Станислав Ангелов: В Левски всеки трябва да носи отговорност за приказките си
Станислав Ангелов – Пелето гостува в предаването „ Код Спорт “ по ТВ+. Бившият национал показа мнението си за положението на Левски, който отпадна още в първия квалификационен кръг на Лига Европа от лихтенщайнския Вадуц, подвизаващ се във втора швейцарска дивизия, довело до уволнението на треньора Делио Роси. Ангелов взе участие в приказката, когато Левски стигна до четвъртфинал за Купата на УЕФА и стана първият български отбор в групите на Шампионската лига. Сега по подигравка на ориста той освен не е в клуба, а е считан за зложелател. Пелето стартира кариерата си в ЦСКА, само че още в далечната 2000 година избра тима на сърцето си и стана част от Левски.
- Здравей, Станиславе! Левски има доста срамни моменти в европейската си история, само че чак да загуби от противник от Лихтенщайн… Очаквал ли си това проваляне?
- Смятам, че нещата са доста по-дълбоки и по-сериозни. Отдавна са почнали, а това е просто естественият процес на обстановката, която се развива напоследък в Левски. Какво значи очаквал? Гледам много фенски на цялостната конюнктура и с огромно отчаяние проследявам последните събития към клуба. За страдание на никой не му е прелестно нашият обичан клуб да наподобява по този метод. Има доста фактори, които може да се отбележат, да се разясняват, само че в последна сметка значим е резултатът.
- Може ли да назовем фактор номер 1 Делио Роси? Той ли е в основата на неуспеха?
- Според мен той просто е следствие на редица други събития. Като цяло би трябвало и бих се радвал клубът да наподобява по различен метод. Определено всички хвърлят виновност върху играчите и треньорите, само че в последна сметка тези футболисти не са пристигнали сами в този клуб, те не се упражняват сами, не се пускат сами да играят. Някой би трябвало да стои с виновните си решения. В последно време в Левски много постоянно се размива тази отговорност. Забелязвам, че има хора, които взимат значителен % от решенията в този клуб, а ние в никакъв случай не сме чували за тях. Например имаме ръководител на Управителния съвет. Всички доста добре знаем каква е законовата форма на ръководство на този клуб, а в последна сметка не знаем този човек кой е, какъв е, каква му е историята, работил ли е с футбол в миналото, имал ли е някаква футболна активност? Ако е имал – какви са му приносите, минусите, плюсовете? Как тъкмо наподобяват събитията към него? И освен той – по принцип сега в Левски не виждаме въобще футболна конструкция. Управляваме го като частен бизнес. Даже на моменти виждам неприятно, че много постоянно се принизяваме, не желая да наскърбявам никой, само че на един дребен, малък и недодялан клуб с решения, дейности, действия и сигнали, които даваме към феновете… Смятам, че би трябвало да се разплете тази мрежа и под някаква форма да се види кой ги взима тези решения, кой принизява клуба до такава ниска стойност.
@@@
- Не е ли изненадващо, че не се знае и кой прави селекцията в Левски? На конференцията след мача с Вадуц Делио Роси загатна, че той не знае за какво са освободени Панайотов и Прохазка и да попитаме управлението, което пък споделя, че треньорът не ги желае. Въртим се в един обаян кръг… - Забелязах, че в предния трансферен прозорец много постоянно беше спрягано името на притежателя. Лично той преговарял, персонално той довел този, довел оня. Явно индивидът е много на „ ти “ с процесите, работил ги е дълго време, има богат опит и се занимава самичък. Защо в този момент не носи отговорност за тези процеси? И освен той! Този клуб има Управителен съвет, там се взимат основни за клуба решения. Кой носи отговорност за тези решения? Къде е ръководителят? Как се случват нещата? Когато Иво Тонев беше ръководител на Управителния съвет, може и да не са се взимали верни решения, само че индивидът стоеше с името си, с лицето си, ставаше и говореше. Имаше публичен отзив на неговите дейности. Дали са го нападали или не, само че той носеше отговорността. Сега кой носи отговорността? Прехвърляме я на Букарев, на Ангелов, на Делио Роси, на играчите, на почитателите, които желали резултати… Как по този начин? Това е исторически важен обществен клуб. Той не е нещо дребно и малко, което е нищожно. Има доста необятен отзив.
