорпион в Куба и доста други... “
В началото на диалога ни разбрахме, че професор Караджов се е излекувал от доста ранна форма на рак. Неизбежно поражда още един въпрос – дали неговото магическо лекарство би подействало и на хора, чието заболяване е в по-късен етап. Въпреки своето, най-малко съгласно външните наблюдаващи, надали не чародейно изцеление, проф. Караджов остава крепко стъпил на земята. „ Решил съм да не го давам на хора в напреднала фаза. Защото следователно се явявам последна инстанция, надали не измамник. Не желая да съм подобен. Даже дълго време не го предлагах, само че се случи по този начин, че мои другари и познати се разболяха. Откриха им рак в по-късен етап, на тях нямаше по какъв начин да им откажа – и на някои в действителност подейства. “
„ Никога не унивайте! “
За да е сполучлива битката с онкологичните болести, е важ-но хората да не униват, счита още проф. Караджов. „ Болните от рак са склонни да си споделят: „ Е, дотук бях… “. Това е неверно! Те би трябвало да поддържат духа си жив, да имат обществени контакти. Ето да вземем за пример японците, които имат доста ракови болести поради атомните бомби, развиват специфична стратегия за раково болните – записват ги в хорове, на танци, спорт, единствено и единствено да не позволен изолацията им от обществото. “
Накрая на диалога ни следва неизбежният въпрос кое е това нещо, което в действителност би трябвало да заобикаляме и което ракът „ обича “. Защото сякаш всички сме леко изтощени от шума към нас за вярното и потребно хранене, за вредите от консервантите и така нататък Кой е най-големият другар на рака? „ О, в случай че би трябвало да посоча един подобен, няма да ви изненадам! – възкликва той. – Ракът обича тютюнопушенето! Трябва да сме умерени и с алкохола… “ След къса пауза прибавя: „ Е, това не значи, че не би трябвало в никакъв случай да използваме. Ето – усмихва се той и цялостни чашите. – Една чаша алено вино работи доста добре. “
Зеле за здраве
С подред проф. Янаки Караджов зелето носи многостранни изгоди.
„ Зелето има 5000-годишна история, употребено е за лекуване още в Египет. Заедно със зелевия сок е един от най-важните източници за нас на витамин C, съдържа повече от портокалите да вземем за пример. Какво лекува? Безсъние, заболявания на щитовидната жлеза, ставни болести, ускорява имунитета. Още античните елини са лекували рани с кисело зеле. В него има каротин. Всеки ден на гладно 50 грама зелев и 50 грама морковен сок въздействат доста добре на организма. Освен това работи като метла на стомаха, почиства червата. Зелето съдържа и витамин U (от Ulcus – язва), то е противоязвено вещество и заздравява цялата храносмилателна система. Богато е и на витамин B6, който повдига настроението. “
Микробът на Господ
Проф. Янаки Караджов не пази в загадка лечебната рецепта за кисело зеле. Ето подробното й изложение, обещано от самия него:
Ние сме една от богопомазаните територии (такива има частично единствено в Сърбия и Гърция), в които Господ е хвърлил един бацил. Казва се лактобацилус плантарум и е публикуван най-вече в региони, където се употребява и преработва доста мляко. Намира се в самите растения и е причина за ферментацията на туршиите и киселото зеле. Българите от дълго време вършим кисело зеле, само че аз употребявам една значима хитрост. Допреди моята рецепта концентрацията на сол бе от 2 до 5 на 100. Значи в един бидон от 100 л слагаш 2 до 5 кг сол. Аз обаче понижих това количество на 0,9% и конкретизирах, че солта би трябвало да е морска. Употребата на повече сол потиска сърдечната активност, усилва кръвното налягане.
ОСНОВНАТА МИ РЕЦЕПТА съдебна експертиза СЪСТОИ В СЛЕДНОТО:
Цепите кочана на зелката и в разреза поставяте 1 супена лъжица морска сол. После поставяте зелката с кочана нагоре в бидона. Както споделих, общото количество сол за целия бидон би трябвало да бъде към 0,9 кг. После поставяте няколко ябълки, 2 лимона, 1 кочан царевица. Добавяте и 500 г хрян.
