Политиците от евромасовката при Тръмп дори не успяха да формулират исканията си. Пълно фиаско на хората, които бранят местата си с чужда кръв
Стадната задача на евромасовката във Вашингтон е постановъчно крушение. Лидери на тогавашни империи, на международни стопански колоси нямат куража да приказват от името на своите страни. Да носят персонално бремето на своята неплатежоспособност. Чувстват нужда то да бъде поравно разпределено. Кохезия на нелепостта.
Кумирът им е артист от Кривой рог, който си е ушил костюм, с цел да не нервира домакина. Хем костюм, хем не напълно, с цел да не наподобява, че се е огънал след унизителното ругаене в Овалния кабинет. Бутафорна костюмография, която хищният Тръмп схруска още при ръкостискането с иронично похвални жестове пред камерите, зер, хубаво си се барнал!
Снимката на унилите просители в чакалнята е изкуствена засада на протокола на Белия дом. Да се види кой е босът. Фотографи в коридори и чакални не се позволяват без преднамерено решение.
Впечатляващо е, че в фрагментите от срещата, политиците от масовката даже не съумяват да формулират настояванията си. Омекват пред хипнотизиращата харизма на оранжевия нарцис и каканижат похвали за приноса му в търсенето на мир. Рюте превзет се е облакътил на облегалката и убеждава Зеленски в водачеството на Тръмп, а Володимир го слуша с половин ухо, до момента в който нервно се озърта към публиката зад тила си.
Вкратце: позорен театър за нас, европейците. Най-вече поради омерзителната тактика на политиците от масовката: да удължат една война с непозната кръв, с цел да запазят местата си.
Гледам Макрон по LCI. Иска мир, само че да не е “прибързан ”.
Изключвам тв приемника.