@@@
- Говориш за притежателя Спас Русев, само че в случай че той още веднъж каже: „ Давам акциите на почитателите, оправяйте се. “ - какво ще се случи с Левски? - С по този начин повишен повсеместен бюджет и финансова част на клуба най-вероятно ще банкрутира. А къде са обещанията, че ще се постановат млади? В последна сметка някой да носи отговорност за приказките си! После ще кажем, че Пелето лъже, оня краде или трети, или пети… Е, кой лъже? Този, който дава обещанията, които ми наподобяват на евтина политическа агитация от третия свят! Все едно сме в някаква дребна държавица, където ни замазват очите. Дълго време толерантно смятах, че като поддържам тима, той рано или късно ще покаже нещо по-добро и имаше огромно почитание от моя страна. Но за момента считам, че всички хора, които разбираме от футбол, под една или друга форма би трябвало да кажем това, което мислим. Ама той щял да хвърли акциите… Всеки може да прави това, което реши. След като си се захванал с нещо, не би следвало толкоз бързо да се отказваш при първите неуспехи… Е, добре, няма проблем, само че тогава някой може ли да потвърди на мен, на вас или на необятната общност, че господин Русев или който и да е там притежател или властник в клуба сега не е осведомен в какво влиза? Това са хора, които са минали през доста типове проблеми, доста типове бизнеси и са надълбоко осведомени с това, в което влизат. Когато аз бях състезателен шеф, на първата ми среща с господин Русев заявих най-откровено, че до три години ще направя печеливш клуба и ще излезе на плюс. И твърдо заставам зад тези думи! Той се обърна на другата страна и сподели: „ Моето момче, това не е съществено! “ От този миг нататък започнах да си оправям багажа. Разбрах, че тук очевидно няма да градим футбол. Как се гради бизнес в днешно време? Ако е кебапчийница – купуваш кебапчета и продаваш. Но в случай че градиш футбол – той е строго характерен, обвързван е с доста разнообразни съставни елементи - страсти, обич, ненавист, създаване, продукция… Смятам, че всеки, който влиза в този бизнес, би трябвало да е наясно с тези съставни елементи. Какъв е продуктът на Левски? За мен продуктът на един клуб са децата. Тези деца ще бъдат консуматори, в случай че не станат футболисти. Значи колкото повече, толкоз по-добре. Ако вложим задоволително средства в този артикул, считам, че ще излезе по-добър. Има разнообразни способи, по които ние бихме следвали да имаме концепцията и желанието да развиваме клуба. Изведнъж господинът сподели, че това не е допустимо! Защо да не е допустимо? Нямаме гении, нямаме огромния клуб, нямаме концепцията – какво ни липсва? Дори нямаше работлив диалог в тази посока. Има доста неща, които в един или различен момента дават резултат. Смея да настоявам, когато бях състезателен шеф, а Топчо и Букарев бяха помощник-треньори, с по-слаби играчи, с доста по-малък бюджет, нямаше никакъв медиен комфорт, който в последно време не знам по какъв начин и от кое място, само че е сносно подсилен и не го е имало в Левски в последните 10 години. Без поддръжка от БФС, тъй като имахме много противоречиви моменти, проблеми с Футболния съюз, имахме даже изказвания и предпочитание да сменяме ръководителя на Съдийската комисия. Много сериозна политика бяхме подели като клуб, тъй като имахме проблеми в тази посока, а сега има цялостна поддръжка и оттова. С доста по-слаби съставни елементи, се справяхме доста по-добре. Три кръга преди края на полусезона бяхме пет точки пред Лудогорец. Но вместо да надграждаме и да градим нещата в вярната посока, ние си мислим, че това нещо не може да е печелившо. Добре, няма проблем. След като това не е печелившо, взимаме друго решение, само че кой го взима? Кой излезе и сподели, че този по този начин или оня онака? Не! Говори се – този откраднал, оня си измислил, трети излъгал… Като се уронва престижа на хората, които по един или различен метод са играли за Левски, помагали са на Левски и са радвали хората в този клуб, нищо положително не ни чака. Например един Добромир Жечев, който има четири международни шампионати, е изпъден, обруган, не го викат нито на сбирки, нито на ветерани, нито на нищо. Е, по какъв начин по този начин! Те знаят ли въобще кой е Добромир Жечев? Това е единственият българин с четири международни шампионати, най-хубавият другар на починалия, за жалост на всички нас, Гунди. Всички това с лека ръка се захвърля! Никой не обръща внимание, не се разяснява, публично няма никакво значение. Не може по този начин! Този клуб не е кебапчийница и това би трябвало да стане ясно на всички! Всяко едно решение, което се взима, би трябвало да бъде извънредно далновидно и продуктивно, с цел да може да радва хората в обществен аспект. Според мен поради това са проблемите на Левски сега.
- Ще те върна на мача с Вадуц – обикновено ли е капитанът на тима Божидар Митрев да си тръгне на полувремето и да не се знае дали е поради аудитория, травма или е треньорско решение – отново мъгла?
