Скрит пред очите
Статията е част от специфичното издание на Капитал " Най-добрите университети в България ". Можете да прочетете повече информация за него тук или да го поръчате тук.
Кандидатстването за университет е един от първите съществени избори, с които множеството младежи се сблъскват в живота си. Изборът на компетентност, градът, образователното заведение – все сложни въпроси за който и да е 17-18-годишен гиманазист.
И до момента в който в чужбина, изключително в Съединени американски щати и Англия, кандидат-студентите и техните родители задълбават в тонове информация, която им се сервира от университети и профилирани издания с годишни ранглисти на университети и посоки, в България като че ли шерването " от уста на уста " остава водещият способ за избор.
Това няма потребност да е по този начин – от 2013 година насам в интернет и на хартия разполагаме с първата Рейтингова система на висшите учебно заведение в България, която показва по изцяло справедливи критерии къде се намират всеки университет и всяка компетентност по отношение на съперниците им. Един бърз взор може да онагледи какви са разликите в междинните приходи на приключилите една компетентност в Пловдивския университет и във Варна да вземем за пример. Или на какъв авторитет измежду студентите се радват характерни специалности. Както и какъв брой представени от интернационалните журнали са оповестените научни писания на преподаватели и докторанти в дадена институция.
Нещо повече - част от информацията, която се събира при образуването на рейтинга, служи като инструмент за подобряването на политиката за финансиране на висшето обучение и дефинира размера на средствата за прехрана на образованието на студентите в държавните университети съгласно качеството на образованието.
Курс към прагматизъм?
" В последните години се следи по-прагматичен метод при приема във ВУЗ и това се дължи на осведомеността на кандидат-студентите ", сподели министърът на образованието Красимир Вълчев при представянето на рейтина в края на 2017 година Но дали в действителност рейтингът реализира една от водещите си цели – да подкрепя дейно учениците да създадат осведомен избор по отношение на евентуалната си бъдеща реализация в другите университети и специалности? Данните сочат противоположното.
В своя отчет " Мониторинг на реализацията и миграцията на приключилите висше обучение " за интервала от 1.01.2013 година до 31.12.2015 година, оповестен през април 2017 година, Сметната палата открива, че " Рейтинговата система на висшите учебни заведения е непопулярна измежду интервюираните по време на одита 9095 възпитаници от 11 и 12 клас в цялата страна ". Според анкетата 70% от тях не са осведомени със съществуването на системата, а доста дребна част въобще са я употребявали за някакви цели – едвам 13 на 100.
Тоест, макар че теоретично системата е ориентирана главно към кандидат-студентите, с цел да им помогне с избора на компетентност, тя не го прави. " След към този момент седем издания не можем да твърдим обосновано, че [системата] извършва еднопосочно тази роля. Но не заради уязвимост на инструмента, а по-скоро поради по-тясната му приложимост – от управлението на МОН за смяна в държавната политика и от управленията на висшите учебни заведения при взимането на управнически решения ", счита просветителният специалист Мирела Хаджиева.
" Няма проучване в учебното обучение, което да дава отговор до каква степен учениците и техните родителите базират решенията си за избор за следващо професионално развиване на информацията от данните, налични в рейтинговата система през последните съвсем 8 години ", споделя Хаджиева.
Борба с легенди и предубеждения
Факт е, че в седемте години, откогато консорциумът сред МОН, институт " Отворено общество " и софтуерната компания " Сирма " изготвя рейтинга, има няколко посоки във висшето обучение, които демонстрират трайна наклонност при реализацията на приключилите в последните пет години – висок застрахователен и облагаем приход и съвсем нулева безработица. Въпреки това няма сериозна поддръжка от страна на страната за тях, нито пък студентите се насочват предпочитано към тях.
Мирела Хаджиева дава образец с две такива специалности - " Информатика и компютърни науки " и " Математика ", които имат извънредно високи индикатори. Осигурителният приход на приключилите професионално направление " Информатика и компютърни науки " в Софийския университет " Св. Климент Охридски " през 2017 година е 2226 лева а в " Математика " - 1852 лева, към два пъти над междинния за всички висшисти (1075 лева.).
Въпреки това обаче от 2012 година до 2017 година обучаваните в направление " Информатика и компютърни науки " във всички висши учебни заведения, в които е акредитирано направлението, са нарастнали от 7690 на 7854 души. " Тоест за пет години броят е повишен с към 2 процентни пункта ", споделя Хаджиева.
