Тръгва проект за нов 6-лентов мост над Марица в Пловдив
Старата фантазия за още един мост над Марица, към този момент с нов план, още веднъж е на хоризонта. Съоръжението би трябвало да обезпечи директна връзка сред регионите „ Южен “, „ Западен “ и „ Северен “ с прекосяване от бул. „ Копривщица “ над Марица към бул. „ България “ и Голямоконарско шосе.
Бъдещият мост ще има две платна с по три ленти, кръгови кръстовища, тротоари за пешеходци и велоалея. Очакванията са построяването му да улесни доста тежкия трафик в Пловдив. Засега има два разновидността да стигнеш с автомобил от южния завършек на града до северния - или да го прекосиш по мостовете на бул. „ Васил Априлов “ и на Герджика с цената да късаш нерви в тапите на 10 - 20 светофара, или да рискуваш да подкараш по околовръстното шосе, където нонстоп се точат километрични колони.
Изграждането на моста е един от основните пътни обекти, заложени в Общия организационен проект на града и в капиталовата стратегия на Община Пловдив. След досегашните несполучливи опити, предприемани в три следващи кметски мандата, сегашният градоначалник Костадин Димитров се надява да счупи каръка. Общината към този момент кандидатства за държавно финансиране на
първата стъпка - планиране на стойност 1,5 млн. лв..
„ Предстои да обявим социална поръчка за избор на проектантския колектив. Документацията съвсем напълно е подготвена, техническото задание за планиране, съпроводено със мнение на Камарата на инженерите в капиталовото планиране (КИИП), е утвърдено от Експертния съвет за устройство на територията и кмета Костадин Димитров. С тази процедура даваме старт за бъдещата транспортно-комуникационна артерия в Пловдив “, изясни пред " Марица " отрасловият зам.-кмет на Пловдив инж. Хакъ Сакъбов.
Проучването и проектирането ще се извършват в два стадия. Първият включва зоната от бул. „ Копривщица-запад “ до бул. „ България “ с построяването на нов мост с пътните връзки с бул. „ Марица-юг “, бул. „ Марица-север “ и бул. „ България “. При втория стадий се проектира бул. „ Марица-север “ по проекта на „ Захарна фабрика “ и жилищен парк „ Марица-север “.
" Директната връзка сред бул. „ България “ и „ Копривщица “ е извънредно нужна за разтоварване на трафика, който е най-тежък на кръстовището на бул. „ България “ с „ Васил Априлов “, категоричен е и инж. Тошо Пашов, някогашен зам.-кмет на общината, а в този момент - на регион „ Централен “. От години той упорства за градеж на още един мост над реката.
В техническото задание са посочени главните параметри за планиране на оборудването над Марица и транспортно-комуникационните връзки с всички прилежащи улици и булеварди, които би трябвало да бъдат показани най-малко в два разновидността. Новото пътно трасе ще се построява наоколо до Железния мост и ще минава около стадион " Пловдив " и стадион " Марица ".
Приблизителната дължина на бъдещия мост сред двата бряга на реката е към 250 метра.
Общата дължина с развръзките на юг и на север е към 710 метра
Окончателните индикатори ще бъдат ясни при създаването на плана, прецизираха от администрацията.
Габаритите, предвиждащи две платна по три ленти, са заложени в Общия организационен проект на Пловдив, защото мостът е част от Западната дъга, която ще свързва Голямоконарско шосе и бул. „ България “ с „ Копривщица “, „ Александър Стамболийски “ и бул. „ Цар Симеон “ в „ Тракия “. При проектирането се изисква да се съблюдават параметрите за II клас улица. Между двете платна ще има разграничителна линия с широчина 2 - 3 метра , от двете страни - тротоари по 6 метра от парапета до бордюра.