- Компонентите от всичко това, което приказваме, се демонстрират в един миг. Системата на работа на клуба напоследък е, когато желаеме да изгоним някого, просто не го поддържаме. Започна се от първия ден, в който встъпиха в служба новите притежатели. Примерно аз като състезателен шеф съм дал три извънредно неподходящи за мен конференции – много нападателни публицисти против мен, сносно готови, осведомително напъващи ме много неприятно. Когато желаят да сменят идващия треньор, не му се взимат играчи и по този начин. Сега е Божката, който ми е другар, а почитам всички футболисти ужасно доста, те са изключителни момчета. Той като не се усеща подсилен дълго време, пуснали са го на медиите, доста са съставените елементи. В един миг това момче се усеща доста нестабилно и счита, че когато излезе от състава, е по-добре за тима, тъй като не се усеща задоволително пресен в мисълта си, в концентрацията, в желанието си, в мотивацията си. За да има един футболист положително показване, психологическият фактор е извънредно значим, да не кажа най-важният към днешна дата. В този стресиращ свят, в който живеем, душeвността е най-важното нещо. Някой ще каже какво било едно време, само че тогава светът беше доста прелестен, футболистът беше популярен, на всички места където отидеше го черпеха и хората си тръгваха с торбите. Не им трябваха и пари, живееха на върха на пиедестала. Така както и би трябвало да е. Както сега е в Германия, Турция, Гърция, Русия, Румъния, както е в съвсем всички страни. За нас футболисти стана мръсна дума. Какви са били, какви не са били – всеки се оправдава с футболистите, никой не ги поддържа и не счита, че имат потребност от почитание, от човешки фактор. Не че го извинявам Божката, само че това е моето мнение по въпроса, без да съм разговарял с него. Аз не съм разговарял с Божидар Митрев, който ми е другар и не го поддържам в тази ситуация. Просто считам, че всеки един играч, който не се усеща добре и счита, че не е потребен за тима, най-нормалното нещо е да каже: „ Аз доста обичам Левски и никога не желая той да страда поради мен, а толкоз доста хора да са накърнени. “
@@@
- Казваш, че няма поддръжка към футболистите, само че публиката на Левски изтърпя пъклен доста. Първо - 10 нулеви години. Второ - преди финала със Славия всички чакаха, че купата ще бъде „ синя “, дори авансово бяха поставили шампанското. Трето – всички плюят по Венци Стефанов поради Вадуц, само че той е прав, че Левски излиза против сервитьори, готвачи, юристи. Това са ненормални неща… - Трябва да разграничим нещата. Аз не споделям, че почитателите не го поддържат. Напротив – почитателите си го обичат и си го поддържат. Няма поддръжка вътре в клуба към това момче. Той е пуснат и е разкъсан вътрешно. В последна сметка на който му вдигнем мерника, почваме да не го поддържаме и той рано или късно, даже при първата неточност, стартират да го ядат оттук-оттам, почва да се разколебава и на един вратар толкоз му би трябвало. На Божката му стига, че под сурдинка тук-таме се приказва. Да, в публичното пространство той е подкрепян, само че в София има доста левскари на разнообразни равнища, от които може да чуеш доста тъкмо и ясно всякакви неща. Дали те поддържа, какво е ситуацията, по какъв начин са нещата и накъде отиват процесите.
- Как ще обясниш парадокса, че Левски няма състезателен шеф? Може би даже Вадуц има човек на тази позиция.
- Това е един от главните съставни елементи, поради които клубът наподобява по този метод. Смятам, че не е нужно да има наложително подобен пост, само че в тази ситуация е неизбежно. Защо? Лудогорец също може би няма състезателен шеф, те имат Кирил Домусчиев и Петричев. Според мен в Лудогорец го прави непосредствено притежателят. Смятам, че нашият притежател под някаква форма се пробва да копира този модел и да успеем и ние по този начин. Е, да но не, тъй като ние не сме от Разград, а от София, имаме стогодишна история, фенска маса от хиляди хора и политиката на нашия клуб е доста по-различна от политиката на Лудогорец. Към Левски има доста по-голям интерес, доста повече информация излиза. Тук има доста по-различен вид работа, който би трябвало да се свърши. Изобщо нещата и съставените елементи са много разнообразни.
- Много отзиви и въздействия.
- Много и някой би трябвало да мисли за тези неща, да ги усеща и да живее с тях. Затова считам, че спортният шеф в тази ситуация е неминуем. Макар че имаме образец, че и без състезателен шеф, хората се оправят добре.
