Алпийският дракон с котешка глава
Старите митове описват, че в затънтените краища на Бавария, Швейцария и австрийските Алпи живеел необикновен змей с глава на котка и гребен на гърба. Според античните предания, нямало по-силен и по-зъл звяр от него. Той приличал на змия с черна, гладка и блестяща кожа – само че имал и две мощни ноктести лапи. Наличието на крака му придавало подобие с голяма, към 2 метра дълга, разярена котка – а задната част на тялото завършвала с опашка на змия. Заради тази си аналогия този змей получил названието „ татцелвурм “ – „ червей с котешки лапи “. Дъхът на татцелвурма бил токсичен.
През 1779 година австриецът Ханс Фукс срещнал в планините по едно и също време два татцелвурма. Това по този начин го уплашило, че нещастникът получил инфаркт и починал. Но, въпреки всичко, съумял да опише „ змийските котки “. Негов родственик нарисувал по описа му схема на чудовището. Това изображение на татцелвурма и до момента си остава едно от най-хубавите.
Уикипедия
През лятото на 1922 година овчарят Ото Хайнкел и бракониерът Ханс Мюлер ловували на планинското плато Хохфилценалм в Южна Австрия. На един от хълмовете забелязали застрашителен червей с дължина към 1 метър и дебелина колкото кюнец на печка. Неизвестното животно следило ловците деликатно, а по-късно почнало гневно да съска и да пробва да ги докопа. Хайнкел почнал да смъква пушката си през рамо, с цел да стреля, само че в този миг чудовището протегнало две големи котешки крайници и се спуснало към тях. Паникьосаните ловци се втурнали да бягат и едвам съумели да доближат селският път. Дълго време криели това събитие от своите съселяни, само че събрали храброст и го разказали на локалния духовник. По това време към този момент се появили и нови очевидци, които видели чудовището. Това били двама влюбени, които си почивали до един планински поток. Идилията им била жестоко нарушена от появяването на „ змийска котка “ на другия бряг с очевидно нападателни планове. Младите били принудени да пресечен пикника и бързо да избягат с велосипедите си.
Но някои очевидци показали смелост при зрещата си с този звяр. През 1908 година с татцелвурма се срещнал професионален ловджия, който разказва следната история. Този път чудовището било забелязано в местността Мурау в Горна Щирия на височина 1500 метра над морското ниво. Това било червей, дълъг половин метър и с дебелина към 8 см, с четири къси лапи. Но нравът му бил все по този начин нападателен: животното незабавно се нахвърлило против ловеца, право към лицето му. Той обаче съумял да му нанесе няколко удара с нож, само че тези рани не наранили съществено животното. Кожата му била толкоз дебела, че ножът се оказал слаба опасност.
През 1924 година учените пропуснали шанса да изследват останките на създание, което може би било тайнствената „ змийска котка “. В гъстите гъсталаци на долината Мюр туристи се натъкнали на чудноват скелет, дълъг към 120 см. Може би, това бил скелетът на огромен гущер. Дългата опашка, късите мощни предни крака и заоблената глава с големи зъби били задоволителни за установяване на типа му – само че находката била изгубена.
Много учени признават, че е допустимо в Европа да са се запазили неразучени типове огромни гущери, сходни на мексиканския „ жилатие “ (Heloderma suspectum) и американския „ толахини “ (Heloderma horridum horridum). Тези гущери доближават дължина 75 см и имат отровни зъби, поради които се назовават още и „ отровнозъби “. За човек ухапването им е доста мъчително, само че не смъртоносно. Зоолозите означават, че разяреният отровнозъб издава глухо съскане и се нахвърля върху врага даже, в случай че той го превъзхожда по размери. Това съответствува с държанието на татцелвурма от Австрия.
През 1929 година татцелвурмът още веднъж се изплъзнал от ръцете на учените. По време на изследването на пещерата Темпелмауер “ австрийски преподавател срещнал загадъчен звяр. Този път кожата му била бяла и гладка, главата – сплескана, само че мощните предни лапи и змиевидното тяло издавали загадъчната „ змийска котка “. Сега обаче татцелвурмът незабавно избягал, без да демонстрира предпочитание да бъде изследван и систематизиран.
Пикът на интереса към мистериозния звяр бил през 1934 година, когато швейцарският фотограф Балкен съумя да снима татцелвурма. Както постоянно се случва, това станало инцидентно. Веднъж Балкен скитал в покрайнините на Майринген в търсене на живописни обекти за снимане. Вниманието му било ориентирано към чудноват предмет, сходен на развален дървесен дънер. Фотографът избрал сполучлив ракурс, насочил обектива – само че когато щракнал, дървесният дънер ненадейно се трансформирал в разгневен гущер. Без да осъзнава, че е направил сензационна фотография, Балкен хукнал да бяга. На фотографията ясно се виждали главата и разярената паст на звяра. Портретът на татцелвурма бил оповестен в немското списание „ Космос “ – само че от този момент нищо повече не се чуло за „ змийската котка “.
Може би хората в никакъв случай няма да схванат кои от описанията на това страшилище са най-точни, и не ще го срещнат повече. Такова потайно създание явно мъчно си намира място в нашия бързо изменящ се свят.
