Хелоуин в България – родоотстъпничество или невинен мултикултурализъм
Срещнали се в един ден Индия един крал, Черно море и един маскараден костюм... Не, това не е началото на някой чудноват и комплициран анекдот, а самата реалност. Денят е 31 октомври и събира в себе си разнородни събития. На тази дата през 1984 година в атентат е убита фамозната индийска премиерка Индира Ганди. В същия ден, само че през 1424 година е роден Владислав III Ягело (Владислав Варненчик) – млад полски държател, тръгнал на поход против Османската империя и умрял едвам 20-годишен в борбата при Варна. На 31 октомври се отбелязва и Международният ден на Черно море. Със сигурност на тази дата са се случили и други значими събития, родени са или са умряли хора, означават се мотиви... Обаче огромна част от хората в България не се сещат за нито един тях, а знаят деня с друго – че тогава е Хелоуин.
Не различен мотив, а точно Хелоуин – празник, зародил се и посрещан на Запад, господства в съзнанието, когато се спомене 31 октомври в източноевропейска и (предимно) православна България. А реакциите по отношение на него са разнородни - от " Осанна " до " Разпни го ". Върлите съперници на отбелязването на празника у нас го асоциират с чуждопоклонничество или даже с нарушаване на родовата памет, измяна... А пък върлите му последователи го виждат като почтено разумно следствие от ставащия все по-космополитен свят. Но без значение дали го харесват, или го недолюбват (а от време на време дори и мразят), Хелоуин несъмнено провокира невероятни страсти у хората у нас – невероятни с това, че са полярни, спорни, само че и с това, че са поразително мощни.
От нарушители против родовия код до почтени последователи на културния обмен
Една секунда – тъкмо толкоз е разликата сред последния момент от предходния ден и първия момент от идващия. А какъв брой е разликата сред два празника, отбелязвани в поредни дни? Може и да е цяла пропаст. Сравнявайки апатията, слабото или нулево познаване на личната история, които българинът постоянно демонстрира, в това число в дни като Деня на будителите да вземем за пример, с еуфорията и вълнението, с които единствено ден по-рано – на Хелоуин, той се дегизира в живописен костюм, това предизвика разумно опълчване. Или отвращение, или раздразнение.
Залисани от по-лъскавия, по-интересен, по-достъпен и по-лесносмилаем непознат фасон, може би забравяме личните си порядки. Изтласкваме личните си обичаи и родова памет, подценяваме ги поради непознати. Сравнението е изкушаващо. Но дали в действителност е вярно? Става ли дума в действителност за борба на комерса против духовното? Нима един пъстър маскараден комплект, или издълбана тиква, или няколко бонбона да вземем за пример в действителност могат да " подкупят " дотолкоз човек? В тях ли е виновността? Те ли го отклоняват от изконните му жанр и традиция, тъй че поради тях да не уважава дадени български празници или да няма необикновен интерес към тях? Или същинската причина в действителност се крие някъде другаде?
Апатията на българите към българското може да е проблем, само че би трябвало ли да трансформираме всичко в спор и опълчване? Иначе и ние в България също имаме традиция, доста сходна с хелоуинската – кукерската. Само че костюмите с чанове и кожи са много по-тежки за носене, комплицирани за направа и труднооткриваеми за набиране по отношение на маскарадните дрехи и аксесоари за Хелоуин, които са налични на всички места, в това число в магазините за конфекция или даже в кварталния супер. По-достъпни са, само че недостатък ли е достъпността?
Комплексът на дребната страна?
Познанието на повече култури е благосъстояние - по този начин прибавяме към към този момент наличното знание и разширяваме кръгозора си. Много българи харесват и са възприели и непозната традиция - добре. Да избират напълно непознатата пред своята обаче не е напълно добре, тъй като значи, че не прибавят, а просто вършат подмяна. Но и това отново е въпрос на персонален избор.
Иначе и ние имаме обичаи, които палят интереса на чужденците - дотолкоз, че даже да дойдат особено в България, с цел да ги видят. Всяка година при започване на юни да вземем за пример чужденци идват у нас, в странджанското село Българи, с цел да гледат нестинарските танци. Ритуалът на нестинарството е включен и в листата на ЮНЕСКО за международно нематериално културно завещание. Както прочее и кукерският фестивал " Сурва " в Перник. Нима това не е влиятелно самопризнание? Да се завоюва интернационална известност в подобен мащаб, че по целия свят да желаят да извършват дадена традиция, също е достижение, само че Хелоуин, колкото и да е забавен и известен, въпреки всичко не е част от този лист. Защо тогава не се фокусираме върху своите достижения, веднага като желаеме да почитаме своето културно завещание, а вместо това се втренчваме в непознатите?
