Последен спомен от бивша Югославия
Стартиралият развой против Ратко Младич сигурно не беше нормално дело. Свидетели сме на развой против интернационалното правораздаване, въплътено от Трибунала за военни закононарушения в някогашна Югославия (МТБЮ). Причината е, че институцията в Хага се дискредитира съществено по време на историята със Слободан Милошевич. Процесът против Слобо се трансформира в обществен фарс, занимателен от поредност бюрократични пречки. В края на епичното тригодишно дело освен обвиненият, само че даже и съдията към този момент бяха покойници.
Радован Караджич получи присъда от 40 година, което на процедура значи, че ще прекара остатъка от живота си в пандиза „ Схевенинген” в Холандия - Хага, 24.03.2016 година
Така виновността първо на Радован Караджич, а в този момент и на Младич, сигурно трябваше да бъде потвърдена. В предходния случай прокурорите пробваха да показват честността на Трибунала и разрешиха на Милошевич да се пази самичък. По този метод, въпреки и без да желаят, те му предоставиха късмет да изрази политически визии. Милошевич трансформира опцията в действително средство да попречи на хода на процеса. Караджич и Младич не съумяха да употребяват сходни привилегии.
След Слобо и Радован – Ратко е с най-голям сан от всички изправени на подсъдимата пейка. Той беше упрекнат за най-тежките вероятни закононарушения. За смисъла на делото приказва и различен факт. До момента Трибуналът не помнеше такава обвинителна тирада, каквато произнесе основният прокурор Алан Тиегер.
Малко последователност. В края на март 2016 година някогашният политически водач на босненските сърби Караджич беше приет за отговорен в геноцид и още девет други закононарушения. 40 години зад решетките са доста време и означат до живот, само че бяха неизбежни. Радован остана в хагския затвор „ Схевенинген”. Произнесената присъда е една от най-важните в историята на Международния арбитражен съд за военни закононарушения в някогашна Югославия. Тя беше оповестена навръх 17-тата годишнина от началото на бомбардировките на НАТО над Сърбия.
Сега пристигна редът на Младич. За босненските хървати и мюсюлмани той остава „ страшилище с фикс идея за величие”. Ричард Холбрук – архитектът на Дейтънското съглашение, поставило завършек на войната, го разказва с думите: „ той щеше да е добър нацист ".
Ратко Младич изслушва речта на обвиняването на Трибунала за военни закононарушения в някогашна Югославия - Хага, 07.12.2016 година
Новините от Хага потвърждават, че даже две десетилетия след войната разделянето в Босна и Херцеговина продължава да бъде доста извънредно и непримиримо. В Република Сръбска считат, че Младич е незаслужено упрекнат и имат забележки към всяка допустима неоправдателна присъда. Оправдаха се и другите упования. Според тях присъда под пожизнен затвор щеше да се одобри за неточност в Мюсюлманско-хърватската федерация.
Младич беше упрекнат в осъществяване на етническото пречистване в някогашна Югославия и организирането в Сребреница на най-жестокото кръвопролитие в Европа от 1945 година Много от жертвите му не дочакаха правораздаване.
Жена оплаква околните си на гроб в мемориалния комплекс в Потокари - покрай Сребреница
Поддръжниците му обаче са уверени в жестокостта на това той да бъде изправен пред Международния арбитражен съд. За жертвите на войните през 90-те години Младич, през днешния ден на 75 година, е надалеч от това да е бил бранител на сърбите, както се стараят да го разказват феновете му.
„ Не се опасявайте, ще бъдете евакуирани в цялостна сигурност”, даде обещание през юли 1995 година босненският сръбски боен водач на мюсюлманите, бягащи от анклава Сребреница. След това мъжете и младежите бяха отделени от дамите и повече от тях не бяха видени живи. Около 8000 бяха избити за шест дни в закононарушение, окачествено от МТБЮ като геноцид.
Генерал Ратко Младич (в средата) и Радован Караджич (вдясно) в деяние - Босна, 06.1994 година
Това не е единственото закононарушение, в което е упрекнат този югославски офицер, претрупан през юни 1991 година, когато войната се задаваше, да провежда сръбските сепаратисти от ефимерната Република Крайна в Хърватия. Когато спорът се разпростря в Босна през 1992 година, създаден бързо в военачалник, той стана индивидът, провел обсадата на Сараево, където за три години от бомби и снайперисти починаха 10 хиляди души.
Младич предстоящо сплоти мюсюлмани и хървати в общата си ненавист, издигайки се като бранител на сръбския народ. Президентът Слободан Милошевич, умрял през 2006 година в Хага, въплъщава „ Велика Сърбия”; Радован Караджич, наказан на 40 години затвор за геноцид, беше фанатичният теоретик, за Младич остана ролята на безпощадната въоръжена ръка.
Пред МТБЮ, въпреки измършавял от заболяването, Младич в никакъв случай не съжали: той „ единствено е защитавал страната си”, защитавал е „ справедливата сръбска кауза”. Според този боен, от време на време ядосан, от време на време радостен, „ границите постоянно са били белязани с кръв и страните са ограничавани от гробове”.
