Най-големите транспортни компании: Вирус зад волана, вирус в самолета
Статията е част от класацията на " Капитал " " К100: Най-големите компании в България ". Достъп до цялостната ранглиста имат читателите с абонамент Капитал PRO. Класацията К100 може да бъде закупена в книжен или в електронен формат. Транспортът е измежду топ 3 на потърпевшите от COVID-19 браншове. Големите 20 компании са с 500 млн. лева доходи по-малко. Авиацията пострада най-тежко и ще се лекува най-дълго.
Тишина по сантименталните мостове на Венеция. Круизни кораби колоси на котва. Приземени самолети и празни летища. Блокирани камиони по затворените граници. Хора, скрити по домовете си.
COVID-19 направи света подобен, какъвто в никакъв случай не сме си го представяли - под домашна обсада. Най-пострадали се оказаха секторите на първа линия с най-директен контакт с хората - туризъм, превоз и като резултат и бранш горива.
В цифри най-големите транспортни компании са изгубили общо 500 млн. лева от приходите си и са приблизително по 13.4% надолу. Най-драматичен е сривът при фирмите от бранш авиация, като в световен мащаб тя трябваше да бъде спасявана от страните и възобновяване от вируса при нея се чака да е и най-продължително и с неразбираема посока.
В първите талази на пандемията мощен удар понесоха и автомобилните компании - трагичен при автобусните компании и малко по-умерен при превозвачите на товари. Най-устойчив се оказа железопътният бранш, където сдруженията с изключение на на обичайни държавни субсидии се радваха и на по-малко блокади по пътищата.
К100: Най-големите компании в България Класацията подрежда по доходи за 2020 година най-големите 300 компании, както и показва секторни подреждания с данни за оборот, облага, чиновници Най-стабилно е по релсите
Без изненади водач и тази година в класацията на най-големите компании в превоза е Национална компания " Железопътна инфраструктура " с доходи 453 млн. лева и с 5.3% спад на оборота. Огромна част от приходите на държавния колос идват по линия на бюджета и много по-малка част от действителната й активност, а точно такси, заплащани от жп превозвачите.
Подгласник на инфраструктурната компания е " БДЖ - Пътнически транспорти ", която е също със спад към 5% и годишно съществена част от приходите й са от дотации на база контракта й с страната. Макар и по-назад в класацията на база безспорна стойност на приходите е товарното отделение " БДЖ - Товарни транспорти ". При него обаче има даже лек растеж на приходите - 2%, което удостоверява позицията на хора от сектора, че в пандемията жп превозът се оказа един от най-устойчивите.
Градският превоз в София, който попада в класацията с четири сдружения, пък е изгубил над 50 млн. лева доходи по време на пандемията на база доклада на Центъра за градска подвижност, като хората си останаха по къщите, а офисите опустяха. Сривът на приходите на сдружението е 25%, като то е отчело и загуба 32.5 млн. лева Спад от 5% на приходите има и при автобусното сдружение на Столичната община " Столичен автотранспорт ". Не по този начин обаче стоят нещата при другите две компании от системата - " Метрополитен " и " Столичен електротранспорт ", които имат растеж от надлежно 17% и 14%. През предходната година беше пусната и третата линия на метрото, само че данните на Национален статистически институт не демонстрират растеж на пасажерите в градския превоз. Вероятна причина е счетоводно пренасяне на част от приходите от шапката към дъщерните сдружения.
Автор: Капитал
Тишина по сантименталните мостове на Венеция. Круизни кораби колоси на котва. Приземени самолети и празни летища. Блокирани камиони по затворените граници. Хора, скрити по домовете си.
COVID-19 направи света подобен, какъвто в никакъв случай не сме си го представяли - под домашна обсада. Най-пострадали се оказаха секторите на първа линия с най-директен контакт с хората - туризъм, превоз и като резултат и бранш горива.
В цифри най-големите транспортни компании са изгубили общо 500 млн. лева от приходите си и са приблизително по 13.4% надолу. Най-драматичен е сривът при фирмите от бранш авиация, като в световен мащаб тя трябваше да бъде спасявана от страните и възобновяване от вируса при нея се чака да е и най-продължително и с неразбираема посока.
В първите талази на пандемията мощен удар понесоха и автомобилните компании - трагичен при автобусните компании и малко по-умерен при превозвачите на товари. Най-устойчив се оказа железопътният бранш, където сдруженията с изключение на на обичайни държавни субсидии се радваха и на по-малко блокади по пътищата.
К100: Най-големите компании в България Класацията подрежда по доходи за 2020 година най-големите 300 компании, както и показва секторни подреждания с данни за оборот, облага, чиновници Най-стабилно е по релсите
Без изненади водач и тази година в класацията на най-големите компании в превоза е Национална компания " Железопътна инфраструктура " с доходи 453 млн. лева и с 5.3% спад на оборота. Огромна част от приходите на държавния колос идват по линия на бюджета и много по-малка част от действителната й активност, а точно такси, заплащани от жп превозвачите.
Подгласник на инфраструктурната компания е " БДЖ - Пътнически транспорти ", която е също със спад към 5% и годишно съществена част от приходите й са от дотации на база контракта й с страната. Макар и по-назад в класацията на база безспорна стойност на приходите е товарното отделение " БДЖ - Товарни транспорти ". При него обаче има даже лек растеж на приходите - 2%, което удостоверява позицията на хора от сектора, че в пандемията жп превозът се оказа един от най-устойчивите.
Градският превоз в София, който попада в класацията с четири сдружения, пък е изгубил над 50 млн. лева доходи по време на пандемията на база доклада на Центъра за градска подвижност, като хората си останаха по къщите, а офисите опустяха. Сривът на приходите на сдружението е 25%, като то е отчело и загуба 32.5 млн. лева Спад от 5% на приходите има и при автобусното сдружение на Столичната община " Столичен автотранспорт ". Не по този начин обаче стоят нещата при другите две компании от системата - " Метрополитен " и " Столичен електротранспорт ", които имат растеж от надлежно 17% и 14%. През предходната година беше пусната и третата линия на метрото, само че данните на Национален статистически институт не демонстрират растеж на пасажерите в градския превоз. Вероятна причина е счетоводно пренасяне на част от приходите от шапката към дъщерните сдружения.
Автор: Капитал
Източник: capital.bg
КОМЕНТАРИ