Процесът на обръщането на учениците към тези специалности е съзнателен и е обвързван с известно отрезвяване и отърсване от митовете и стандартите в избора на специалност, счита Томчо Томов, началник на Националния център за оценка на компетенциите към Българската стопанска камара (БСК), само че и прибавя, че това се случва най-много поради обществената информация за високи хонорари в актуалните високотехнологични браншове.
Още по-интересна е обстановката при професионално направление " Математика ". Там равнищата на безработица са още веднъж по-ниски от междинните в съответните райони, в които се организира образование, а приходите – доста по-високи. " През 2012 година в професионалното направление са се обучавали 621 студенти, а през 2017 година – 435 за цяла България. Студентите са намалели с към една трета ", споделя Хаджиева.
" Данните са налице – перспективно и доходно е да учиш в тези две професионални посоки. Но дали тази информация се употребява от учителите и от специалистите в кариерните центрове в главните и междинните учебни заведения? Прави ли МОН нещо, тъй че тази информация да се популяризира и употребява в главните и междинните учебни заведения? Изследване на това по какъв начин учениците вземат решение къде и какво да учат няма ", приключва тя.
" Изборът на компетентност във висшето учебно заведение постоянно не е задоволително осведомен, задоволително съзнателен като предопределение и не постоянно е съответен на действителното положение на пазара на труда. Върху претекстовете на младежите оказват влияние голям брой неправилни показа и настройки, свързани със личните им благоприятни условия и с вероятностите в бъдещата им реализация ", споделя Томов и прибавя, че към момента битуват легенди за " влиятелни специалности ", за специалности с " леко образование ", за специалности с " обичайно високо заплащане ", за взимане на тапия, а " пък след това да се мисли накъде "
Само началото на борбата за качество
Статията е част от специфичното издание на Капитал " Най-добрите университети в България ". Можете да прочетете повече информация за него тук или да го поръчате тук.
Разбира се, системата занапред набира известност. Георги Стойчев, изпълнителен шеф на институт " Отворено общество ", който е част от консорциума, изготвящ рейтинга, споделя, че рейтинговата система в интернет е на практика налична за всеки и досега уеб страницата има над 300 хиляди неповторими гости. " Вероятно посредством институционални старания също може да се направи повече за разпространение на данните, като се употребяват другите механизми за карирерно насочване в границите на междинното обучение ", счита той.
Роля имат и висшите образователни заведения, които би трябвало да се борят както за намаляващия по демографски аргументи брой студенти, по този начин и с конкуренцията от налично и качествено висше обучение в цяла Европа. " Много от висшите учебни заведения употребяват данни от системата, с цел да откроят конкурентните си преимущества в хода на кандидатстуденската акция. Откакто съществува системата, следим и наклонност на увеличение на научните изявления на български висши учебни заведения в интернационално приети научни издания, което е симптом, че тласъците, основани посредством рейтинговата система, стартират да оказват влияние ", споделя Стойчев.
Но като се има поради, че университетите популяризират системата единствено когато би трябвало да се похвалят с високи резултати по съответна компетентност, остава потребността от повече промотиране на рейтинга. " Досега единствената реклама, правена от МОН в гимназиите, се състои в разпращането на няколкостотин плаката до районните ръководства по образованието през 2015 година ", споделя Мирела Хаджиева и прибавя, че липсват осведомителни акции за ранно кариерно развиване.
Според Проф. Пепка Бояджиева от Института за проучване на обществата и знанието към Българска академия на науките, която интензивно е взела участие в основаването на рейтинга, пречките, пред които се изправят поддържането и развиването на рейтинговата система в бъдеще, са два типа. Първите са ситуационни, подбудени от особеностите на българската академична среда, и се отнасят до степента на доверие на академичната общественост и необятната общност към сходни принадлежности, финансовото застраховане на рейтинга и методите на неговата (не)употреба. Вторите произтичат от самата специфичност на правенето на рейтинги на висшите учебни заведения и най-много от компликацията да се дефинира и мери качеството на висшето обучение.
