Това е най-митичното място в цяла България! СНИМКИ
Стъпите ли в полите на Странджа, няма по какъв начин да не попаднете на странни каменни мегалити, подредени във форма на дребни къщички, написа pochivka.blitz.bg. Долмените се срещат тук на всяка крачка и пазят невероятни митове за змейове, змеици и самодиви.
В Странджа и до през днешния ден живеят старци, които се кълнат, че с очите си са виждали по какъв начин самодиви в бели премени играят диво самодивско хоро.
Нежните мистични създания се събирали в тъмни доби на потайни сборища към долмените. Археолозите си имат друго мнение по въпроса и гледат на змейовите митове като на фолклорна екзотика. За учените мегалитите са измежду най-интересните археологически монументи, издигнати от хората преди хиляди години. Може и по този начин да е, само че легендите за самодиви и змеици са къде по-интересни и пленяващи.
Едва ли има друго място в България, което да пази толкоз доста легенди и митове. Невероятните истории за танцуващи в транс самодиви и страшни змейове, които крадат най-красивите девойки, са живи и до през днешния ден в Странджа. Малцината старци, останали в обезлюдените села, ги описват със благоговение. Разказват ги по този начин, както са ги чули в своето детство от бабите си.
Друг е въпросът, че в странджанските села девойки от дълго време няма - нито красиви, нито грозни. Сигурно по тази причина и змейове в последно време съвсем не се появяват. Или най-малко по този начин се майтапят локалните хора. Къщите на змейовете обаче още ги има. Стоят си непокътнати в планината със стотици. Още от времената, когато гората била цялостна с сходни същества.
Не е за поверие, само че както всички митове в Странджа, и тези са преплетени с действителността. Тук даже си имат същински доказателства за страшните създания и то не едно и две. Първият артефакт, доказващ съществуването на змейовете, са долмените.
И няма по какъв начин да е иначе - другояче за какво локалните ще ги назовават " змейови къщи "?! Те са неразривно свързани с античните митове за великани в човешки облик, които крадат хубави девойки.
Според преданията това се случва постоянно и единствено през лятото - на празниците Еньовден и Горещниците. Единственото, което разграничава змея от хората, са дребните крилца под мишниците. Те обаче са скрити под облеклата и никой не схваща, че това е превдварително решен звяр. Обикновено змеят обладава съзнанието на девойката и тя остава вечно негова в плен, захласната от своя обичан.
Старите предания са запазили и ритуалите, с които тази подла обич може да бъде " излекувана ". Родителите качвали момичето на кола без ритли и го извеждали отвън селото в посока на слънцето. Когато стигнели до надолнище, те разглобявали колата, а частите разхвърляли на разнообразни страни. Това правели странджанци преди доста години, когато имали подозрения, че някоя госпожица е залюбена от дракон.
Друго доказателство, че змейовете са си напълно същински, се крие в имената на селата. В региона към Малко Търново най-малко половин дузина селца са кръстени на змейове - Белеврен, Еврена, Евренозово, Караеврен. Коренът на думата " еврен " идва от турски език и в дословен превод значи " дракон ". Едното от селата е наречено на белия дракон - Белеврен, другото е кръстено на черния дракон - Караеврен, през днешния ден познато повече с новото си име Близнак.
А посред трите села Белеврен, Евренозово и Караеврен е местността на Змея - Еврена. За да потвърдят своето престояване в региона, змейовете са оставили десетки каменни къщи.
В прилежащото село Бяла вода и до през днешния ден описват легендата по какъв начин змеят, който живеел в пещерата на баира, откраднал хубавата Елена от хорото. Спуснал се като фурия от върха и сграбчил момата, а след това отлетял. В Бяла вода повече в никакъв случай не видели хубавата Елена, само че намерили сукмана й край пещерата, която нарекли " Еленината дупка ".
Преобладаващият брой долмени са насочени към върхове, където е маркирано наличие на антични тракийски светилища. Тази специфичност назоваваме топоцентричен ориентационен принцип.