През последните години обаче добавям и прополис, пчелен клей за имунитета. После, без да допускам първоначално, се откри, че той освен укрепва имунитета, само че и потиска раковите кафези. Напоследък поставям алено цвекло – има доста мощен антираков резултат. Прибавям алое вера, билката котешки нокът, джинджифил, манов мед, годжи бери. С течение на времето обогатявам формулата, тъй като знаете, че всички вируси рано или късно стават резистентни против медикаментите, които непрекъснато употребявате против тях.
Уви, в борбата с предопределеността ние, хората, постоянно сме губещи... Буквално часове, преди този брой да влезе в щемпел, разбрахме, че проф. Янаки Караджов ненадейно се е преселил в един, надяваме се, по-добър свят. Оставяме материала подобен, какъвто бе умислен през цялото време - спестихме единствено персоналния му телефонен номер, който той бе оставил за връзка с нуждаещите се. Така ще запазим загатна за този витален, усмихнат човек, подготвен безусловно да помогне на всички. Ще се
постараем времето да не изтрие скъпото завещание на проф. Караджов. Почивай в мир, боецо!
Професор Янаки Караджов:
Зелева супа срещу рак
Професор Янаки Караджов е достоен мъж на достолепна възраст, само че тя не си проличава по никакъв метод. По време на целия ни диалог той е ухилен и показва това фино възприятие за комизъм (въпреки сериозните теми), присъщо на хората, които са претърпели доста и които с годините са придобили силата да се присмиват даже на смъртта…
Професор Янаки Караджов е роден през 1935 година Доктор по биология, специализирал е в Българска академия на науките и в научни институти в Москва, Белград, Будапеща, Берлин, Варшава, Лион и други Работил е във ВВМИ - София, ВИЗВМ - Стара Загора, Нов български университет и други 40 години преподава в Тракийския университет, Нов български университет и Лесотехническия университет. Има над 200 научни труда, голям брой монографии и над 800 публикации по пчеларство и апитерапия. „ През 1995 година ми сложиха диагноза рак – проф. Караджов е разказвал историята несъмнено стотици пъти, само че това не му пречи постоянно да се вълнува при загатна за този по този начин значим миг от своя живот. – Тогава получих преплитане на червата, интервенцията мина добре, само че се оказа, че имам един полип и раково променени кафези. Естествено, незабавно желаеха да ме пратят на химиотерапия. “
„ Една доцентка ми сподели, че се самоубивам “
Често единствено мисълта за рак, както и за лекуването посредством химиотерапия ни карат да настръхнем от откровен и автентичен смут. Ами в случай че се случи на мен?! През последните години доста учени отхвърлят химиотерапията, акцентирайки, че тя не постоянно лекува рака, а от време на време оказва помощ за леталния излаз, разрушавайки органите и имунитета ни. Какви ли сили въпреки всичко би трябвало да откри човек с такава диагноза (пък било то и в ранен стадий) да отхвърли общоприетото здравно лекуване и да стартира да се уповава на естествени средства и не на последно място – на себе си? За задачата се изисква храброст, само че и познания, каквито не липсват на проф. Караджов.
„ Да, аз съм микробиолог, имам знания и знам, че химиотерапията поврежда имунитета. Но мое надълбоко разбиране е, че ракът съставлява хронична вирусна зараза. А и при мен той в действителност бе в много ранна фаза. “ Скоро проф. Караджов взема едно от най-съдбоносните решения в живота си, което се оказва най-правилното. „ Отказах химиотерапията и взех решение самичък да си направя лекарство. Тогава една доцентка ми сподели, че се самоубивам. “
„ Важното е да се измести неприятното “
„ Мдаам, тогава направих този препарат – тук проф. Караджов стопира за повече от минута другояче плавния си досега роман. Вълнението е мощно, макар че от тези съдбоносни дни са минали повече от 20 години. След паузата той продължава като академик, който съумява да скрие своите страсти зад студените обстоятелства. – Аз съм микробиолог, работил съм с всички типове микроби, много доста с лактобацилите. Реших да съчетавам тяхното деяние с един от нашите зеленчуци, в същото време и билка – зелето. Мен ме интересуваше обаче зелевият сок, с цел да включа млечнокиселата ферментация. Тогава прибавих и други съставки. “ Една от тях е хрянът. „ Известно е, че раковите кафези се унищожават от лютивите субстанции, това са капсаицините – коментира професорът. – Има ги в лютивите чушки, в пресния чесън и в хряна. “
След забъркването на тази кисела и леко пикантна примес идва и моментът на истината. Както всеки академик първопроходец и героят на нашия роман тества лекарството първо върху себе си… 23 години по-късно проф. Караджов е в чудесна форма и оздравял. „ О, не! – възкликва той. – Вижте в този момент, никой в никакъв случай не е оздравял от рак. Въпросът е да се измести неприятното. В медицината има норма – в случай че болният е лекуван и остане жив и здрав пет години, това се смята за огромно достижение. “
„ Защо този дядка е толкоз великодушен? “
Постижението на професора е в действителност повече от голямо, само че това не е всичко. Той не се задоволява само с това да избави себе си, а стартира да раздава своето „ лекарство “ на нуждаещите се. Така с годините придобива популярност, и то единствено от уста на уста.