От южната страна на реката би трябвало да се проектира кръстовище или пътен възел, който да даде опция за прекосяване във всички направления на придвижване по съществуващите булеварди, в това число по бул " Марица-юг ". Пътен възел е очакван и от северната страна на Марица за връзка с бул. „ Марица-север “. За пресичането с бул. „ България “ ще се търси вид за кръстовище на равнище. По опция трите кръстовища би трябвало да бъдат съобразени с одобрената регулация. Ако се наложи, ще се мине към изменение на подробните устройствени проекти на кварталите на двата бряга.
Пред проектантите се слага изискване при нужда да плануват независими ленти за завиване. Задължително е
да обезпечат безвредно прекосяване на пешеходци, хора с увреждания и велосипедисти.
Засега доста от хората употребяват за непосредствено прекосяване от южния на северния бряг тесния тротоар на Железния мост , който е безусловно неприспособим за тази цел.
За да не се пречи на трафика, би трябвало да се изградят джобове за автобусни спирки, контейнери за боклук и за таксита, в случай че е допустимо. На места, където няма по какъв начин да се обособят велоалеи, те ще се правят на пътното платно. Премостване на реката може да бъде или със стъпване в речното корито, или без, с вантова структура или стоманобетонена.
Изричното изискване, което администрацията слага, е разновидностите за моста да бъдат съобразени както със съществуващата жп линия сред гарите Пловдив и " Филипово ", по този начин и с бъдещия план на НКЖИ за естакада от Коматевския транспортен възел до " Филипово ". Проектантите би трябвало да изследват пресичането на бул. „ Марица-север “ с жп линия с възможен транспортен пробив.
Изпълнителите на публичната поръчка би трябвало да свършат голяма работа при спазването на условията и актуалните нормативи за пътно строителство по четири закона и двайсетина наредби, с цел да подсигуряват безпроблемно прекосяване на тежкия трафик и сигурност за пешеходците. Разработката не може да бъде призната, в случай че не е съгласувана с над 20 разнообразни институции, в това число с Басейнова дирекция, Пътна полиция, ВиК, операторите по топлофикация, газификация, електроснабдяване, Регионална инспекция за опазване на околната среда.
Мащабният план стартира с инженерно-геоложки и хидроложки изследвания . Всички данни от полеви и лабораторни работи би трябвало да бъдат обработени и показани в инженерно-геоложки отчет, който се внася в Общината дружно с плана. При нужда изпълнителят на поръчката се задължава да изготви план за създаване на подпорни стени на реката. За новото мостово оборудване и прилежащите кръстовища и пътни възли, които го свързват със съществуващата улична мрежа, се показва ЗD визуализация.
Цената му може да подгони 50 милиона евро
В новата история на Пловдив за 35 години локалната власт съумя да направи по един надлез и подлез, както и да разшири един мост. Заслугата за надлез „ Родопи “, който свързва регионите „ Южен “ и „ Централен “, принадлежи на кмета Спас Гърневски.
Пътното оборудване беше стартирано през 80-те години, в епохата на соца, и спряно поради неналичието на финансиране. Гърневски активизира държавното управление, издейства пари от страната, нае компания и за към една година, през 1999-а, надлезът беше приключен с развръзките към бул. „ Найчо Цанов “ и „ Санкт Петербург “. На жителите на " Кючук Париж " даже не им се мисли какво щеше да стане с трафика, в случай че това оборудване не беше издигнато.
В края на 2009 година тогавашният кмет Славчо Атанасов откри с церемониален водосвет второто платно на моста на Герджика дружно с разширението на бул. „ Руски “ от „ Шести септември “ до реката и актуализирания бул. „ Победа “. Пътната връзка беше построена със средства от 50-милионния заем, изтеглен от неговия предходник д-р Иван Чомаков. Инвестицията беше 12 млн. лв..