@@@
- Започна добре познатата треньорска сага – българин или чужденец би трябвало да поеме Левски в този сериозен миг? - Това също е сериозен проблем и по него има какво да се каже. Смятам, че Делио Роси не беше подсилен в последните няколко месеца. Резултатите не бяха доста положителни и почитателите се настроиха против него, което беше доста комфортно на някои хора в клуба да се пернат и да кажат: „ Ето, той не желае да си върви, има неустойки. “ Само това се тиражира на всички места. Добре, само че в този момент би трябвало да вземем различен треньор, който като хвърли един взор на цялата тази сага, ще си каже: „ Чакай малко, при първите два неуместни мача клубът ще остави да ме изядат. Няма състезателен шеф, който да излезе и да ме отбрани, с цел да работя умерено. “ Много хора приказват Люпко това, Люпко това, само че аз си го защитавах и когато работехме, и в този момент. Човекът не е било нужно да се оправдава за нищо. Винаги съм излизал напред и съм приказвал това, което би трябвало. Така правеше и Букарев, и Боримиров. Кой ще пристигна в този момент за треньор? Аз персонално считам, че доста мъчно човек с име и с благоприятни условия ще се навие да пристигна в тази неподходяща конюнктура, да вземе този парещ картоф и да го извади непосредствено от огъня. Трябва да е някой, който не е добре осведомен с нашата конюнктура. Дано да не съм прав, само че при по този начин стеклите се условия и водената политика от клуба, общо взето считам, че ще е доста мъчно някой сериозен човек с име и с отговорности да пристигна и да поеме тима. Вие също доста добре познавате и господин Стоилов, и Димитър Димитров – българите, които имат изясненост, точност. Колко години за надалеч по-дребни елементи имат проблем да се захванат с Левски или с който и да е различен клуб в България? Просто, когато един треньор вижда, че няма да му е приятна и ползотворна работата, той не се хваща. За какво да идва? Да вземе пари – да, обаче съгласно мен колкото и всички да си мислят, че един треньор или един футболист идва единствено поради парите, не е по този начин. Всички ние работим от обич. Аз работя от обич към децата, тъй като обичам децата. Треньорът работи с обич, тъй като си обича работата. Футболистът играе, тъй като обича футбола. Когато е бил дребен, той се е влюбил в тази игра. Играе с цялото си сърце, душа и обич, която има на света. Но когато има разнообразни съставни елементи – този не е отсам, взима доста пари, това се случва, това се случва, цялото това нещо избледнява и отива на назад във времето. Същото се случва и с треньорите. Само че той във времето е имал опцията да си даде ясната визия, да добие акуратен опит къде би могло да се случат нещата и къде не. Според равнището на клуба, най-вероятно ще пристигна и равнището на треньора.
- Защо Станислав Ангелов стана личност нон грата за управлението на Левски?
- Това е добър въпрос. Смятам, че политиката на клуба изисква да няма спортни хора с мнение и с позиция.
- Различна от тяхното?
- От ръководителите в Левски кой знае какво спортно мнение аз не виждам. Постоянно се взимат спортни решения, само че спортно мнение аз не съм чул. Станислав Ангелов бе упрекнат, че разделя школите и че надали не е присвоил нещо. Добре, това е доста хубаво. Само че Станислав Ангелов няколко пъти моли за диалог. Точно преди да се разделят школите, бях поканен на един диалог. Срещу мен имаше четирима адвокати и един финансист, нито един човек, който най-малко малко да схваща от футбол. И три часа бях заплашван. Щял съм да стана зложелател на Левски, това щяло да стане, това щяло на стане. И всичко това, тъй като питах какво ще се случи с школата. Ама кой си ти да питаш – по този начин ми беше отговорено! Кой съм аз ли – аз съм Станислав Ангелов. Аз имам вярата, любовта и фантазии, които пъдя до дъно, до момента в който не се осъществен. Аз нямам несбъдната фантазия и ще сбъдна и тази да създадем нещо, което в действителност да наподобява на европейска школа. Преди в школата на Раковски Левски плащаше заплатите и се взимаха деца, с цел да се попълня другата школа. Сега какво е – Левски не заплаща заплатите и се взимат деца да попълнят другата школа. Това, което създаваше тази школа беше левскари и деца, които да попълнят другата школа на „ Герена “. В момента тя основава левскари и попълня другата школа на „ Герена “, без обаче да ни бъде плащана заплата, т.е. с нея се оправяме сами. Даже имаме назначен човек, който да стои по през целия ден на нашия стадион, единствено с цел да следи, да вижда и да преценя кой състезател по какъв начин се развива, с цел да може да му бъде препоръчано да размени школите. Аз не виждам нищо неприятно – в днешно време всеки е свободен да работи както желае. Щом хората имат запас да назначат човек да стои по през целия ден на стадион „ Раковски “ и да гледа кое дете да си хареса…
@@@
- Говориш за Пламен Николов. - Да, само че той е човек, който заслужава моето почитание. Гони си работата, за това са го назначили, това си работи индивидът.
- Как видя другите три тима на старта на евротурнирите?