Последното не важи единствено за България, а и по принцип. " За това какъв брой е мъчно да се реализира надеждна сравнителна оценка на качеството на висшето обучение ясно свидетелства и неуспехът на плана AHELO (Assessment of Higher Education Learning Outcomes, " Оценка на резултатите от висшето обучение " ). Иницииран от Организацията за икономическо сътрудничество и раз, планът е умислен като аналог на програмата PISA за междинното обучение за премерване на знанията и уменията на випускниците на висшите учебни заведения ", споделя Бояджиева и прибавя, че редица одобрени университети са отказали присъединяване в плана, акцентирайки, че AHELO неправилно възприема задачата на резултатите от ученето, която би трябвало да разреши на институциите сами да дефинират какво чакат от студентите да реализират и да преценяват дали са съумели да го създадат.
Така че, макар че се включва късно, България се изправя пред същите въпроси, пред които и страни с доста по-стари и одобрени академични системи. Но борбата за това рейтингът на университетите да реализира най-важната си задача – да осведоми кандидат-студентите какво евентуално ги чака, в случай че учат и завършат избрани дисциплини в избрани университети – е доста значима, въпреки и да сме единствено в нейното начало.
Влезте и вижте сами
За да се пребори разказаният кусур на системата, тя би трябвало да се разпространява и употребява по-често от кандидат-студентите и техните родители. Функционалността ѝ, която единствено се усъвършенства в последните години, разрешава на всеки да работи с голямото количество данни, които рейтингът съдържа. Те са налични на специфичният уеб портал.
Освен това могат да се основат лични ранглисти, като се избира всред многото знаци и се дефинират техните относителни тежести. За вас е по-голям междинният застрахователен приход в определената от вас компетентност? Можете да подредите университетските посоки, като поставите този индкатор като водещ. За вас от основно значение са опциите за интернационална подвижност и научни проучвания – сложете тези знаци с най-висока тежест и създайте лична ранглиста. Искате да минимизирате риска от безработица? Вижте от кои университети излизат минимум безработни. Впрочем по данни от рейтинговата система наклонността е за понижаване на безработицата в 40 от 52-те професионални посоки, тъй че няма доста мотиви за терзание (засега).
Индикаторите са разграничени тематично в шест групи съгласно главните категории, по които се правят оценка висшите учебни заведения. Класациите, които " Капитал " ви дава, са основани на 100% на знаците, включени в Група 6: Реализация на пазара на труда, които наблюдават професионалната реализация на приключилите студенти след дипломирането им.
Кандидатстването за университет е един от първите съществени избори, с които множеството младежи се сблъскват в живота си. Изборът на компетентност, градът, образователното заведение – все сложни въпроси за който и да е 17-18-годишен гиманазист.
И до момента в който в чужбина, изключително в Съединени американски щати и Англия, кандидат-студентите и техните родители задълбават в тонове информация, която им се сервира от университети и профилирани издания с годишни ранглисти на университети и посоки, в България като че ли шерването " от уста на уста " остава водещият способ за избор.
Това няма потребност да е по този начин – от 2013 година насам в интернет и на хартия разполагаме с първата Рейтингова система на висшите учебно заведение в България, която показва по изцяло справедливи критерии къде се намират всеки университет и всяка компетентност по отношение на съперниците им. Един бърз взор може да онагледи какви са разликите в междинните приходи на приключилите една компетентност в Пловдивския университет и във Варна да вземем за пример. Или на какъв авторитет измежду студентите се радват характерни специалности. Както и какъв брой представени от интернационалните журнали са оповестените научни писания на преподаватели и докторанти в дадена институция.
Нещо повече - част от информацията, която се събира при образуването на рейтинга, служи като инструмент за подобряването на политиката за финансиране на висшето обучение и дефинира размера на средствата за прехрана на образованието на студентите в държавните университети съгласно качеството на образованието.
Курс към прагматизъм?
" В последните години се следи по-прагматичен метод при приема във ВУЗ и това се дължи на осведомеността на кандидат-студентите ", сподели министърът на образованието Красимир Вълчев при представянето на рейтина в края на 2017 година Но дали в действителност рейтингът реализира една от водещите си цели – да подкрепя дейно учениците да създадат осведомен избор по отношение на евентуалната си бъдеща реализация в другите университети и специалности? Данните сочат противоположното.
В своя отчет " Мониторинг на реализацията и миграцията на приключилите висше обучение " за интервала от 1.01.2013 година до 31.12.2015 година, оповестен през април 2017 година, Сметната палата открива, че " Рейтинговата система на висшите учебни заведения е непопулярна измежду интервюираните по време на одита 9095 възпитаници от 11 и 12 клас в цялата страна ". Според анкетата 70% от тях не са осведомени със съществуването на системата, а доста дребна част въобще са я употребявали за някакви цели – едвам 13 на 100.