В мандата на Здравко Димитров стартира построяването на подлез „ Модър -Царевец “ с разширението на двете улици. Костадин Димитров приключи новото пътно оборудване сред регионите " Южен " и " Западен " през лятото на 2024 година Договорът беше подписан за 13 млн. лв. и по-късно индексиран от страната с спомагателни средства поради растежа на инфлацията. Подлезът се построи с пари от заема, който беше контрактуван в предходния мандат.
Проектирането на новия мост над Марица сред бул. „ Копривщица “ и " България " беше инициирано в мандата на Иван Тотев, само че до момента в който се откри финансиране, планът остаря, по тази причина в този момент ще се изготвя нов. Тепърва следва да бъде оповестена социална поръчка и да се избере проектантски колектив, на който ще е нужна най-малко една година, с цел да приготви читава разработка. Ако има обезпечени пари за градеж, ще се търси реализатор на строително-монтажните работи. Цената му ще бъде избрана при проектирането, когато ще се изготви количествено-стойностна сметка. Едва тогава локалната власт ще търси пари за строителството, за което ще са нужни сред 50 и 100 милиона лв., които обаче от Нова година следва да се преизчислят в евро. Процедурите са тежки, когато става дума за огромни вложения, и в най-оптимистичния вид седмият мост над Марица ще е подготвен най-рано след 10 години.
Снимки от Наташа Манева
Преди две петилетки конкурс събра 12 идеи
Даниела Арнаудова
Точно преди 10 години един архитектурен конгрес събра истински хрумвания за това по какъв начин би могъл да наподобява новият мост на река Марица. Инициативата излезе от пленера " По моста ", където бяха развити разнообразни концепции за визията на бъдещото оборудване. Зад концепцията застанаха Кaмapaтa нa apxитeктитe в Бългapия (KAБ), peгиoнaлнaта кoлeгия в Πлoвдив, както и локалното сдружение на Cъюза нa apxитeктитe в Бългapия (CAБ). Освен чисто инженерно оборудване, мостът трябваше да покрива избрани индикатори за хармония. В архитектурния пленер „ По моста “, част от шестото издание на „ Архитектурен конгрес Пловдив 2015 година “, бяха показани 12 плана от 10 колектива .
В последна сметка първото място завоюва предлагането на арх. Атанас Марчев, арх. Владимир Гигов, арх. Христо Гинев. Най-същественото в плана на спечелилите беше, че събра в едно три функционалности, като сплоти авто, железопътен, пешеходен и велотранспорт.
Младите архитекти предвидиха и етапност на осъществяването и проектирането. Първият стадий трябваше да включва създаване на мост от западната страна, паралелно на съществуващия железопътен мост. Организацията на придвижването следваше да се резервира двупосочна, сходно на западното платно на бул. „ Копривщица “.
Във втория стадий се предвиждаше покачване и удвояване на железопътната линия Пловдив - Карлово и създаване на жп мост над бул. „ България “. Последната част включваше създаване на мост от източната страна на жп моста. В този стадий оборудването трябваше да се свърже с към този момент съществуващото кръстовище с бул. „ България “. След създаване на моста платната на бул. „ Копривщица “ следваше да се провеждат като еднопосочни с повдигната железопътна линия в оста.
Проектът предвиждаше пешеходният и велосипедният достъп да са ситуирани на друго равнище, покрай това на Марица, което понижава шума от колите и оказва помощ за положителното разбиране на околната среда. Класираният на второ място ексцентричен план на арх. Веселин Русев и инж. Емил Бойчев предвиждаше впечатляващ дизайн и неповторима конструкция и форма, отразяваща светлината под разнообразни ъгли. Екипът обаче беше декласиран заради постъпил сигнал на арх. Александър Бакърджиев , който уточни, че концепцията е заимствана от плана за архитектурен обект в Relaxation park, Torrevieja, Испания, на световноизвестния японски проектант Тойо Ито.
