“Старшип SN15 излетя от стартовата си площадка в 01:23 ч.

“Старшип SN15 ” излетя от стартовата си площадка в 01:23 ч. българско време. Първоначално и трите мотора “Раптор ” бяха запалени, а след това те се изключиха един по един по проект. Накрая прототипът доближи целевата височина от 10 километра. Нямаше никакви отклонения – само че такива не се чакаха на този стадий от полета. Предходните прототипи “SN8 ”, “SN9 ”, “SN10 ” и “SN11 ” също доближиха стремежи разцвет.

Трудността е при кацането – извънредно комплицирана задача след ракетен полет. Толкова комплицирана, че множеството разработчици въобще не се пробват да я реализиран. В международен мащаб единствено СпейсЕкс връщат постоянно първи степени след орбитални задачи и още веднъж ги изстрелват, а с изключение на тях Блу Ориджин пускат неведнъж суборбитални ракети. В края на предходната година Рокет Лаб върна за пръв път степен, а в по-далечното минало сегментите на твърдогоривните ускорители са били прибирани и рециклирани. 

Но “Старшип ” е нещо напълно друго от совалките, суборбиталката на Блу Ориджин или микроракетата на Рокет Лаб. Това е огромен транспортен съд, който СпейсЕкс създава за пилотирани задачи до Луната и Марс. За да може да заселим Слънчевата система, ние имаме потребност от тъкмо подобен летателен уред, който лети неведнъж. 

Четирите предишни прототипа се взривиха при опитите за кацане. Прочие, един от тях – “SN10 ” реализира кацане след полета си на 3 март, само че експлодира осем минути по-късно. Каква ли щеше да е ориста на най-новия “SN15 ”?

Днес “SN15 ” се спусна гладко и извърши мекото кацане – тъкмо както се очакваше от него. Но този път феновете следяха със спотаен мирис и обезопасяването му откакто докосна спускаемата площадка. Възникнаха опасения, че прототипът може да последва ориста на “SN10 ”, защото в региона се развихри пожар, само че автоматизираните системи бързо го угасиха. След това резервоарите бяха изпразнени, с което задачата приключи с повсеместен триумф. 

Доскоро планът “Старшип ” се наблюдаваше с подигравка, дори с цинизъм от враговете на Илон Мъск. Окей, това е следващият богат бизнесмен с прищявка, защо му обръщаме внимание? Но през месец април НАСА обяви компанията, на която ще повери строежа за спускаем модул в хода на програмата “Артемида ” за изпращането на астронавти към Луната през 2024 година. Агенцията се спря на СпейсЕкс и “Старшип ”. Не на Блу Ориджин. Не на Дайнетикс. На СпейсЕкс – единствено и само. 

Оттук насетне “Старшип ” става интегрална част от бъдещето на американската астронавтика. Мъск няма да разчита единствено на частни средства, както до момента, само че ще усвои $2.9 милиарда държавни пари, с цел да сътвори спускаем лунен модул въз основата на кораба. Всеки гаф ще се следи под лупа от данъкоплатците.

Именно по тази причина днешният триумф беше толкоз значим. Мъск за следващ път потвърди, че компликациите не го плашат и че съумява. Винаги съумява! 

Разбира се, “Старшип ” е още в стадий на начална разработка. Засега той лети единствено на 10-километрови суборбитални задачи. Към средата на годината се обрисува да изведе първия си товар в орбита. Мъск чака триумф от раз при достигането на космоса, само че кацането след постигането на орбитална скорост ще е още по-трудно от сегашните “подскачания ”. Прогнозите са, че основна част от “Старшип ”-ите ще се разбият, до момента в който реализиран непоклатимост като на “Фалкън 9 ”.

Но до тогава има време. Днес Мъск, а и галактическите запалянковци, имат мотив за празнуване. Най-сетне повсеместен и безапелационен триумф, а не просто непълен, не просто “излетя и кацна сполучливо, а след това – детонация ”. Стопроцентово безавариен полет от момента на пълненето с гориво до обезопасяването след кацането. 

Видеозапис от днешното изстрелване – Youtube връзка