„ Започнах да разпределям своя лек. Държа телефона си непрекъснато включен, постоянно съм подготвен да давам информация. За тези години от мен са взели повече от 1000 души. Все още идват, търсят ме, някои използват дълготрайно. Това демонстрира, че са имали изгода. “ Това звучи като „ прекомерно хубаво, с цел да е истина “.Повечето хора, изключително скептиците, са привикнали да виждат във всичко измама или спомагателна цена, която би трябвало да се заплати. „ О, знам, какво си мислите! – възкликва професор Караджов и се усмихва. – Откъде накъде този дядка е толкоз великодушен? Раздава той хрумвания и медикаменти на всички... “
В днешния озверен свят филантропията се слага под подозрение и постоянно забравяме, че най-висшето Добро е имащите да оказват помощ на нямащите и изключително на болните. В същия този свят се счита и за грях да признаеш това, че си от благороден генезис или просто богат. Професор Караджов няма угризения в това отношение. „ Вижте в този момент, аз съм богат човек. Аз съм цинцарин, правоприемник на същинските македонци, потомците на римските бойци и локалните девойки. Ние сме благородни хора, мечтани за сътрудници и благородни инициативи, за съсобственици и експлоатиращи дадени хрумвания. Няма да злоупотребим с доверие, вършим по този начин, че след нас да останат същински и непреходни неща. “
„ Не желая да съм последна инстанция “
Когато става въпрос за злоупотребата с доверие, няма по какъв начин да не се сетим за стотиците лъжелечители, провъзгласили се за месии, които експлоатират най-големите страхове у хората за лична полза. Освен това, що се касае точно до рака, знаем за доста „ обичайни “ или „ забравени от епохи “ способи. И тук пораждат някои съществени въпроси като да вземем за пример за какво човек би трябвало да се довери на тези предписания и да ги избра пред химио- и лъчетерапията да вземем за пример. На професор Караджов по този начин или другояче постоянно се е налагало да се бори с недоверието, тъй че реагира умерено и на тази лека провокация. „ Вижте в този момент, не можем да намерим идеалното решение още първоначално! Препоръчвам на хората да опитат каквото им пристигна на мозъка, как-вито и да е разнообразни средства. Растения, корени, в последно време да вземем за пример нашумяха токсините на синия скорпион в Куба и доста други... “
В началото на диалога ни разбрахме, че професор Караджов се е излекувал от доста ранна форма на рак. Неизбежно поражда още един въпрос – дали неговото магическо лекарство би подействало и на хора, чието заболяване е в по-късен етап. Въпреки своето, най-малко съгласно външните наблюдаващи, надали не чародейно изцеление, проф. Караджов остава крепко стъпил на земята. „ Решил съм да не го давам на хора в напреднала фаза. Защото следователно се явявам последна инстанция, надали не измамник. Не желая да съм подобен. Даже дълго време не го предлагах, само че се случи по този начин, че мои другари и познати се разболяха. Откриха им рак в по-късен етап, на тях нямаше по какъв начин да им откажа – и на някои в действителност подейства. “
„ Никога не унивайте! “
За да е сполучлива битката с онкологичните болести, е важ-но хората да не униват, счита още проф. Караджов. „ Болните от рак са склонни да си споделят: „ Е, дотук бях… “. Това е неверно! Те би трябвало да поддържат духа си жив, да имат обществени контакти. Ето да вземем за пример японците, които имат доста ракови болести поради атомните бомби, развиват специфична стратегия за раково болните – записват ги в хорове, на танци, спорт, единствено и единствено да не позволен изолацията им от обществото. “
Накрая на диалога ни следва неизбежният въпрос кое е това нещо, което в действителност би трябвало да заобикаляме и което ракът „ обича “. Защото сякаш всички сме леко изтощени от шума към нас за вярното и потребно хранене, за вредите от консервантите и така нататък Кой е най-големият другар на рака? „ О, в случай че би трябвало да посоча един подобен, няма да ви изненадам! – възкликва той. – Ракът обича тютюнопушенето! Трябва да сме умерени и с алкохола… “ След къса пауза прибавя: „ Е, това не значи, че не би трябвало в никакъв случай да използваме. Ето – усмихва се той и цялостни чашите. – Една чаша алено вино работи доста добре. “
Зеле за здраве
С подред проф. Янаки Караджов зелето носи многостранни изгоди.
