Старите хора казват, че е лесно вместо да изпишем вежди,

Старите хора споделят, че е елементарно вместо „ да изпишем вежди, да извадим очи “, а миналите през бебешкия и ранния детски интервал родители сами са се убедили, че тази задача е напълно елементарно изпълнима. И, да, пътят към пъкъла в действителност е посипан с положителни планове. Много постоянно това могат да са нашите наставнически планове, нашите мисли за „ положителното “ бъдеще на децата ни, концепцията да не позволяваме да вършат „ нашите лични неточности “ и така нататък Всичко това обгърнато в прилежната униформа на думите, с които прехвърляме мислите и товара си към децата. А, те, думите – тежат, помнят се цялостен живот е ги носим като белег в душата си, без значение по кое време, по какъв начин и по какъв мотив са изречени. Особено, в случай че носят отрицателен смисъл.

Затова, в случай че желаеме да не проваляме своите наследници, дано се опитаме…

… Да не мъмрим децата си за всяка тяхна неточност, тъй като по този начин сами ще превърнем детето си в измамник.

… Да не унижаваме децата пред техните приятелчета, пред нашите родственици и другари, тъй като по този начин ще ги лишим от опцията да се пазят, когато се постанова.

… Да не вършим избори вместо тях, тъй като в никакъв случай няма да се научат да взимат сами решения.

… Да не поемаме отговорността за оправянето с компликациите, тъй като по този начин ще израснат като страхливци.

… Да не съпоставяме своите деца с непознатите, с цел да не завиждат.

… Да не вършим от мухата слон, с цел да не ги превърнем в нерешителни и потайни хора.

… Да не пренасяме своето възприятие за незадоволеност върху тях, с цел да избегнат възприятието, че са отговорни постоянно и за всичко.

… Да не иронизираме техните ползи, тъй като в противоположен случай ще им помогнем да се усещат непрестанно разочаровани от себе си.

… Да не потискаме страстите им, с цел да не израснат като невротични младежи.

… Да не се съмняваме във опциите им.

…  Да съблюдаваме обещанията си, тъй като по този начин ще ги научим, че думите са от голяма важност.

…  Да ги обичаме, с цел да са признателни и обичащи.

Първите седем