Тоест, макар че теоретично системата е ориентирана главно към кандидат-студентите, с цел да им помогне с избора на компетентност, тя не го прави. " След към този момент седем издания не можем да твърдим обосновано, че [системата] извършва еднопосочно тази роля. Но не заради уязвимост на инструмента, а по-скоро поради по-тясната му приложимост – от управлението на МОН за смяна в държавната политика и от управленията на висшите учебни заведения при взимането на управнически решения ", счита просветителният специалист Мирела Хаджиева.
" Няма проучване в учебното обучение, което да дава отговор до каква степен учениците и техните родителите базират решенията си за избор за следващо професионално развиване на информацията от данните, налични в рейтинговата система през последните съвсем 8 години ", споделя Хаджиева.
Борба с легенди и предубеждения
Факт е, че в седемте години, откогато консорциумът сред МОН, институт " Отворено общество " и софтуерната компания " Сирма " изготвя рейтинга, има няколко посоки във висшето обучение, които демонстрират трайна наклонност при реализацията на приключилите в последните пет години – висок застрахователен и облагаем приход и съвсем нулева безработица. Въпреки това няма сериозна поддръжка от страна на страната за тях, нито пък студентите се насочват предпочитано към тях.
Мирела Хаджиева дава образец с две такива специалности - " Информатика и компютърни науки " и " Математика ", които имат извънредно високи индикатори. Осигурителният приход на приключилите професионално направление " Информатика и компютърни науки " в Софийския университет " Св. Климент Охридски " през 2017 година е 2226 лева а в " Математика " - 1852 лева, към два пъти над междинния за всички висшисти (1075 лева.).
Въпреки това обаче от 2012 година до 2017 година обучаваните в направление " Информатика и компютърни науки " във всички висши учебни заведения, в които е акредитирано направлението, са нарастнали от 7690 на 7854 души. " Тоест за пет години броят е повишен с към 2 процентни пункта ", споделя Хаджиева.
Процесът на обръщането на учениците към тези специалности е съзнателен и е обвързван с известно отрезвяване и отърсване от митовете и стандартите в избора на специалност, счита Томчо Томов, началник на Националния център за оценка на компетенциите към Българската стопанска камара (БСК), само че и прибавя, че това се случва най-много поради обществената информация за високи хонорари в актуалните високотехнологични браншове.
Още по-интересна е обстановката при професионално направление " Математика ". Там равнищата на безработица са още веднъж по-ниски от междинните в съответните райони, в които се организира образование, а приходите – доста по-високи. " През 2012 година в професионалното направление са се обучавали 621 студенти, а през 2017 година – 435 за цяла България. Студентите са намалели с към една трета ", споделя Хаджиева.
" Данните са налице – перспективно и доходно е да учиш в тези две професионални посоки. Но дали тази информация се употребява от учителите и от специалистите в кариерните центрове в главните и междинните учебни заведения? Прави ли МОН нещо, тъй че тази информация да се популяризира и употребява в главните и междинните учебни заведения? Изследване на това по какъв начин учениците вземат решение къде и какво да учат няма ", приключва тя.
" Изборът на компетентност във висшето учебно заведение постоянно не е задоволително осведомен, задоволително съзнателен като предопределение и не постоянно е съответен на действителното положение на пазара на труда. Върху претекстовете на младежите оказват влияние голям брой неправилни показа и настройки, свързани със личните им благоприятни условия и с вероятностите в бъдещата им реализация ", споделя Томов и прибавя, че към момента битуват легенди за " влиятелни специалности ", за специалности с " леко образование ", за специалности с " обичайно високо заплащане ", за взимане на тапия, а " пък след това да се мисли накъде "
Само началото на борбата за качество
Статията е част от специфичното издание на Капитал " Най-добрите университети в България ". Можете да прочетете повече информация за него тук или да го поръчате тук.
Разбира се, системата занапред набира известност. Георги Стойчев, изпълнителен шеф на институт " Отворено общество ", който е част от консорциума, изготвящ рейтинга, споделя, че рейтинговата система в интернет е на практика налична за всеки и досега уеб страницата има над 300 хиляди неповторими гости. " Вероятно посредством институционални старания също може да се направи повече за разпространение на данните, като се употребяват другите механизми за карирерно насочване в границите на междинното обучение ", счита той.