- Личи си, че на всички им е мъчно. Имат своите забележки, само че и своите плюсове. Можем единствено да им пожелаем триумф. Радостното е, че Лудогорец пусна да играят четири-пет българи във втория мач. За мен няма по-хубаво нещо. Смятам, че колкото и да не имаме вяра и сами себе си да не се поддържаме, имаме нещо, което го няма на никое място по света – страхотна неотстъпчивост, изключителни убеждения. Когато българският гений има опция да се разгърне, става ужасно.
Първа лига 1 кръг, събота 21 юли
Ботев (Пловдив) 0:1краен резулат 
Левски
- Здравей, Станиславе! Левски има доста срамни моменти в европейската си история, само че чак да загуби от противник от Лихтенщайн… Очаквал ли си това проваляне?
- Смятам, че нещата са доста по-дълбоки и по-сериозни. Отдавна са почнали, а това е просто естественият процес на обстановката, която се развива напоследък в Левски. Какво значи очаквал? Гледам много фенски на цялостната конюнктура и с огромно отчаяние проследявам последните събития към клуба. За страдание на никой не му е прелестно нашият обичан клуб да наподобява по този метод. Има доста фактори, които може да се отбележат, да се разясняват, само че в последна сметка значим е резултатът.
- Може ли да назовем фактор номер 1 Делио Роси? Той ли е в основата на неуспеха?
- Според мен той просто е следствие на редица други събития. Като цяло би трябвало и бих се радвал клубът да наподобява по различен метод. Определено всички хвърлят виновност върху играчите и треньорите, само че в последна сметка тези футболисти не са пристигнали сами в този клуб, те не се упражняват сами, не се пускат сами да играят. Някой би трябвало да стои с виновните си решения. В последно време в Левски много постоянно се размива тази отговорност. Забелязвам, че има хора, които взимат значителен % от решенията в този клуб, а ние в никакъв случай не сме чували за тях. Например имаме ръководител на Управителния съвет. Всички доста добре знаем каква е законовата форма на ръководство на този клуб, а в последна сметка не знаем този човек кой е, какъв е, каква му е историята, работил ли е с футбол в миналото, имал ли е някаква футболна активност? Ако е имал – какви са му приносите, минусите, плюсовете? Как тъкмо наподобяват събитията към него? И освен той – по принцип сега в Левски не виждаме въобще футболна конструкция. Управляваме го като частен бизнес. Даже на моменти виждам неприятно, че много постоянно се принизяваме, не желая да наскърбявам никой, само че на един дребен, малък и недодялан клуб с решения, дейности, действия и сигнали, които даваме към феновете… Смятам, че би трябвало да се разплете тази мрежа и под някаква форма да се види кой ги взима тези решения, кой принизява клуба до такава ниска стойност.
@@@ - Не е ли изненадващо, че не се знае и кой прави селекцията в Левски? На конференцията след мача с Вадуц Делио Роси загатна, че той не знае за какво са освободени Панайотов и Прохазка и да попитаме управлението, което пък споделя, че треньорът не ги желае. Въртим се в един обаян кръг… - Забелязах, че в предния трансферен прозорец много постоянно беше спрягано името на притежателя. Лично той преговарял, персонално той довел този, довел оня. Явно индивидът е много на „ ти “ с процесите, работил ги е дълго време, има богат опит и се занимава самичък. Защо в този момент не носи отговорност за тези процеси? И освен той! Този клуб има Управителен съвет, там се взимат основни за клуба решения. Кой носи отговорност за тези решения? Къде е ръководителят? Как се случват нещата? Когато Иво Тонев беше ръководител на Управителния съвет, може и да не са се взимали верни решения, само че индивидът стоеше с името си, с лицето си, ставаше и говореше. Имаше публичен отзив на неговите дейности. Дали са го нападали или не, само че той носеше отговорността. Сега кой носи отговорността? Прехвърляме я на Букарев, на Ангелов, на Делио Роси, на играчите, на почитателите, които желали резултати… Как по този начин? Това е исторически важен обществен клуб. Той не е нещо дребно и малко, което е нищожно. Има доста необятен отзив.
