Европа винаги трябва да е цел за Левски
Станимир Стоилов няколко пъти към този момент повтаря в свои изказвания, че доста желае и смята за наложително, че Левски би трябвало да играе в евротурнирите. Тази тематика неведнъж е предизвиквала полемики сред последователите на клуба. Особено, когато тимът е слаб или просто не му върви.
Много постоянно можем да чуем и противоположни отзиви на това на Стоилов, които звучат почти по този начин: " За какво ни е Европа? Какво ще вършим там без мощен тим ".
Подобен подтекст имаше и в изявлението Наско Сираков, малко откакто закупи мажоритарния пакет акции през 2020 година. Клубът тогава бе останал без пари и разчиташе единствено на почитателите си. Та почти по това време голмайстор номер 1 в историята на " сините " сподели:
" Ще играем в Европа, когато сме подготвени ". Разбирайте - сега не сме подготвени. Малко след тези думи Левски загуби вкъщи в последния кръг от шампионата с 1:2 от Локомотив Пд. И не остава усещане, че " сините " доста ги заболя от загубата. Славия пък победи Лудогорец с 3:1 и по този начин " белите " станаха трети и отидоха на бараж за Лига Европа. Спечелиха там против Ботев Пд и се класираха за шампионатите, а " сините " завършиха безславно сезона на четвъртата позиция. Разрухата в клуба в оня миг бе толкоз огромна, че доста последователи нямаха сили и да се ядосат на това, което стана.
Други обаче (б.р. - може би напълно правилно) го понесоха тежко. Славия тогава не направи нищо в Европа и отпадна бързо от албанския Кукъси. Изобщо не е несъмнено, че Левски щеше да се показа по-зле. Но все пак нито тогава, нито в този момент, " сините " не трябва да се отхвърлят от присъединяване в Европа. Все отново те са гранд и мястото им в шампионатите би трябвало да е наложителна цел, с изключение на ясните две - купа и Купа. В оня случай мачовете се играха и при странни правила поради СОVID-19. В предварителните кръгове всичко се решаваше в един мач. При шанс в жребия, Левски можеше и да е хазаин, с което да си спести разноските за пътешестване, само че пък да си обезпечи свежи средства от възможното класиране в идната фаза. Това се случи на ЦСКА в цели три следващи кръга през същата тази 2020 година. И " алените " излязоха на облага.
Четвърта цялостна зимна смяна на „ синята “ отбрана
Стоилов ще разчита на други реализатори
Като образец, че Европа постоянно си заслужава да се гони, можем да посочим събитията от 2010 година. Левски бе доста зле напролет и мнозина почитатели на отбора считаха, че е по-добре да не се взе участие в шампионатите, с цел да няма позорно отпадане. През лятото обаче, към този момент с нов треньор в лицето на Ясен Петров и състезател като Гарра Дембеле, тимът се преобрази и направи суперсезон в Европа. В него бяха изиграни 12 мача, като в последния от " Герена " си потегли надвит португалският гранд Спортинг Лисабон.
Затова в този момент Стоилов е прав, че Левски би трябвало да се помъчи и по всякакъв начин през този сезон да получи право на присъединяване в евротурнирите. Първо - финансовият проблем пред клуба въобще не е решен. А интернационалните мачове са късмет за увеличение на приходната част на бюджета. Второ - всеки футболист би натрупал, в случай че не самочуствие, то най-малко опит от присъединяване в такива мачове.
Ако погледнем и исторически на тематиката, ще забележим, че има още едно събитие, което задължава Левски да се напъне оптимално, с цел да се добере до евроучастието. И това е фактът, че след своя дебют през 1965 година и паметните мачове с Юргорден и Бенфика, " сините " в никакъв случай не са отсъствали повече от два следващи сезона от шампионатите. Като цяло те много рядко не съумяват да се класират за тях. На два пъти ги пропущат по политически аргументи в години, в които са първенци. Така се случва след купите им през 1968 и 1985 година. В първия случай за КЕШ ги чакат за втора поредна година мачове с италианския гранд Милан. През лятото обаче войските на страните от Варшавския контракт, измежду които е и България, нахлуват в Чехословакия, с цел да смъкват от власт локалния водач Александър Дубчек. УЕФА взема решение да накаже клубовете от тези страни и повтаря жребия. Този път той е дирижиран по този начин, че тимовете от социалистическия лагер да играят между тях. Така вместо с Милан, Левски би трябвало да се изправи против унгарския Ференцварош. Соцлагерът взема решение да отвърне. Така по разпореждане са извадени всички отбори от тази страна на Желязната завеса от шампионатите на УЕФА. Така Левски пропуща присъединяване в миг, когато е мощен. Подобно нещо се случва през 1985 година. Тогава вместо " сините " в шампионата за КЕШ е изпратен пловдивският Ботев, " сините " и ЦСКА не са позволени за евроучастие от българските футболни и партийни управляващи поради изцепките на финала за Купата на България, извоюван от " алените " с 2:1. Страната ни пък даже остава без представител в шампионата за КНК.
