Статията е част от поредицата На училище на Детски Дневник,

Статията е част от поредицата " На учебно заведение " на " Детски Дневник ", която тази година е отдадена на родителските страхове. До края на септември тук ще можете да прочетете препоръките на експерти по най-важните тематики за здравето, развиването и сигурността на учениците.

" Детето Ви се държи неприятно, апелирам неотложно да вземете ограничения! ".

Да вдигне ръка родителят, който в никакъв случай не е получавал сходно позвъняване от преподавател. Малцина са тези, които по-късно съумяват умерено да открият какво се е случило и убедят децата да трансформират държанието си. По-често има настойчиви разпити с " контролни " въпроси за несъответствия или напряко кавги и закани за санкции (освен, несъмнено, в случай че сигналът не е отритнат по принцип, тъй като " детето не е такова, класният си търси отговорен " ).

Да се обясни истината е значима част от решението на казуса с неприятното държание. За да се спасят от разправии обаче децата са склонни да излъжат. Така възрастният се оказва в комплицирана обстановка - нито може да е сигурен каква е истината за случилото се, нито да разчита, че то няма да се повтори.

" Обикновено при позвъняването от учебно заведение родителят е на работа. Случили са му се какви ли не неща, търсили са го други хора и най-после връхлита учителят, който не дава никаква конкретика в диалога, тъй като той пък не може да изясни на 20 родители детайлно обстановката. Като се прибере, родителят подхваща детето от вратата. То е стъписано и отхвърля. Естествено, след такава сцена, то ще стартира да крие ", обобщава психологът Хенриета Илиева.
Според нея основно за разрешаването на казуса е умеенето на възрастния да направи " мъдро следствие ". " Първата стъпка от него е родителят да резервира наличие на духа и да попита - по време на диалога или по-късно, учителя какво съответно е направило детето. Оказва се, примерно, че не си е носило учебниците по български и домашното с тях. И че като му е направена забележка, се е обърнало на другата страна. Така родителят към този момент знае съответни дейности, а не страстта на възрастния ", прецизира Илиева.

Ето по какъв модел психологът предлага да се развие диалогът с детето откакто са конкретизирани детайлите. Въпросите, естествено, варират според от възрастта и характера на детето:

- Как беше през днешния ден в учебно заведение?

- Нищо изключително.

- Знаеш ли, видях, че учебникът ти по български и домашното са останали на масата. Случайно да си имал неприятности с класната поради това?

- Ами, поскара ни се.

- Аха. А ти какво направи? Извини ли се?

- Ами не, ядосах се, тъй като забравих и знаех, че ще ти се обади и иска ми се караш.

- Не, няма да ти се карам. Просто довечера дружно ще опитаме да променим метода - ще слагаме дружно в чантата нещата, които са ти за на следващия ден, с цел да спреш да забравяш. И още нещо: бил си ядосан на себе си, само че е излязло, че си бил сърдит на класната. Според мен е добре да й се извиниш на следващия ден, тя не е отговорна, че ти си забравяш нещата и не длъжна да търпи такова държание.

С това диалогът по тази тематика завършва и продължава с друго: " Искаш ли да сготвим дружно? ", да вземем за пример. Не слагаме още товари върху казуса, предлага психологът.

На каква възраст лъжите на децата стават осъзнати, каква е повода за тях и коя е ефикасната родителска реакция четете на следващия ден в изявлението с Хенриета Илиева в " Детски Дневник ".

Всичко, което би трябвало да знаете за: На учебно заведение 2017 (57)