Концепция за седмия мост имаше и софийската компания „ Илия Бурда “, която по време на мандата на кмета Иван Тотев даже завоюва публичната поръчка за планиране. С днешна дата обаче тяхната разработка не дава отговор на модерните стандарти за транспортно оборудване, гласи мнението на специалисти по градско обмисляне.
Бъдещият мост ще има две платна с по три ленти, кръгови кръстовища, тротоари за пешеходци и велоалея. Очакванията са построяването му да улесни доста тежкия трафик в Пловдив. Засега има два разновидността да стигнеш с автомобил от южния завършек на града до северния - или да го прекосиш по мостовете на бул. „ Васил Априлов “ и на Герджика с цената да късаш нерви в тапите на 10 - 20 светофара, или да рискуваш да подкараш по околовръстното шосе, където нонстоп се точат километрични колони.
Изграждането на моста е един от основните пътни обекти, заложени в Общия организационен проект на града и в капиталовата стратегия на Община Пловдив. След досегашните несполучливи опити, предприемани в три следващи кметски мандата, сегашният градоначалник Костадин Димитров се надява да счупи каръка. Общината към този момент кандидатства за държавно финансиране на
първата стъпка - планиране на стойност 1,5 млн. лв..
„ Предстои да обявим социална поръчка за избор на проектантския колектив. Документацията съвсем напълно е подготвена, техническото задание за планиране, съпроводено със мнение на Камарата на инженерите в капиталовото планиране (КИИП), е утвърдено от Експертния съвет за устройство на територията и кмета Костадин Димитров. С тази процедура даваме старт за бъдещата транспортно-комуникационна артерия в Пловдив “, изясни пред " Марица " отрасловият зам.-кмет на Пловдив инж. Хакъ Сакъбов.
Проучването и проектирането ще се извършват в два стадия. Първият включва зоната от бул. „ Копривщица-запад “ до бул. „ България “ с построяването на нов мост с пътните връзки с бул. „ Марица-юг “, бул. „ Марица-север “ и бул. „ България “. При втория стадий се проектира бул. „ Марица-север “ по проекта на „ Захарна фабрика “ и жилищен парк „ Марица-север “.
" Директната връзка сред бул. „ България “ и „ Копривщица “ е извънредно нужна за разтоварване на трафика, който е най-тежък на кръстовището на бул. „ България “ с „ Васил Априлов “, категоричен е и инж. Тошо Пашов, някогашен зам.-кмет на общината, а в този момент - на регион „ Централен “. От години той упорства за градеж на още един мост над реката.
В техническото задание са посочени главните параметри за планиране на оборудването над Марица и транспортно-комуникационните връзки с всички прилежащи улици и булеварди, които би трябвало да бъдат показани най-малко в два разновидността. Новото пътно трасе ще се построява наоколо до Железния мост и ще минава около стадион " Пловдив " и стадион " Марица ".
Приблизителната дължина на бъдещия мост сред двата бряга на реката е към 250 метра.
Общата дължина с развръзките на юг и на север е към 710 метра
Окончателните индикатори ще бъдат ясни при създаването на плана, прецизираха от администрацията.
Габаритите, предвиждащи две платна по три ленти, са заложени в Общия организационен проект на Пловдив, защото мостът е част от Западната дъга, която ще свързва Голямоконарско шосе и бул. „ България “ с „ Копривщица “, „ Александър Стамболийски “ и бул. „ Цар Симеон “ в „ Тракия “. При проектирането се изисква да се съблюдават параметрите за II клас улица. Между двете платна ще има разграничителна линия с широчина 2 - 3 метра , от двете страни - тротоари по 6 метра от парапета до бордюра.
От южната страна на реката би трябвало да се проектира кръстовище или пътен възел, който да даде опция за прекосяване във всички направления на придвижване по съществуващите булеварди, в това число по бул " Марица-юг ". Пътен възел е очакван и от северната страна на Марица за връзка с бул. „ Марица-север “. За пресичането с бул. „ България “ ще се търси вид за кръстовище на равнище. По опция трите кръстовища би трябвало да бъдат съобразени с одобрената регулация. Ако се наложи, ще се мине към изменение на подробните устройствени проекти на кварталите на двата бряга.