През 1995 година, когато приключи войната в Босна, в която починаха 100 хиляди души и 2,2 милиона бяха разселени, Младич се отдръпна в източната си цитадела в Хан Пиесак, военна база на половина подземен.
Генерал Младич беше нещо доста повече от пълководец в очите на своите бойци
След това се настани в Белград под отбрана от армията. Той подрязваше розови шубраци, появяваше се в хлебарница, в ресторант и на футболен мач. Международната общественост изиска да бъде екстрадиран. Младич мина в конспиративност през 2000 година Въпреки рухването на Милошевич, бягството на Генерала продължи 11 години. Но подкрепящите го мрежи бяха отслабени от арестите и от аспирациите на Сърбия да бъде призната в Европейски Съюз. Младич се трансформира в проблем.
На 26 май 2011 година Генерала беше хванат в село Лазарево, Северна Сърбия. Ако локалните националисти още ръководеха западната ни съседка, евентуално Младич, а и Караджич, щяха да продължат да се разхождат свободни дълго време по белградските улици. За тяхна зла орис победител на предварителните парламентарни избори при започване на 2008 година стана обединението, обединена към прозападния президент Борис Тадич. В тези месеци Брюксел ясно съобщи на ръководещите в Белград, че бленуваното участие в Европейски Съюз е невероятно, до момента в който Сърбия не извърши отговорностите си към Трибунала. И западната ни съседка сподели ясно предпочитание за дефинитивно разкъсване с национализма от предишното.
За доста сърби Генерала остава воин
Арестът му беше повратната точка за Сърбия. Белградските политици дълго бяха упреквани, че прикриват Младич, с което блокират участието си в Европейски Съюз. Качването му на самолета за Хага беше големият пробив за новото прозападно държавно управление в Сърбия. Хората към президента Тадич избраха арестуването на един „ призрак” от предишното пред интернационалната изолираност, при положение, че той остане на независимост. Задържането закупи изключително значение в оня миг.
Тогавашното сръбско държавно управление беше формирано от един прекомерно непредвиден съюз. В него, с изключение на демократите на Тадич, влизаха и социалистите на Ивица Дачич. Последните водиха война със Запада през 90-те. Днес дават обещание и работят (Дачич и сега е вицепремиер и външен министър) по кандидатурата на Сърбия за Европейски Съюз. Така на процедура Младич беше предаден точно от тогавашните си съидейници.
Подобно изказване би звучало неуместно преди години, само че през днешния ден наподобява като разумно изражение на фона на новите действителности в Белград. През 2017 година Хърватия и Словения към този момент са част от Европейски Съюз. Босна, Черна гора, Македония и Албания също са на опашката. Последните събития в Сърбия също приказват за необратим развой на евроинтеграция при западните ни съседи. Изглежда, че може би най-сетне е пристигнало времето за уреждането на старите балкански проблеми.
Радован Караджич получи присъда от 40 година, което на процедура значи, че ще прекара остатъка от живота си в пандиза „ Схевенинген” в Холандия - Хага, 24.03.2016 година Така виновността първо на Радован Караджич, а в този момент и на Младич, сигурно трябваше да бъде потвърдена. В предходния случай прокурорите пробваха да показват честността на Трибунала и разрешиха на Милошевич да се пази самичък. По този метод, въпреки и без да желаят, те му предоставиха късмет да изрази политически визии. Милошевич трансформира опцията в действително средство да попречи на хода на процеса. Караджич и Младич не съумяха да употребяват сходни привилегии.
След Слобо и Радован – Ратко е с най-голям сан от всички изправени на подсъдимата пейка. Той беше упрекнат за най-тежките вероятни закононарушения. За смисъла на делото приказва и различен факт. До момента Трибуналът не помнеше такава обвинителна тирада, каквато произнесе основният прокурор Алан Тиегер.
Малко последователност. В края на март 2016 година някогашният политически водач на босненските сърби Караджич беше приет за отговорен в геноцид и още девет други закононарушения. 40 години зад решетките са доста време и означат до живот, само че бяха неизбежни. Радован остана в хагския затвор „ Схевенинген”. Произнесената присъда е една от най-важните в историята на Международния арбитражен съд за военни закононарушения в някогашна Югославия. Тя беше оповестена навръх 17-тата годишнина от началото на бомбардировките на НАТО над Сърбия.
Сега пристигна редът на Младич. За босненските хървати и мюсюлмани той остава „ страшилище с фикс идея за величие”. Ричард Холбрук – архитектът на Дейтънското съглашение, поставило завършек на войната, го разказва с думите: „ той щеше да е добър нацист ".
Ратко Младич изслушва речта на обвиняването на Трибунала за военни закононарушения в някогашна Югославия - Хага, 07.12.2016 година Новините от Хага потвърждават, че даже две десетилетия след войната разделянето в Босна и Херцеговина продължава да бъде доста извънредно и непримиримо. В Република Сръбска считат, че Младич е незаслужено упрекнат и имат забележки към всяка допустима неоправдателна присъда. Оправдаха се и другите упования. Според тях присъда под пожизнен затвор щеше да се одобри за неточност в Мюсюлманско-хърватската федерация.