Заради резултати на терена след дебюта си през 1965 година, Левски не съумява да се класира в Европа за първи път през идващото лято. Купата на УЕФА тогава към момента не съществува, а в Европа отиват единствено първенецът и носителят на Купата (в КНК от 1961 година). Ако един тим вземе и двете оценки, то вторият участник - този за КНК е финалистът.
Дебютът на Левски в конкуренциите на континента се забавя дълго време. Едва през въпросната 1965. ЦСКА е абониран за купата, а преди отборът от " Герена " до нея стигат Спартак Пд и Локо Сф. " Сините " се дънят и за Купата сред 1961 и 1965 година. Трети метод да стигнеш до Европа по това време няма, тъй като Купата на Панаирните градове не е под егидата на УЕФА. Освен това за там главно предложения получават пловдивските грандове.
Левски остава втори в шампионата през 1966 година, не взима и Купата. Така за първи път след дебюта си не съумява да се класира в Европа. След появяването на Купата на УЕФА през 1971 година, първият пропуск на " сините " е през 1973-а. Тогава отново не взимат Купата, а не намират изход и през шампионата, където са четвърти.
Същият сюжет се получи и през 1990 година. Оттогава - до 100-годишнината си през 2014-а, Левски непроменяемо бе абониран за Европа. Точно точно на вековния празник, отборът записа един от най-катастрофалните си сезони, приключи пети, провали се за Купата и шампионатите останаха мираж. Година по-късно в шампионата тимът се срина до седмото място. Единственият път към Европа остана открит през шампионата за Купата. Там пък мъчително бе изгубен финалът в Бургас от Черно море с 1:2 след продължения. Така " сините " получиха нов " черен " щемпел.
Последното присъединяване бе през 2019 година. Тогава първо бе отстранен словашкият Ружомберок с общ резултат 4:0 в двата мача, само че последва тежкият разгром с общо 0:7 от АЕК Ларнака.
Моментът за завръщане в този момент наподобява подобаващ, откакто отпред е треньорът, с който бяха реализирани най-големите триумфи в шампионатите. Обратната развръзка би довела до рекордно дълго в историята на клуба тригодишно неявяване от шампионатите.
Сезоните, в които Левски пропуща евротурнирите след дебюта през 1965:
1966/67
1968/69
1973/74
1985/86
1990/91
2014/15
2015/16
2020/21
2021/22
Много постоянно можем да чуем и противоположни отзиви на това на Стоилов, които звучат почти по този начин: " За какво ни е Европа? Какво ще вършим там без мощен тим ".
Подобен подтекст имаше и в изявлението Наско Сираков, малко откакто закупи мажоритарния пакет акции през 2020 година. Клубът тогава бе останал без пари и разчиташе единствено на почитателите си. Та почти по това време голмайстор номер 1 в историята на " сините " сподели:
" Ще играем в Европа, когато сме подготвени ". Разбирайте - сега не сме подготвени. Малко след тези думи Левски загуби вкъщи в последния кръг от шампионата с 1:2 от Локомотив Пд. И не остава усещане, че " сините " доста ги заболя от загубата. Славия пък победи Лудогорец с 3:1 и по този начин " белите " станаха трети и отидоха на бараж за Лига Европа. Спечелиха там против Ботев Пд и се класираха за шампионатите, а " сините " завършиха безславно сезона на четвъртата позиция. Разрухата в клуба в оня миг бе толкоз огромна, че доста последователи нямаха сили и да се ядосат на това, което стана.
Други обаче (б.р. - може би напълно правилно) го понесоха тежко. Славия тогава не направи нищо в Европа и отпадна бързо от албанския Кукъси. Изобщо не е несъмнено, че Левски щеше да се показа по-зле. Но все пак нито тогава, нито в този момент, " сините " не трябва да се отхвърлят от присъединяване в Европа. Все отново те са гранд и мястото им в шампионатите би трябвало да е наложителна цел, с изключение на ясните две - купа и Купа. В оня случай мачовете се играха и при странни правила поради СОVID-19. В предварителните кръгове всичко се решаваше в един мач. При шанс в жребия, Левски можеше и да е хазаин, с което да си спести разноските за пътешестване, само че пък да си обезпечи свежи средства от възможното класиране в идната фаза. Това се случи на ЦСКА в цели три следващи кръга през същата тази 2020 година. И " алените " излязоха на облага.
