Станиислав Лем е може би най-четеният писател фантаст и това

Станиислав Лем е може би най-четеният публицист фантазьор и това се дължи на рядката му заложба ловко да съчетава футуризмът с философията и сатирата. Книгите му са преведени на 41 езика и са продадени в над 27 милиона екземпляра. Най-известното му произведение е романът Соларис, който е екранизиран в киното общо три пъти.

Размишления му върху естеството на интелекта, пречките в общуването и взаимното схващане, безнадеждността в рестриктивните мерки на човешката природа и мястото на индивида във Вселената, вълнуват с проникновението си всеки нов четец, имал щастието да се допре до творбите му.

Докато не започнах да употребявам Интернет, не знаех, че по света има толкоз идиоти.

Съвременната цивилизация е продан в името на удобството.

Мисълта е като вятър, за който може да се каже, че полъхва, само че няма смисъл да се пита къде е вятърът, когато нищо не полъхва.

Истината не зависи от вашата воля.

Няма такива нелепости, в които хората да не могат да повярват.

Политиците са прекомерно глупави хора, с цел да може благодарение на разсъдъка да се плануват постъпките им.

Глупостта е движещата мощ на историята.

Нищо не може да се държи по-неразумно от разсъдъка.

Ако, каквото и да е, от атома до астероида, може да бъде употребявано като оръжие, то и по този начин ще бъде употребявано - като оръжие.

Нищо не е толкоз богато на благоприятни условия колкото вакуума.

Не се оплаквай, в никакъв случай не се оплаквай, че си можел да направиш нещо в живота си, само че не си го направил. Не си го направил, тъй като не си можел.

Ако хората бяха правили единствено това, което им е изглеждало допустимо, до през днешния ден щяха да стоят в пещерите.

Човечество – това е сборът от нашите недостатъци, дефекти, нашето несъвършенство, то е това, което желаеме да бъдем, само че не съумяваме, не можем, не умеем, то е просто празното място сред идеалите и реализацията.

Съдбата на един човек може да значи доста, ориста на стотици се обгръща мъчно, само че участта на хиляди, на един милион не значи всъщност нищо.

Човекът е създание, на което е елементарно да навредиш, само че е мъчно да окажеш помощ.

Чуждият проблем е като легнала щанга.

Поетът е човек, който умее да страда по хубав метод.

Добрите книги споделят истината, даже да са за неща, които не са били и в никакъв случай няма да бъдат. Те просто демонстрират истината по друг метод.

На върха можеш да се изкачиш, само че всички пътища от върха водят надолу!

Никой нищо не чете, а в случай че чете, нищо не схваща, а даже и да схваща, нищо не помни.

Че си благополучен разбираш едвам по-късно, когато всичко е минало. Човек живее посредством смяната.

Когато дадеш на кучето колбас, палейки лампа, след известно време кучето ще стартира да отделя слюнка единствено при типа на лампата. А когато на човек показваш мастилени драсканици на хартия, след известно време ще каже, че това е модел на безкрайността на всемира. Всичко това е философия на мозъка, дресура, всичко повече.

Който се държи по необикновен метод, не би трябвало да е безусловно създател или актьор – може да е просто дивак.

Всяка воня, която се бори с вентилатора, си мисли, че е Дон Кихот.

Великите произведения се появяват не с помощта на лудостта, а макар нея.

Само дяволът знае какъв брой полуда се крие от време на време в гения и противоположното.

Лудницата е била постоянно нравствен дестилат на епохата. Различните деформации, душевен изкривявания и странности са толкоз разпръснати измежду естественото общество, че е мъчно да бъдат видяни. Едва тук, събрани на едно място, разкриват ясно образа на своето време.

Атеист съм по морални съображения. Смятам, че създателят се познава по неговата творба. Според моето усещане светът е толкоз злощастно конструиран, че избирам да имам вяра, че никой не го е сътворил!

Мисля, че има места, в които дори Бог може да се компрометира.

В края на краищата всеки от нас е някакъв план за център на света, единствено че не всеки път добре изпълнен.

Запомнете, господине, че всичко се съдържа във всичко. Далечни звезди влияят върху формата на цветната чашка. В росата на днешното утро участва вчерашният облак. Всичко е обвързвано с всеобща причинност. Нито едно творение не може да излезе отвън властта на другите. А толкоз повече пък мислещото творение, индивидът. Камъни и човешки облици се отразяват във Вашия сън. Аромати на цветя отклоняват пътищата на нашите мисли. Така че, за какво да не се изобразява свободно това, което е сътворено инцидентно?

Няма демони, в случай че не се счита за дявол свободата; светът е един и Бог е един, и вярата е една, пришълецо, а останалото е безмълвие.

Ако не бяхме ние, насекомите щяха да са най-ужасяващите творения на природата. Защото животът е отричане на механизма, а механизмът – на живота, насекомите обаче са оживени механизми, насмешка, подбив на природата…

По геоложката канара индивидът живее колкото пеперуда еднодневка.

Никога не чета, с цел да умъртвявам време. Да убиваш време е като да убиваш нечия брачна половинка или дете. За мен няма нищо по-ценно от времето.

Най-близки трябвало да са родителите ни? А за какво не бронираните риби? Нали те са били просто последно звено на еволюцията, както учи вашата биология, тъй че сантиментът би трябвало да се разпростре върху цялото семейство дружно с гущерите.

Целият скотски свят е паразит на растителния.

Няма да има галактически разговор. В космоса са вероятни единствено монолози.

Няма сънища, сънувани дружно.

Кракът несъмнено ви е по-ближен, тъй като вие можете да го възприемате двояко: един път със затворени очи като „ осъзнато чувство за владение на крайник “, а вторият път, когато го гледате, докосвате, с други думи: като предмет. За страдание, другият човек е постоянно предмет.

Ако човек е уверен, че към този момент знае и схваща всичко дефинитивно и няма за него никакви секрети, неведнъж точно тогава встъпва на пътя към своята крах.

Ако надникнеш в черепа на жив човек, ще видиш мозъка му, а не неговото схващане.

Науката не се занимава с тези страни на битието, към които спада комичното. Науката изяснява света, само че да ни сближи с него може единствено изкуството.

Научните теории са психическа дъвка.

Светът – та това е сбирище на най-невероятни парадокси, чиято масовост не изяснява нищо.

Доброто и злото са асиметрични величини. Доброто не се базира на злото, с цел да удостовери своята справедливост, а злото постоянно акцентира за опрощение едно или друго положително.

Хората не желаят да живеят постоянно. Те просто не желаят да умират.

Винаги съм си мислил, че в пъкъла има лед.

Снимки: wikipedia, newyorker