)
Две теми, които е по-мъдро да премълчите пред партньора си По женски
Старата мъдрост, че „ някои неща е по-добре да не се изричат на глас “, неслучайно е оживяла през вековете. В сантименталните връзки грубата и прямолинейна почтеност надалеч не всеки път е най-хубавата политика, а мълчанието постоянно е в действителност злато. Ако желаете връзката ви да бъде дълга и постоянна, е извънредно значимо да разбирате какво можете да си казвате и по кое време е по-добре да замълчите и да запазите усещанията и мненията си за себе си.
Ето два момента, които е целесъобразно да превърнете в „ тематика табу “, с цел да не си причинявате взаимно болежка: 1. Промени във външния тип
Може би ви се коства естествено да обръщате внимание на колегата си, в случай че е напълнял, в случай че са се появили нови бръчки или оплешивяването се уголемява. Дори може да смятате, че по този метод проявявате грижа. Психологическите проучвания обаче демонстрират, че всевъзможни мнения, свързани с тялото на колегата, даже и подбудени от най-хубави планове, нормално се възприемат доста мъчително. С други думи, без значение дали коментарът е мек („ Напоследък си напълняла малко “), закачлив („ Някой май си угажда с десерта! “) или сякаш подкрепящ („ Хей, може би би трябвало да стартираме да спортуваме дружно “), реакцията на колегата най-вероятно ще бъде една и съща: нерешителност, несръчност, разстройване и позор. В девет от 10 случая измененията, които сте забелязали, няма да са оригиналност за колегата ви.
Той живее в тялото си всеки ден. Ако вие сте го забелязали, то съвсем несъмнено е, че и той към този момент го е видял. Ако сте в дълготрайна връзка, и двамата неизбежно ще претърпявате физически промени пред очите на другия – съмнения в тежестта, поява на сиви коси, разпределяне на кожата. Това е обикновено, присъщо е на индивида и е изцяло предстоящо.
За страдание, общоприетите стандарти за хубост са ни научили да възприемаме тези възрастови промени като неуспех, а не като доказателство, че животът следва своя натурален ход. Затова, даже и да отбележите видяните промени по най-мекия и неналожителен метод, сътрудникът ви най-вероятно ще ги схване през същата сурова призма. Така че идващия път, когато се уловите, че желаете да коментирате на глас изменящото се тяло на половинката си, спрете. Запитайте се дали това, което ще кажете, в действителност е демонстрация на добрина и грижа, и преценете до каква степен е нужен този коментар. 2. Недостатъци
Напълно обикновено е да има няколко неща, които не харесвате изключително в колегата си. Той може да е прелестен и любящ във всяко друго отношение, с изключение може би на държанието му в стресови обстановки, склонността му да отсрочва, приятелския му кръг или метода му на живот, който съгласно вас не му подхожда. В някой изключително тежък ден може да се изкушите да изразите неприязънта си към тези неща. Може даже да смятате, че правилото на почтеност във връзката ви го изисква. Съществува обаче доста тънка граница сред потребната искреност и неконструктивната рецензия.
Малко евентуално е това, което ще кажете, да бъде признато положително. Например, може да си мислите, че думи като „ Вечно харчиш за ненужни неща “ или „ Не би трябвало да ядеш това, толкоз е нездравословно “ ще оказват помощ на колегата ви да се промени към по-добро. Но най-вероятно той ще одобри думите ви не като потребна информация и управление за деяние, а като следващото заяждане и нападки.
До огромна степен това зависи от метода, по който сте дефинирали изявлението си, както и от посланието и страстите зад него. Ако сте водени от неспокойствие, а не от състрадание и да помогнете, сътрудникът ви съвсем несъмнено ще усети разликата. Това, което за вас е демонстрация на почтеност и неприкритост, ще бъде възприето като наказание и неприязън.
