Станка Пенчева (1929 ~ 2014) ♥ Нека бъда твоята есен

Станка Пенчева (1929 ~ 2014)

♥ Нека бъда твоята есен

Не можах да бъда твоята пролет.
Не можах да бъда твоето лято.
Нека, дано да бъда твоята есен.
Нека да бъда твоята есен -
ще тежа във ръцете ти златна и зряла.
Ще се стича в сърцето ти моята наслада
и кръвта ти ще стане вино есенно младо.
Дрехата си ще ти застилам
като златна шума.
И укротена и немилвана
аз до теб ще лежа тихо.
Не можах да бъда твоята пролет -
различен окърши клоните нацъфтели.
Не можах да бъда твоето лято -
различен се къпа в реките горещи и бели.
Няма да минат пролетни мълнии
и юлски горещници няма да има
с кротка деликатност ще те извърша
с ябълков мирис и с нещо без име.
Не можах да бъда твоята пролет.
Не можах да бъда твоето лято.
Нека, дано да бъда твоята есен.
Не можах да бъда твоето лято.
Нека, дано да бъда твоята есен.

Снимка: Станка Пенчева (1929-2014) © Личен списък, dictionarylit-bg.eu