@@@ - Говориш за притежателя Спас Русев, само че в случай че той още веднъж каже: „ Давам акциите на почитателите, оправяйте се. “ - какво ще се случи с Левски? - С по този начин повишен повсеместен бюджет и финансова част на клуба най-вероятно ще банкрутира. А къде са обещанията, че ще се постановат млади? В последна сметка някой да носи отговорност за приказките си! После ще кажем, че Пелето лъже, оня краде или трети, или пети… Е, кой лъже? Този, който дава обещанията, които ми наподобяват на евтина политическа агитация от третия свят! Все едно сме в някаква дребна държавица, където ни замазват очите. Дълго време толерантно смятах, че като поддържам тима, той рано или късно ще покаже нещо по-добро и имаше огромно почитание от моя страна. Но за момента считам, че всички хора, които разбираме от футбол, под една или друга форма би трябвало да кажем това, което мислим. Ама той щял да хвърли акциите… Всеки може да прави това, което реши. След като си се захванал с нещо, не би следвало толкоз бързо да се отказваш при първите неуспехи… Е, добре, няма проблем, само че тогава някой може ли да потвърди на мен, на вас или на необятната общност, че господин Русев или който и да е там притежател или властник в клуба сега не е осведомен в какво влиза? Това са хора, които са минали през доста типове проблеми, доста типове бизнеси и са надълбоко осведомени с това, в което влизат. Когато аз бях състезателен шеф, на първата ми среща с господин Русев заявих най-откровено, че до три години ще направя печеливш клуба и ще излезе на плюс. И твърдо заставам зад тези думи! Той се обърна на другата страна и сподели: „ Моето момче, това не е съществено! “ От този миг нататък започнах да си оправям багажа. Разбрах, че тук очевидно няма да градим футбол. Как се гради бизнес в днешно време? Ако е кебапчийница – купуваш кебапчета и продаваш. Но в случай че градиш футбол – той е строго характерен, обвързван е с доста разнообразни съставни елементи - страсти, обич, ненавист, създаване, продукция… Смятам, че всеки, който влиза в този бизнес, би трябвало да е наясно с тези съставни елементи. Какъв е продуктът на Левски? За мен продуктът на един клуб са децата. Тези деца ще бъдат консуматори, в случай че не станат футболисти. Значи колкото повече, толкоз по-добре. Ако вложим задоволително средства в този артикул, считам, че ще излезе по-добър. Има разнообразни способи, по които ние бихме следвали да имаме концепцията и желанието да развиваме клуба. Изведнъж господинът сподели, че това не е допустимо! Защо да не е допустимо? Нямаме гении, нямаме огромния клуб, нямаме концепцията – какво ни липсва? Дори нямаше работлив диалог в тази посока. Има доста неща, които в един или различен момента дават резултат. Смея да настоявам, когато бях състезателен шеф, а Топчо и Букарев бяха помощник-треньори, с по-слаби играчи, с доста по-малък бюджет, нямаше никакъв медиен комфорт, който в последно време не знам по какъв начин и от кое място, само че е сносно подсилен и не го е имало в Левски в последните 10 години. Без поддръжка от БФС, тъй като имахме много противоречиви моменти, проблеми с Футболния съюз, имахме даже изказвания и предпочитание да сменяме ръководителя на Съдийската комисия. Много сериозна политика бяхме подели като клуб, тъй като имахме проблеми в тази посока, а сега има цялостна поддръжка и оттова. С доста по-слаби съставни елементи, се справяхме доста по-добре. Три кръга преди края на полусезона бяхме пет точки пред Лудогорец. Но вместо да надграждаме и да градим нещата в вярната посока, ние си мислим, че това нещо не може да е печелившо. Добре, няма проблем. След като това не е печелившо, взимаме друго решение, само че кой го взима? Кой излезе и сподели, че този по този начин или оня онака? Не! Говори се – този откраднал, оня си измислил, трети излъгал… Като се уронва престижа на хората, които по един или различен метод са играли за Левски, помагали са на Левски и са радвали хората в този клуб, нищо положително не ни чака. Например един Добромир Жечев, който има четири международни шампионати, е изпъден, обруган, не го викат нито на сбирки, нито на ветерани, нито на нищо. Е, по какъв начин по този начин! Те знаят ли въобще кой е Добромир Жечев? Това е единственият българин с четири международни шампионати, най-хубавият другар на починалия, за жалост на всички нас, Гунди. Всички това с лека ръка се захвърля! Никой не обръща внимание, не се разяснява, публично няма никакво значение. Не може по този начин! Този клуб не е кебапчийница и това би трябвало да стане ясно на всички! Всяко едно решение, което се взима, би трябвало да бъде извънредно далновидно и продуктивно, с цел да може да радва хората в обществен аспект. Според мен поради това са проблемите на Левски сега.
- Ще те върна на мача с Вадуц – обикновено ли е капитанът на тима Божидар Митрев да си тръгне на полувремето и да не се знае дали е поради аудитория, травма или е треньорско решение – отново мъгла?