Пред проектантите се слага изискване при нужда да плануват независими ленти за завиване. Задължително е
да обезпечат безвредно прекосяване на пешеходци, хора с увреждания и велосипедисти.
Засега доста от хората употребяват за непосредствено прекосяване от южния на северния бряг тесния тротоар на Железния мост , който е безусловно неприспособим за тази цел.
За да не се пречи на трафика, би трябвало да се изградят джобове за автобусни спирки, контейнери за боклук и за таксита, в случай че е допустимо. На места, където няма по какъв начин да се обособят велоалеи, те ще се правят на пътното платно. Премостване на реката може да бъде или със стъпване в речното корито, или без, с вантова структура или стоманобетонена.
Изричното изискване, което администрацията слага, е разновидностите за моста да бъдат съобразени както със съществуващата жп линия сред гарите Пловдив и " Филипово ", по този начин и с бъдещия план на НКЖИ за естакада от Коматевския транспортен възел до " Филипово ". Проектантите би трябвало да изследват пресичането на бул. „ Марица-север “ с жп линия с възможен транспортен пробив.
Изпълнителите на публичната поръчка би трябвало да свършат голяма работа при спазването на условията и актуалните нормативи за пътно строителство по четири закона и двайсетина наредби, с цел да подсигуряват безпроблемно прекосяване на тежкия трафик и сигурност за пешеходците. Разработката не може да бъде призната, в случай че не е съгласувана с над 20 разнообразни институции, в това число с Басейнова дирекция, Пътна полиция, ВиК, операторите по топлофикация, газификация, електроснабдяване, Регионална инспекция за опазване на околната среда.
Мащабният план стартира с инженерно-геоложки и хидроложки изследвания . Всички данни от полеви и лабораторни работи би трябвало да бъдат обработени и показани в инженерно-геоложки отчет, който се внася в Общината дружно с плана. При нужда изпълнителят на поръчката се задължава да изготви план за създаване на подпорни стени на реката. За новото мостово оборудване и прилежащите кръстовища и пътни възли, които го свързват със съществуващата улична мрежа, се показва ЗD визуализация.
Цената му може да подгони 50 милиона евро
В новата история на Пловдив за 35 години локалната власт съумя да направи по един надлез и подлез, както и да разшири един мост. Заслугата за надлез „ Родопи “, който свързва регионите „ Южен “ и „ Централен “, принадлежи на кмета Спас Гърневски.
Пътното оборудване беше стартирано през 80-те години, в епохата на соца, и спряно поради неналичието на финансиране. Гърневски активизира държавното управление, издейства пари от страната, нае компания и за към една година, през 1999-а, надлезът беше приключен с развръзките към бул. „ Найчо Цанов “ и „ Санкт Петербург “. На жителите на " Кючук Париж " даже не им се мисли какво щеше да стане с трафика, в случай че това оборудване не беше издигнато.
В края на 2009 година тогавашният кмет Славчо Атанасов откри с церемониален водосвет второто платно на моста на Герджика дружно с разширението на бул. „ Руски “ от „ Шести септември “ до реката и актуализирания бул. „ Победа “. Пътната връзка беше построена със средства от 50-милионния заем, изтеглен от неговия предходник д-р Иван Чомаков. Инвестицията беше 12 млн. лв..
В мандата на Здравко Димитров стартира построяването на подлез „ Модър -Царевец “ с разширението на двете улици. Костадин Димитров приключи новото пътно оборудване сред регионите " Южен " и " Западен " през лятото на 2024 година Договорът беше подписан за 13 млн. лв. и по-късно индексиран от страната с спомагателни средства поради растежа на инфлацията. Подлезът се построи с пари от заема, който беше контрактуван в предходния мандат.