Затова, преди да споделите тази непоискана противоположна връзка за държанието, личността или метода на живот на си, спрете и се запитайте: желаете ли да го критикувате, с цел да му помогнете, или просто с цел да демонстрирате своята справедливост и предимство? Ако усещате, че мотивацията ви клони към втория вид, по-правилно ще бъде да оставите нещата по този начин и да премълчите. Снимки: Freepik
Ето два момента, които е целесъобразно да превърнете в „ тематика табу “, с цел да не си причинявате взаимно болежка: 1. Промени във външния тип
Може би ви се коства естествено да обръщате внимание на колегата си, в случай че е напълнял, в случай че са се появили нови бръчки или оплешивяването се уголемява. Дори може да смятате, че по този метод проявявате грижа. Психологическите проучвания обаче демонстрират, че всевъзможни мнения, свързани с тялото на колегата, даже и подбудени от най-хубави планове, нормално се възприемат доста мъчително. С други думи, без значение дали коментарът е мек („ Напоследък си напълняла малко “), закачлив („ Някой май си угажда с десерта! “) или сякаш подкрепящ („ Хей, може би би трябвало да стартираме да спортуваме дружно “), реакцията на колегата най-вероятно ще бъде една и съща: нерешителност, несръчност, разстройване и позор. В девет от 10 случая измененията, които сте забелязали, няма да са оригиналност за колегата ви.
Той живее в тялото си всеки ден. Ако вие сте го забелязали, то съвсем несъмнено е, че и той към този момент го е видял. Ако сте в дълготрайна връзка, и двамата неизбежно ще претърпявате физически промени пред очите на другия – съмнения в тежестта, поява на сиви коси, разпределяне на кожата. Това е обикновено, присъщо е на индивида и е изцяло предстоящо.
За страдание, общоприетите стандарти за хубост са ни научили да възприемаме тези възрастови промени като неуспех, а не като доказателство, че животът следва своя натурален ход. Затова, даже и да отбележите видяните промени по най-мекия и неналожителен метод, сътрудникът ви най-вероятно ще ги схване през същата сурова призма. Така че идващия път, когато се уловите, че желаете да коментирате на глас изменящото се тяло на половинката си, спрете. Запитайте се дали това, което ще кажете, в действителност е демонстрация на добрина и грижа, и преценете до каква степен е нужен този коментар. 2. Недостатъци
Напълно обикновено е да има няколко неща, които не харесвате изключително в колегата си. Той може да е прелестен и любящ във всяко друго отношение, с изключение може би на държанието му в стресови обстановки, склонността му да отсрочва, приятелския му кръг или метода му на живот, който съгласно вас не му подхожда. В някой изключително тежък ден може да се изкушите да изразите неприязънта си към тези неща. Може даже да смятате, че правилото на почтеност във връзката ви го изисква. Съществува обаче доста тънка граница сред потребната искреност и неконструктивната рецензия.
Малко евентуално е това, което ще кажете, да бъде признато положително. Например, може да си мислите, че думи като „ Вечно харчиш за ненужни неща “ или „ Не би трябвало да ядеш това, толкоз е нездравословно “ ще оказват помощ на колегата ви да се промени към по-добро. Но най-вероятно той ще одобри думите ви не като потребна информация и управление за деяние, а като следващото заяждане и нападки.
До огромна степен това зависи от метода, по който сте дефинирали изявлението си, както и от посланието и страстите зад него. Ако сте водени от неспокойствие, а не от състрадание и да помогнете, сътрудникът ви съвсем несъмнено ще усети разликата. Това, което за вас е демонстрация на почтеност и неприкритост, ще бъде възприето като наказание и неприязън.
Затова, преди да споделите тази непоискана противоположна връзка за държанието, личността или метода на живот на си, спрете и се запитайте: желаете ли да го критикувате, с цел да му помогнете, или просто с цел да демонстрирате своята справедливост и предимство? Ако усещате, че мотивацията ви клони към втория вид, по-правилно ще бъде да оставите нещата по този начин и да премълчите. Снимки: Freepik
Източник: woman.bg
КОМЕНТАРИ