Особено впечатляваща е обстановката с долмени, ориентирани към рида Гората в Източните Родопи, чийто било е посипан със светилища и скални ниши. Доказателство е вековната сакрализация на светилището Глухите камъни в центъра на рида.
Правдоподобието на подобен ориентационен принцип намира поддръжка във фолклорната връзка сред хълма на крепостта Мезек в рида Гората и Дервишка могила в Южен Сакар.
Според легендата към животворен извор, бликал от подножието на рида Гората, били най-старите селения в покрайнината. Всяка година през пролетта водата от извора ставала бледочервена и хората вярвали, че това е поради кръвна жертва, принасяна от „ стопанина ” на извора, обитаващ връх Дервишка могила в Сакар. Днес на този връх личат следи от тракийска цитадела с обстойно населено място край нея.
Анализът демонстрира обаче, че топоцентричният принцип не е задоволителен, с цел да изясни всички ориентации в този регион, тъй като близко ситуирани и сходни долмени имат ориентации, различаващи се фрапантно!
Оказа се, че е добре обектите да се преглеждат и по региони. Особено признателна за подобен разбор група образуват долмените в региона с. Българска поляна – с. Хлябово – с. Сакарци – вр. Вишеград (856,1 м). Анализът сочи, че с огромна възможност долмени в този регион “гледат ” не толкоз към присъща височина, а един към различен!
Около менхира в с. Овчарово (Чучул камък) доникъде на 20. век се е провеждал събор по Димитровден, а по време на великденските пости се играели хора. До долмена при с. Изворово, в местността Блага църква, било традиция след гроздобер, при започване на октомври, да се прави работа и курбан, а за маса служел... долменът!
Краеведката от Хлябово Златка Караманова загатва, че в предишното хлябовци се събирали към долмените на паметни празници. Смятало се, че долмените имат свои «ступани», за които се разказвали тайнствени митове.
Вярвали, че нощем от долмените излизал огън, който обикалял селото, и хората се бояли да ровят из хилядолетните каменни структури. Това явно не плаши иманярите, а и някои хора от локалното население, които употребяват плочите за огради на дворове, гърла на кладенци, навеси над изворчета.
В Странджа и до през днешния ден живеят старци, които се кълнат, че с очите си са виждали по какъв начин самодиви в бели премени играят диво самодивско хоро.
Нежните мистични създания се събирали в тъмни доби на потайни сборища към долмените. Археолозите си имат друго мнение по въпроса и гледат на змейовите митове като на фолклорна екзотика. За учените мегалитите са измежду най-интересните археологически монументи, издигнати от хората преди хиляди години. Може и по този начин да е, само че легендите за самодиви и змеици са къде по-интересни и пленяващи.
Едва ли има друго място в България, което да пази толкоз доста легенди и митове. Невероятните истории за танцуващи в транс самодиви и страшни змейове, които крадат най-красивите девойки, са живи и до през днешния ден в Странджа. Малцината старци, останали в обезлюдените села, ги описват със благоговение. Разказват ги по този начин, както са ги чули в своето детство от бабите си.
Друг е въпросът, че в странджанските села девойки от дълго време няма - нито красиви, нито грозни. Сигурно по тази причина и змейове в последно време съвсем не се появяват. Или най-малко по този начин се майтапят локалните хора. Къщите на змейовете обаче още ги има. Стоят си непокътнати в планината със стотици. Още от времената, когато гората била цялостна с сходни същества.
Не е за поверие, само че както всички митове в Странджа, и тези са преплетени с действителността. Тук даже си имат същински доказателства за страшните създания и то не едно и две. Първият артефакт, доказващ съществуването на змейовете, са долмените.
И няма по какъв начин да е иначе - другояче за какво локалните ще ги назовават " змейови къщи "?! Те са неразривно свързани с античните митове за великани в човешки облик, които крадат хубави девойки.
