Стачка по време на социализма – това може и да

Стачка по време на социализма – това може и да наподобява като концепция, граничеща с парадокса, само че в България преди 1989 година имаше сходни дейности. Величината им е несравнимо по-малка от тези в Полша, да вземем за пример, само че сходни събития трансформират живота на участниците в тях. Аврам Аврамов е един от малцината, които вземат участие в протестни дейности у нас преди така наречен демократични промени. Кореспондентът ни в Пловдив се срещна с него 36 години по-късно. В края на 70-те години Аврамов, който е икономист, постъпва на работа в пловдивския цех за мотокари „ Рекорд ”. Заради неприятно обмисляне на доставките обаче, служащите се трудят вместо пет дни в седмицата по седем, без отмора, освен това месеци наред.

„ Толкова се бяха изострили връзките към този момент сред шефа и хората от конвейра, че той стартира да псува служащите на майка! И аз му крещя: „ Слушай какво, ще попаднеш на някой, ще те убие тука! ”. Имахме здрави момчета… ”, споделя той пред bTV. През февруари 1981 година недоволството се трансформира в импровизиран протест – цялата нощна промяна отхвърля да излезе на работа поради тежките условия на труд: „ Един понеделник към този момент чашата преля. Влизам – минус 2 градуса температурата на работното място. Отивам извън – нула. Вътре в халето по-студено от вън, тъй като става течение. Вземам термометъра, отивам в канцеларията на шефа – 23 градуса! ”

Премръзналите служащи стартират да стачкуват. Превземат халето и не позволяват никой да стартира работа. Това шокира партийните фрагменти, които се опасяват да не се повтори и у нас протичащото се в Полша, където профсъюзът „ Солидарност ” окупира гданската корабостроителница.
Група представители на служащите взема решение да отиде в Районния комитет на Българска комунистическа партия, с цел да изложи настояванията си. За шанс там ги посреща доброжелателен партиен секретар, който принуждава управлението на завода да поправи отоплението. Малко по-късно обаче Аврам Аврамов е уволнен от предприятието.

Който напомня ниските цени на социализма, би трябвало да признае, че те бяха изкуствени, нереални, непазарни. Това създаваше дефицити и напрежение в стопанската система, което разумно приключи с рухването на системата. Тя не беше съборена от злодея Горбачов, както си показват някои носталгици от това време. Тя в действителност банкрутира, изгуби конкуренцията със Запада, с цел да приключи закономерно с раздробяване.

Ако някой желае да съпостави материално двете системи, може да съпостави основаното в разграничена Германия – Германска демократична република и Федерална Република Германия. Тази техническа нация при социализма роди коли като „ Трабант “ и „ Вартбург “, а при другата система – Фолксваген “ и „ Опел “ (мерцедесите и беемветата да не ги споменаваме). Федерална Република Германия стана международен стопански водач и изнасяше медикаменти, химикали, техника, бира и т. н. Германска демократична република се самозадоволяваше, поддържаше с старания стандарта на живот, въпреки да беше така наречен витрина на социализма.

Тази битка сред двете системи роди вица в България, че капитализмът бил като мушмула – колкото повече загнива, толкоз по-вкусен става.

Разобличителите на социализма от това време, които са видели малко от него, стигат до неуместни изказвания – че тогава не е имало просвета, всичко е било идеологическо, всички са били дегенерати и пияници, страхливци и сервилни слагачи на властта и т. н. Ако не бил паднал социализма, в този момент нямало да имаме интернет, настояват някои. Това са фантасмагории – западните технологии и техника проникваха и тогава, през Желязната завеса.

Инфо: socbg