Четвърта цялостна зимна смяна на „ синята “ отбрана
Стоилов ще разчита на други реализатори
Като образец, че Европа постоянно си заслужава да се гони, можем да посочим събитията от 2010 година. Левски бе доста зле напролет и мнозина почитатели на отбора считаха, че е по-добре да не се взе участие в шампионатите, с цел да няма позорно отпадане. През лятото обаче, към този момент с нов треньор в лицето на Ясен Петров и състезател като Гарра Дембеле, тимът се преобрази и направи суперсезон в Европа. В него бяха изиграни 12 мача, като в последния от " Герена " си потегли надвит португалският гранд Спортинг Лисабон.
Затова в този момент Стоилов е прав, че Левски би трябвало да се помъчи и по всякакъв начин през този сезон да получи право на присъединяване в евротурнирите. Първо - финансовият проблем пред клуба въобще не е решен. А интернационалните мачове са късмет за увеличение на приходната част на бюджета. Второ - всеки футболист би натрупал, в случай че не самочуствие, то най-малко опит от присъединяване в такива мачове.
Ако погледнем и исторически на тематиката, ще забележим, че има още едно събитие, което задължава Левски да се напъне оптимално, с цел да се добере до евроучастието. И това е фактът, че след своя дебют през 1965 година и паметните мачове с Юргорден и Бенфика, " сините " в никакъв случай не са отсъствали повече от два следващи сезона от шампионатите. Като цяло те много рядко не съумяват да се класират за тях. На два пъти ги пропущат по политически аргументи в години, в които са първенци. Така се случва след купите им през 1968 и 1985 година. В първия случай за КЕШ ги чакат за втора поредна година мачове с италианския гранд Милан. През лятото обаче войските на страните от Варшавския контракт, измежду които е и България, нахлуват в Чехословакия, с цел да смъкват от власт локалния водач Александър Дубчек. УЕФА взема решение да накаже клубовете от тези страни и повтаря жребия. Този път той е дирижиран по този начин, че тимовете от социалистическия лагер да играят между тях. Така вместо с Милан, Левски би трябвало да се изправи против унгарския Ференцварош. Соцлагерът взема решение да отвърне. Така по разпореждане са извадени всички отбори от тази страна на Желязната завеса от шампионатите на УЕФА. Така Левски пропуща присъединяване в миг, когато е мощен. Подобно нещо се случва през 1985 година. Тогава вместо " сините " в шампионата за КЕШ е изпратен пловдивският Ботев, " сините " и ЦСКА не са позволени за евроучастие от българските футболни и партийни управляващи поради изцепките на финала за Купата на България, извоюван от " алените " с 2:1. Страната ни пък даже остава без представител в шампионата за КНК.
Заради резултати на терена след дебюта си през 1965 година, Левски не съумява да се класира в Европа за първи път през идващото лято. Купата на УЕФА тогава към момента не съществува, а в Европа отиват единствено първенецът и носителят на Купата (в КНК от 1961 година). Ако един тим вземе и двете оценки, то вторият участник - този за КНК е финалистът.
Дебютът на Левски в конкуренциите на континента се забавя дълго време. Едва през въпросната 1965. ЦСКА е абониран за купата, а преди отборът от " Герена " до нея стигат Спартак Пд и Локо Сф. " Сините " се дънят и за Купата сред 1961 и 1965 година. Трети метод да стигнеш до Европа по това време няма, тъй като Купата на Панаирните градове не е под егидата на УЕФА. Освен това за там главно предложения получават пловдивските грандове.
Левски остава втори в шампионата през 1966 година, не взима и Купата. Така за първи път след дебюта си не съумява да се класира в Европа. След появяването на Купата на УЕФА през 1971 година, първият пропуск на " сините " е през 1973-а. Тогава отново не взимат Купата, а не намират изход и през шампионата, където са четвърти.
Същият сюжет се получи и през 1990 година. Оттогава - до 100-годишнината си през 2014-а, Левски непроменяемо бе абониран за Европа. Точно точно на вековния празник, отборът записа един от най-катастрофалните си сезони, приключи пети, провали се за Купата и шампионатите останаха мираж. Година по-късно в шампионата тимът се срина до седмото място. Единственият път към Европа остана открит през шампионата за Купата. Там пък мъчително бе изгубен финалът в Бургас от Черно море с 1:2 след продължения. Така " сините " получиха нов " черен " щемпел.
Последното присъединяване бе през 2019 година. Тогава първо бе отстранен словашкият Ружомберок с общ резултат 4:0 в двата мача, само че последва тежкият разгром с общо 0:7 от АЕК Ларнака.
Моментът за завръщане в този момент наподобява подобаващ, откакто отпред е треньорът, с който бяха реализирани най-големите триумфи в шампионатите. Обратната развръзка би довела до рекордно дълго в историята на клуба тригодишно неявяване от шампионатите.
Сезоните, в които Левски пропуща евротурнирите след дебюта през 1965:
1966/67
1968/69
1973/74
1985/86
1990/91
2014/15
2015/16
2020/21
2021/22
Източник: topsport.bg
КОМЕНТАРИ