- Компонентите от всичко това, което приказваме, се демонстрират в един миг. Системата на работа на клуба напоследък е, когато желаеме да изгоним някого, просто не го поддържаме. Започна се от първия ден, в който встъпиха в служба новите притежатели. Примерно аз като състезателен шеф съм дал три извънредно неподходящи за мен конференции – много нападателни публицисти против мен, сносно готови, осведомително напъващи ме много неприятно. Когато желаят да сменят идващия треньор, не му се взимат играчи и по този начин. Сега е Божката, който ми е другар, а почитам всички футболисти ужасно доста, те са изключителни момчета. Той като не се усеща подсилен дълго време, пуснали са го на медиите, доста са съставените елементи. В един миг това момче се усеща доста нестабилно и счита, че когато излезе от състава, е по-добре за тима, тъй като не се усеща задоволително пресен в мисълта си, в концентрацията, в желанието си, в мотивацията си. За да има един футболист положително показване, психологическият фактор е извънредно значим, да не кажа най-важният към днешна дата. В този стресиращ свят, в който живеем, душeвността е най-важното нещо. Някой ще каже какво било едно време, само че тогава светът беше доста прелестен, футболистът беше популярен, на всички места където отидеше го черпеха и хората си тръгваха с торбите. Не им трябваха и пари, живееха на върха на пиедестала. Така както и би трябвало да е. Както сега е в Германия, Турция, Гърция, Русия, Румъния, както е в съвсем всички страни. За нас футболисти стана мръсна дума. Какви са били, какви не са били – всеки се оправдава с футболистите, никой не ги поддържа и не счита, че имат потребност от почитание, от човешки фактор. Не че го извинявам Божката, само че това е моето мнение по въпроса, без да съм разговарял с него. Аз не съм разговарял с Божидар Митрев, който ми е другар и не го поддържам в тази ситуация. Просто считам, че всеки един играч, който не се усеща добре и счита, че не е потребен за тима, най-нормалното нещо е да каже: „ Аз доста обичам Левски и никога не желая той да страда поради мен, а толкоз доста хора да са накърнени. “
@@@ - Казваш, че няма поддръжка към футболистите, само че публиката на Левски изтърпя пъклен доста. Първо - 10 нулеви години. Второ - преди финала със Славия всички чакаха, че купата ще бъде „ синя “, дори авансово бяха поставили шампанското. Трето – всички плюят по Венци Стефанов поради Вадуц, само че той е прав, че Левски излиза против сервитьори, готвачи, юристи. Това са ненормални неща… - Трябва да разграничим нещата. Аз не споделям, че почитателите не го поддържат. Напротив – почитателите си го обичат и си го поддържат. Няма поддръжка вътре в клуба към това момче. Той е пуснат и е разкъсан вътрешно. В последна сметка на който му вдигнем мерника, почваме да не го поддържаме и той рано или късно, даже при първата неточност, стартират да го ядат оттук-оттам, почва да се разколебава и на един вратар толкоз му би трябвало. На Божката му стига, че под сурдинка тук-таме се приказва. Да, в публичното пространство той е подкрепян, само че в София има доста левскари на разнообразни равнища, от които може да чуеш доста тъкмо и ясно всякакви неща. Дали те поддържа, какво е ситуацията, по какъв начин са нещата и накъде отиват процесите.
- Как ще обясниш парадокса, че Левски няма състезателен шеф? Може би даже Вадуц има човек на тази позиция.
- Това е един от главните съставни елементи, поради които клубът наподобява по този метод. Смятам, че не е нужно да има наложително подобен пост, само че в тази ситуация е неизбежно. Защо? Лудогорец също може би няма състезателен шеф, те имат Кирил Домусчиев и Петричев. Според мен в Лудогорец го прави непосредствено притежателят. Смятам, че нашият притежател под някаква форма се пробва да копира този модел и да успеем и ние по този начин. Е, да но не, тъй като ние не сме от Разград, а от София, имаме стогодишна история, фенска маса от хиляди хора и политиката на нашия клуб е доста по-различна от политиката на Лудогорец. Към Левски има доста по-голям интерес, доста повече информация излиза. Тук има доста по-различен вид работа, който би трябвало да се свърши. Изобщо нещата и съставените елементи са много разнообразни.
- Много отзиви и въздействия.
- Много и някой би трябвало да мисли за тези неща, да ги усеща и да живее с тях. Затова считам, че спортният шеф в тази ситуация е неминуем. Макар че имаме образец, че и без състезателен шеф, хората се оправят добре.
