Марсоходът “Опортюнити” : десет години след като напусна Земята, той продължава да е работоспособен!
Старият марсоход на НАСА “Опортюнити ” се е насочил към Соландър – това е първият планински район, който ще бъде посетен от марсохода. Photo credit: NASA/JPL-Caltech/Cornell Univ./Arizona State Univ.
НАСА изстреля марсоходите “Спирит ” и “Опортюнити ” през 2003 година – година, в която споменът за неуспехите през 1999 година беше към момента прекомерно свеж. През 1999 година НАСА изпрати към Марс няколко галактически апарата – “Марс Клаймит Орбитър ” (орбитален), “Марс Полър Лендър ” (спускаем), две микросонди “Дийп Спейс 2 ” (също спускаеми). От трите галактически апарата, предопределени да стигнат до повърхността, нито един не беше съумял. Марс тогава беше прочут със своето свойство да обрича две трети от изпратените галактически апарати на провали.
На всичкото от горната страна, 2003 година беше годината, в която совалката “Колумбия ” катастрофира и седем души починаха. Марсоходите “Спирит ” и “Опортюнити ” се очакваше да върнат ненапълно гордостта на научния капацитет в НАСА. Но тогава никой не знаеше дали ще преминат през пътешествието си сполучливо. Никой не можеше да даде гаранции, че кацането ще бъде сполучливо. През миналата година, малко преди кацането на “Кюриозити ”, се говореше за възможност за сполучливо кацане над 90%, само че през 2003 година никой не се осмели да даде сходни цифри.
И двата марсохода “Спирит ” и “Опортюнити ” кацнаха сполучливо през януари 2004 година. Тогава никой не вярваше, че ще оцелеят дълго – плануваната им задача на повърхността на Марс беше единствено три месеца.
Масоходът “Спирит ” работеше сполучливо до 2010 година.
А “Опортюнити ” – до ден сегашен. Почти едно цяло десетилетие!
Това, което прави преживяемостта на “Опортюнити ” толкоз неповторимо събитие в историята на космонавтиката, е че космосът е сурово място – и с цел да обезпечат дългопреживяемост, инженерите нормално удвояват или утрояват компонентите- да вземем за пример двоични процесори, двоични мотори и така наречен При “Опортюнити ” такова нещо. Марсоходът трябваше да кацне на Марс обкръжен от великански въздушни възглавници, и с цел да бъдат ефикасни, “Опортюнити ” трябваше да е оптимално лек. Единственото, което можеше да се направи, е да се изпратят два марсохода – за всеки случай.
Най-големите открития пред марсохода “Опортюнити ” могат да предстоят към момента – това никой не знае. Сега остарелият марсоход се е отправил към своята първа планина, която би трябвало да посети – така наречен “точка Соландър ”. Тази планина може да има глинести минерали, които са знак за съществуваща обитаема зона на Марс в предишното.
През месец май актуалната година “Опортюнити ” изследваше канара, наречена с името “Есперанса ”, и благодарение на спектрометъра APXS откри, че съставът на детайлите съответствува със състава на глинестите минерали.
“Резултатите от “Есперанса ” са измежду най-важните научни резултати, получени в хода на цялата задача ”, оповестява Стийв Скуайърс от университета Корнъл и началник на задачата. “Химичният състав ни споделя по отношение на изискванията, които са трансформирали минералите. Много вода е минала през тази канара ”
Когато марсоходът доближи до Соландър, учените се надяват да научат повече за другите столетия в историята на античен Марс. Например, резултатите от марсохода “Опортюнити ” демонстрират, че на ръба на кратера Индевър има по-стари скали, в сравнение с са скалите, изучени в региона на кратерите Ийгъл, Ендюрънс, Виктория и Санта Мария – кратери, които бяха проучвани през първите осем години работа на Марс.
Публикацията е написана благодарение на материали от НАСА и Popular Mechanics