Младич беше упрекнат в осъществяване на етническото пречистване в някогашна Югославия и организирането в Сребреница на най-жестокото кръвопролитие в Европа от 1945 година Много от жертвите му не дочакаха правораздаване.
Жена оплаква околните си на гроб в мемориалния комплекс в Потокари - покрай Сребреница Поддръжниците му обаче са уверени в жестокостта на това той да бъде изправен пред Международния арбитражен съд. За жертвите на войните през 90-те години Младич, през днешния ден на 75 година, е надалеч от това да е бил бранител на сърбите, както се стараят да го разказват феновете му.
„ Не се опасявайте, ще бъдете евакуирани в цялостна сигурност”, даде обещание през юли 1995 година босненският сръбски боен водач на мюсюлманите, бягащи от анклава Сребреница. След това мъжете и младежите бяха отделени от дамите и повече от тях не бяха видени живи. Около 8000 бяха избити за шест дни в закононарушение, окачествено от МТБЮ като геноцид.
Генерал Ратко Младич (в средата) и Радован Караджич (вдясно) в деяние - Босна, 06.1994 година Това не е единственото закононарушение, в което е упрекнат този югославски офицер, претрупан през юни 1991 година, когато войната се задаваше, да провежда сръбските сепаратисти от ефимерната Република Крайна в Хърватия. Когато спорът се разпростря в Босна през 1992 година, създаден бързо в военачалник, той стана индивидът, провел обсадата на Сараево, където за три години от бомби и снайперисти починаха 10 хиляди души.
Младич предстоящо сплоти мюсюлмани и хървати в общата си ненавист, издигайки се като бранител на сръбския народ. Президентът Слободан Милошевич, умрял през 2006 година в Хага, въплъщава „ Велика Сърбия”; Радован Караджич, наказан на 40 години затвор за геноцид, беше фанатичният теоретик, за Младич остана ролята на безпощадната въоръжена ръка.
Пред МТБЮ, въпреки измършавял от заболяването, Младич в никакъв случай не съжали: той „ единствено е защитавал страната си”, защитавал е „ справедливата сръбска кауза”. Според този боен, от време на време ядосан, от време на време радостен, „ границите постоянно са били белязани с кръв и страните са ограничавани от гробове”.
През 1995 година, когато приключи войната в Босна, в която починаха 100 хиляди души и 2,2 милиона бяха разселени, Младич се отдръпна в източната си цитадела в Хан Пиесак, военна база на половина подземен.
Генерал Младич беше нещо доста повече от пълководец в очите на своите бойци След това се настани в Белград под отбрана от армията. Той подрязваше розови шубраци, появяваше се в хлебарница, в ресторант и на футболен мач. Международната общественост изиска да бъде екстрадиран. Младич мина в конспиративност през 2000 година Въпреки рухването на Милошевич, бягството на Генерала продължи 11 години. Но подкрепящите го мрежи бяха отслабени от арестите и от аспирациите на Сърбия да бъде призната в Европейски Съюз. Младич се трансформира в проблем.
На 26 май 2011 година Генерала беше хванат в село Лазарево, Северна Сърбия. Ако локалните националисти още ръководеха западната ни съседка, евентуално Младич, а и Караджич, щяха да продължат да се разхождат свободни дълго време по белградските улици. За тяхна зла орис победител на предварителните парламентарни избори при започване на 2008 година стана обединението, обединена към прозападния президент Борис Тадич. В тези месеци Брюксел ясно съобщи на ръководещите в Белград, че бленуваното участие в Европейски Съюз е невероятно, до момента в който Сърбия не извърши отговорностите си към Трибунала. И западната ни съседка сподели ясно предпочитание за дефинитивно разкъсване с национализма от предишното.
За доста сърби Генерала остава воин
Арестът му беше повратната точка за Сърбия. Белградските политици дълго бяха упреквани, че прикриват Младич, с което блокират участието си в Европейски Съюз. Качването му на самолета за Хага беше големият пробив за новото прозападно държавно управление в Сърбия. Хората към президента Тадич избраха арестуването на един „ призрак” от предишното пред интернационалната изолираност, при положение, че той остане на независимост. Задържането закупи изключително значение в оня миг.
Тогавашното сръбско държавно управление беше формирано от един прекомерно непредвиден съюз. В него, с изключение на демократите на Тадич, влизаха и социалистите на Ивица Дачич. Последните водиха война със Запада през 90-те. Днес дават обещание и работят (Дачич и сега е вицепремиер и външен министър) по кандидатурата на Сърбия за Европейски Съюз. Така на процедура Младич беше предаден точно от тогавашните си съидейници.
Подобно изказване би звучало неуместно преди години, само че през днешния ден наподобява като разумно изражение на фона на новите действителности в Белград. През 2017 година Хърватия и Словения към този момент са част от Европейски Съюз. Босна, Черна гора, Македония и Албания също са на опашката. Последните събития в Сърбия също приказват за необратим развой на евроинтеграция при западните ни съседи. Изглежда, че може би най-сетне е пристигнало времето за уреждането на старите балкански проблеми.
Източник: fakti.bg
КОМЕНТАРИ