Проектирането на новия мост над Марица сред бул. „ Копривщица “ и " България " беше инициирано в мандата на Иван Тотев, само че до момента в който се откри финансиране, планът остаря, по тази причина в този момент ще се изготвя нов. Тепърва следва да бъде оповестена социална поръчка и да се избере проектантски колектив, на който ще е нужна най-малко една година, с цел да приготви читава разработка. Ако има обезпечени пари за градеж, ще се търси реализатор на строително-монтажните работи. Цената му ще бъде избрана при проектирането, когато ще се изготви количествено-стойностна сметка. Едва тогава локалната власт ще търси пари за строителството, за което ще са нужни сред 50 и 100 милиона лв., които обаче от Нова година следва да се преизчислят в евро. Процедурите са тежки, когато става дума за огромни вложения, и в най-оптимистичния вид седмият мост над Марица ще е подготвен най-рано след 10 години.
Снимки от Наташа Манева
Преди две петилетки конкурс събра 12 идеи
Даниела Арнаудова
Точно преди 10 години един архитектурен конгрес събра истински хрумвания за това по какъв начин би могъл да наподобява новият мост на река Марица. Инициативата излезе от пленера " По моста ", където бяха развити разнообразни концепции за визията на бъдещото оборудване. Зад концепцията застанаха Кaмapaтa нa apxитeктитe в Бългapия (KAБ), peгиoнaлнaта кoлeгия в Πлoвдив, както и локалното сдружение на Cъюза нa apxитeктитe в Бългapия (CAБ). Освен чисто инженерно оборудване, мостът трябваше да покрива избрани индикатори за хармония. В архитектурния пленер „ По моста “, част от шестото издание на „ Архитектурен конгрес Пловдив 2015 година “, бяха показани 12 плана от 10 колектива .
В последна сметка първото място завоюва предлагането на арх. Атанас Марчев, арх. Владимир Гигов, арх. Христо Гинев. Най-същественото в плана на спечелилите беше, че събра в едно три функционалности, като сплоти авто, железопътен, пешеходен и велотранспорт.
Младите архитекти предвидиха и етапност на осъществяването и проектирането. Първият стадий трябваше да включва създаване на мост от западната страна, паралелно на съществуващия железопътен мост. Организацията на придвижването следваше да се резервира двупосочна, сходно на западното платно на бул. „ Копривщица “.
Във втория стадий се предвиждаше покачване и удвояване на железопътната линия Пловдив - Карлово и създаване на жп мост над бул. „ България “. Последната част включваше създаване на мост от източната страна на жп моста. В този стадий оборудването трябваше да се свърже с към този момент съществуващото кръстовище с бул. „ България “. След създаване на моста платната на бул. „ Копривщица “ следваше да се провеждат като еднопосочни с повдигната железопътна линия в оста.
Проектът предвиждаше пешеходният и велосипедният достъп да са ситуирани на друго равнище, покрай това на Марица, което понижава шума от колите и оказва помощ за положителното разбиране на околната среда. Класираният на второ място ексцентричен план на арх. Веселин Русев и инж. Емил Бойчев предвиждаше впечатляващ дизайн и неповторима конструкция и форма, отразяваща светлината под разнообразни ъгли. Екипът обаче беше декласиран заради постъпил сигнал на арх. Александър Бакърджиев , който уточни, че концепцията е заимствана от плана за архитектурен обект в Relaxation park, Torrevieja, Испания, на световноизвестния японски проектант Тойо Ито.
Концепция за седмия мост имаше и софийската компания „ Илия Бурда “, която по време на мандата на кмета Иван Тотев даже завоюва публичната поръчка за планиране. С днешна дата обаче тяхната разработка не дава отговор на модерните стандарти за транспортно оборудване, гласи мнението на специалисти по градско обмисляне.
Източник: marica.bg
КОМЕНТАРИ