@@@ - Започна добре познатата треньорска сага – българин или чужденец би трябвало да поеме Левски в този сериозен миг? - Това също е сериозен проблем и по него има какво да се каже. Смятам, че Делио Роси не беше подсилен в последните няколко месеца. Резултатите не бяха доста положителни и почитателите се настроиха против него, което беше доста комфортно на някои хора в клуба да се пернат и да кажат: „ Ето, той не желае да си върви, има неустойки. “ Само това се тиражира на всички места. Добре, само че в този момент би трябвало да вземем различен треньор, който като хвърли един взор на цялата тази сага, ще си каже: „ Чакай малко, при първите два неуместни мача клубът ще остави да ме изядат. Няма състезателен шеф, който да излезе и да ме отбрани, с цел да работя умерено. “ Много хора приказват Люпко това, Люпко това, само че аз си го защитавах и когато работехме, и в този момент. Човекът не е било нужно да се оправдава за нищо. Винаги съм излизал напред и съм приказвал това, което би трябвало. Така правеше и Букарев, и Боримиров. Кой ще пристигна в този момент за треньор? Аз персонално считам, че доста мъчно човек с име и с благоприятни условия ще се навие да пристигна в тази неподходяща конюнктура, да вземе този парещ картоф и да го извади непосредствено от огъня. Трябва да е някой, който не е добре осведомен с нашата конюнктура. Дано да не съм прав, само че при по този начин стеклите се условия и водената политика от клуба, общо взето считам, че ще е доста мъчно някой сериозен човек с име и с отговорности да пристигна и да поеме тима. Вие също доста добре познавате и господин Стоилов, и Димитър Димитров – българите, които имат изясненост, точност. Колко години за надалеч по-дребни елементи имат проблем да се захванат с Левски или с който и да е различен клуб в България? Просто, когато един треньор вижда, че няма да му е приятна и ползотворна работата, той не се хваща. За какво да идва? Да вземе пари – да, обаче съгласно мен колкото и всички да си мислят, че един треньор или един футболист идва единствено поради парите, не е по този начин. Всички ние работим от обич. Аз работя от обич към децата, тъй като обичам децата. Треньорът работи с обич, тъй като си обича работата. Футболистът играе, тъй като обича футбола. Когато е бил дребен, той се е влюбил в тази игра. Играе с цялото си сърце, душа и обич, която има на света. Но когато има разнообразни съставни елементи – този не е отсам, взима доста пари, това се случва, това се случва, цялото това нещо избледнява и отива на назад във времето. Същото се случва и с треньорите. Само че той във времето е имал опцията да си даде ясната визия, да добие акуратен опит къде би могло да се случат нещата и къде не. Според равнището на клуба, най-вероятно ще пристигна и равнището на треньора.
- Защо Станислав Ангелов стана личност нон грата за управлението на Левски?
- Това е добър въпрос. Смятам, че политиката на клуба изисква да няма спортни хора с мнение и с позиция.
- Различна от тяхното?
- От ръководителите в Левски кой знае какво спортно мнение аз не виждам. Постоянно се взимат спортни решения, само че спортно мнение аз не съм чул. Станислав Ангелов бе упрекнат, че разделя школите и че надали не е присвоил нещо. Добре, това е доста хубаво. Само че Станислав Ангелов няколко пъти моли за диалог. Точно преди да се разделят школите, бях поканен на един диалог. Срещу мен имаше четирима адвокати и един финансист, нито един човек, който най-малко малко да схваща от футбол. И три часа бях заплашван. Щял съм да стана зложелател на Левски, това щяло да стане, това щяло на стане. И всичко това, тъй като питах какво ще се случи с школата. Ама кой си ти да питаш – по този начин ми беше отговорено! Кой съм аз ли – аз съм Станислав Ангелов. Аз имам вярата, любовта и фантазии, които пъдя до дъно, до момента в който не се осъществен. Аз нямам несбъдната фантазия и ще сбъдна и тази да създадем нещо, което в действителност да наподобява на европейска школа. Преди в школата на Раковски Левски плащаше заплатите и се взимаха деца, с цел да се попълня другата школа. Сега какво е – Левски не заплаща заплатите и се взимат деца да попълнят другата школа. Това, което създаваше тази школа беше левскари и деца, които да попълнят другата школа на „ Герена “. В момента тя основава левскари и попълня другата школа на „ Герена “, без обаче да ни бъде плащана заплата, т.е. с нея се оправяме сами. Даже имаме назначен човек, който да стои по през целия ден на нашия стадион, единствено с цел да следи, да вижда и да преценя кой състезател по какъв начин се развива, с цел да може да му бъде препоръчано да размени школите. Аз не виждам нищо неприятно – в днешно време всеки е свободен да работи както желае. Щом хората имат запас да назначат човек да стои по през целия ден на стадион „ Раковски “ и да гледа кое дете да си хареса…
@@@ - Говориш за Пламен Николов. - Да, само че той е човек, който заслужава моето почитание. Гони си работата, за това са го назначили, това си работи индивидът.
- Как видя другите три тима на старта на евротурнирите?
- Личи си, че на всички им е мъчно. Имат своите забележки, само че и своите плюсове. Можем единствено да им пожелаем триумф. Радостното е, че Лудогорец пусна да играят четири-пет българи във втория мач. За мен няма по-хубаво нещо. Смятам, че колкото и да не имаме вяра и сами себе си да не се поддържаме, имаме нещо, което го няма на никое място по света – страхотна неотстъпчивост, изключителни убеждения. Когато българският гений има опция да се разгърне, става ужасно.
Първа лига 1 кръг, събота 21 юли
Ботев (Пловдив) 0:1краен резулат Левски Източник: sportal.bg
КОМЕНТАРИ