„ Зелето има 5000-годишна история, употребено е за лекуване още в Египет. Заедно със зелевия сок е един от най-важните източници за нас на витамин C, съдържа повече от портокалите да вземем за пример. Какво лекува? Безсъние, заболявания на щитовидната жлеза, ставни болести, ускорява имунитета. Още античните елини са лекували рани с кисело зеле. В него има каротин. Всеки ден на гладно 50 грама зелев и 50 грама морковен сок въздействат доста добре на организма. Освен това работи като метла на стомаха, почиства червата. Зелето съдържа и витамин U (от Ulcus – язва), то е противоязвено вещество и заздравява цялата храносмилателна система. Богато е и на витамин B6, който повдига настроението. “
Микробът на Господ
Проф. Янаки Караджов не пази в загадка лечебната рецепта за кисело зеле. Ето подробното й изложение, обещано от самия него:
Ние сме една от богопомазаните територии (такива има частично единствено в Сърбия и Гърция), в които Господ е хвърлил един бацил. Казва се лактобацилус плантарум и е публикуван най-вече в региони, където се употребява и преработва доста мляко. Намира се в самите растения и е причина за ферментацията на туршиите и киселото зеле. Българите от дълго време вършим кисело зеле, само че аз употребявам една значима хитрост. Допреди моята рецепта концентрацията на сол бе от 2 до 5 на 100. Значи в един бидон от 100 л слагаш 2 до 5 кг сол. Аз обаче понижих това количество на 0,9% и конкретизирах, че солта би трябвало да е морска. Употребата на повече сол потиска сърдечната активност, усилва кръвното налягане.
ОСНОВНАТА МИ РЕЦЕПТА съдебна експертиза СЪСТОИ В СЛЕДНОТО:
Цепите кочана на зелката и в разреза поставяте 1 супена лъжица морска сол. После поставяте зелката с кочана нагоре в бидона. Както споделих, общото количество сол за целия бидон би трябвало да бъде към 0,9 кг. После поставяте няколко ябълки, 2 лимона, 1 кочан царевица. Добавяте и 500 г хрян.
През последните години обаче добавям и прополис, пчелен клей за имунитета. После, без да допускам първоначално, се откри, че той освен укрепва имунитета, само че и потиска раковите кафези. Напоследък поставям алено цвекло – има доста мощен антираков резултат. Прибавям алое вера, билката котешки нокът, джинджифил, манов мед, годжи бери. С течение на времето обогатявам формулата, тъй като знаете, че всички вируси рано или късно стават резистентни против медикаментите, които непрекъснато употребявате против тях.
Уви, в борбата с предопределеността ние, хората, постоянно сме губещи... Буквално часове, преди този брой да влезе в щемпел, разбрахме, че проф. Янаки Караджов ненадейно се е преселил в един, надяваме се, по-добър свят. Оставяме материала подобен, какъвто бе умислен през цялото време - спестихме единствено персоналния му телефонен номер, който той бе оставил за връзка с нуждаещите се. Така ще запазим загатна за този витален, усмихнат човек, подготвен безусловно да помогне на всички. Ще се постараем времето да не изтрие скъпото завещание на проф. Караджов. Почивай в мир, боецо!
Източник: spisanie8.bg
КОМЕНТАРИ