Роля имат и висшите образователни заведения, които би трябвало да се борят както за намаляващия по демографски аргументи брой студенти, по този начин и с конкуренцията от налично и качествено висше обучение в цяла Европа. " Много от висшите учебни заведения употребяват данни от системата, с цел да откроят конкурентните си преимущества в хода на кандидатстуденската акция. Откакто съществува системата, следим и наклонност на увеличение на научните изявления на български висши учебни заведения в интернационално приети научни издания, което е симптом, че тласъците, основани посредством рейтинговата система, стартират да оказват влияние ", споделя Стойчев.
Но като се има поради, че университетите популяризират системата единствено когато би трябвало да се похвалят с високи резултати по съответна компетентност, остава потребността от повече промотиране на рейтинга. " Досега единствената реклама, правена от МОН в гимназиите, се състои в разпращането на няколкостотин плаката до районните ръководства по образованието през 2015 година ", споделя Мирела Хаджиева и прибавя, че липсват осведомителни акции за ранно кариерно развиване.
Според Проф. Пепка Бояджиева от Института за проучване на обществата и знанието към Българска академия на науките, която интензивно е взела участие в основаването на рейтинга, пречките, пред които се изправят поддържането и развиването на рейтинговата система в бъдеще, са два типа. Първите са ситуационни, подбудени от особеностите на българската академична среда, и се отнасят до степента на доверие на академичната общественост и необятната общност към сходни принадлежности, финансовото застраховане на рейтинга и методите на неговата (не)употреба. Вторите произтичат от самата специфичност на правенето на рейтинги на висшите учебни заведения и най-много от компликацията да се дефинира и мери качеството на висшето обучение.
Последното не важи единствено за България, а и по принцип. " За това какъв брой е мъчно да се реализира надеждна сравнителна оценка на качеството на висшето обучение ясно свидетелства и неуспехът на плана AHELO (Assessment of Higher Education Learning Outcomes, " Оценка на резултатите от висшето обучение " ). Иницииран от Организацията за икономическо сътрудничество и раз, планът е умислен като аналог на програмата PISA за междинното обучение за премерване на знанията и уменията на випускниците на висшите учебни заведения ", споделя Бояджиева и прибавя, че редица одобрени университети са отказали присъединяване в плана, акцентирайки, че AHELO неправилно възприема задачата на резултатите от ученето, която би трябвало да разреши на институциите сами да дефинират какво чакат от студентите да реализират и да преценяват дали са съумели да го създадат.
Така че, макар че се включва късно, България се изправя пред същите въпроси, пред които и страни с доста по-стари и одобрени академични системи. Но борбата за това рейтингът на университетите да реализира най-важната си задача – да осведоми кандидат-студентите какво евентуално ги чака, в случай че учат и завършат избрани дисциплини в избрани университети – е доста значима, въпреки и да сме единствено в нейното начало.
Влезте и вижте сами
За да се пребори разказаният кусур на системата, тя би трябвало да се разпространява и употребява по-често от кандидат-студентите и техните родители. Функционалността ѝ, която единствено се усъвършенства в последните години, разрешава на всеки да работи с голямото количество данни, които рейтингът съдържа. Те са налични на специфичният уеб портал.
Освен това могат да се основат лични ранглисти, като се избира всред многото знаци и се дефинират техните относителни тежести. За вас е по-голям междинният застрахователен приход в определената от вас компетентност? Можете да подредите университетските посоки, като поставите този индкатор като водещ. За вас от основно значение са опциите за интернационална подвижност и научни проучвания – сложете тези знаци с най-висока тежест и създайте лична ранглиста. Искате да минимизирате риска от безработица? Вижте от кои университети излизат минимум безработни. Впрочем по данни от рейтинговата система наклонността е за понижаване на безработицата в 40 от 52-те професионални посоки, тъй че няма доста мотиви за терзание (засега).
Индикаторите са разграничени тематично в шест групи съгласно главните категории, по които се правят оценка висшите учебни заведения. Класациите, които " Капитал " ви дава, са основани на 100% на знаците, включени в Група 6: Реализация на пазара на труда, които наблюдават професионалната реализация на приключилите студенти след дипломирането им.
Източник: dnevnik.bg
КОМЕНТАРИ