Според преданията това се случва постоянно и единствено през лятото - на празниците Еньовден и Горещниците. Единственото, което разграничава змея от хората, са дребните крилца под мишниците. Те обаче са скрити под облеклата и никой не схваща, че това е превдварително решен звяр. Обикновено змеят обладава съзнанието на девойката и тя остава вечно негова в плен, захласната от своя обичан.
Старите предания са запазили и ритуалите, с които тази подла обич може да бъде " излекувана ". Родителите качвали момичето на кола без ритли и го извеждали отвън селото в посока на слънцето. Когато стигнели до надолнище, те разглобявали колата, а частите разхвърляли на разнообразни страни. Това правели странджанци преди доста години, когато имали подозрения, че някоя госпожица е залюбена от дракон.
Друго доказателство, че змейовете са си напълно същински, се крие в имената на селата. В региона към Малко Търново най-малко половин дузина селца са кръстени на змейове - Белеврен, Еврена, Евренозово, Караеврен. Коренът на думата " еврен " идва от турски език и в дословен превод значи " дракон ". Едното от селата е наречено на белия дракон - Белеврен, другото е кръстено на черния дракон - Караеврен, през днешния ден познато повече с новото си име Близнак.
А посред трите села Белеврен, Евренозово и Караеврен е местността на Змея - Еврена. За да потвърдят своето престояване в региона, змейовете са оставили десетки каменни къщи.
В прилежащото село Бяла вода и до през днешния ден описват легендата по какъв начин змеят, който живеел в пещерата на баира, откраднал хубавата Елена от хорото. Спуснал се като фурия от върха и сграбчил момата, а след това отлетял. В Бяла вода повече в никакъв случай не видели хубавата Елена, само че намерили сукмана й край пещерата, която нарекли " Еленината дупка ".
Преобладаващият брой долмени са насочени към върхове, където е маркирано наличие на антични тракийски светилища. Тази специфичност назоваваме топоцентричен ориентационен принцип.
Особено впечатляваща е обстановката с долмени, ориентирани към рида Гората в Източните Родопи, чийто било е посипан със светилища и скални ниши. Доказателство е вековната сакрализация на светилището Глухите камъни в центъра на рида.
Правдоподобието на подобен ориентационен принцип намира поддръжка във фолклорната връзка сред хълма на крепостта Мезек в рида Гората и Дервишка могила в Южен Сакар.
Според легендата към животворен извор, бликал от подножието на рида Гората, били най-старите селения в покрайнината. Всяка година през пролетта водата от извора ставала бледочервена и хората вярвали, че това е поради кръвна жертва, принасяна от „ стопанина ” на извора, обитаващ връх Дервишка могила в Сакар. Днес на този връх личат следи от тракийска цитадела с обстойно населено място край нея.
Анализът демонстрира обаче, че топоцентричният принцип не е задоволителен, с цел да изясни всички ориентации в този регион, тъй като близко ситуирани и сходни долмени имат ориентации, различаващи се фрапантно!
Оказа се, че е добре обектите да се преглеждат и по региони. Особено признателна за подобен разбор група образуват долмените в региона с. Българска поляна – с. Хлябово – с. Сакарци – вр. Вишеград (856,1 м). Анализът сочи, че с огромна възможност долмени в този регион “гледат ” не толкоз към присъща височина, а един към различен!
Около менхира в с. Овчарово (Чучул камък) доникъде на 20. век се е провеждал събор по Димитровден, а по време на великденските пости се играели хора. До долмена при с. Изворово, в местността Блага църква, било традиция след гроздобер, при започване на октомври, да се прави работа и курбан, а за маса служел... долменът!
Краеведката от Хлябово Златка Караманова загатва, че в предишното хлябовци се събирали към долмените на паметни празници. Смятало се, че долмените имат свои «ступани», за които се разказвали тайнствени митове.
Вярвали, че нощем от долмените излизал огън, който обикалял селото, и хората се бояли да ровят из хилядолетните каменни структури. Това явно не плаши иманярите, а и някои хора от локалното население, които употребяват плочите за огради на дворове, гърла на кладенци, навеси над изворчета.
Източник: marica.bg
КОМЕНТАРИ