Икономически неизбежно
Да фокусираме внимание върху Хелоуин в действителност е и стопански неизбежно, тъй като статистиката отсреща е жестока. Милион и половина души живеят под прага на бедността. Поне четвърт от популацията, а на процедура и по-голям дял, се лишава и няма задоволително средства за съществени потребности като храни, медикаменти и отопление - камо ли за костюми за личните си деца и внуци или лакомства за непознатите. При непрестанно възходящите цени на главните артикули, съчетани с ниските приходи и редица други обществени проблеми, е неизбежно Хелоуин да не заизглежда за някои като бодил в очите.
И въпреки всичко - отбелязването му в България е също стопански неизбежно. Най-големите вериги за храни и за облекла у нас са точно западни, като тематичните артикули за Хелоуин са просто част от техния подбор. Както и шоколадовите зайци към Великден, прочее, които не провокират (или най-малко не толкоз шумни) обществени диспути. В тази обстановка е на практика невероятно и Хелоуинските артикули да не навлязат у нас. А това, напълно естествено, поражда и чисто българска пазарна ниша. Например редица клубове всяка година оферират опция за детски, фирмени или други празненства, тематично за Хелоуин. Съществуват и български компании, шиещи карнавални костюми - те също се вписват добре в хелоуинския бизнес и получават късмет да покачат продажбите си и да добият известност и доста отвън другояче тесния кръг от обичайните си консуматори. С тези и с други образци български компании получават опция да покачат облагите си, след което заплащат налози, отиващи в българската хазна. Това, въпреки и зародило се от небългарска традиция, не е ли в последна сметка потребно за България. И щом е потребен за България, в тази ситуация мултикултурализмът не е ли " родозастъпнически ", вместо родоотстъпнически?
Дали да честваме Хелоуин в България - това е въпрос на персонални желания. Но това да не обръщаме тематиката в елементарен просташки спор на " Родолюбците против Гражданите на света " и да знаем, че в нея има и освен това, е социална нужда.
Не различен мотив, а точно Хелоуин – празник, зародил се и посрещан на Запад, господства в съзнанието, когато се спомене 31 октомври в източноевропейска и (предимно) православна България. А реакциите по отношение на него са разнородни - от " Осанна " до " Разпни го ". Върлите съперници на отбелязването на празника у нас го асоциират с чуждопоклонничество или даже с нарушаване на родовата памет, измяна... А пък върлите му последователи го виждат като почтено разумно следствие от ставащия все по-космополитен свят. Но без значение дали го харесват, или го недолюбват (а от време на време дори и мразят), Хелоуин несъмнено провокира невероятни страсти у хората у нас – невероятни с това, че са полярни, спорни, само че и с това, че са поразително мощни.
От нарушители против родовия код до почтени последователи на културния обмен
Една секунда – тъкмо толкоз е разликата сред последния момент от предходния ден и първия момент от идващия. А какъв брой е разликата сред два празника, отбелязвани в поредни дни? Може и да е цяла пропаст. Сравнявайки апатията, слабото или нулево познаване на личната история, които българинът постоянно демонстрира, в това число в дни като Деня на будителите да вземем за пример, с еуфорията и вълнението, с които единствено ден по-рано – на Хелоуин, той се дегизира в живописен костюм, това предизвика разумно опълчване. Или отвращение, или раздразнение.
Залисани от по-лъскавия, по-интересен, по-достъпен и по-лесносмилаем непознат фасон, може би забравяме личните си порядки. Изтласкваме личните си обичаи и родова памет, подценяваме ги поради непознати. Сравнението е изкушаващо. Но дали в действителност е вярно? Става ли дума в действителност за борба на комерса против духовното? Нима един пъстър маскараден комплект, или издълбана тиква, или няколко бонбона да вземем за пример в действителност могат да " подкупят " дотолкоз човек? В тях ли е виновността? Те ли го отклоняват от изконните му жанр и традиция, тъй че поради тях да не уважава дадени български празници или да няма необикновен интерес към тях? Или същинската причина в действителност се крие някъде другаде?
Апатията на българите към българското може да е проблем, само че би трябвало ли да трансформираме всичко в спор и опълчване? Иначе и ние в България също имаме традиция, доста сходна с хелоуинската – кукерската. Само че костюмите с чанове и кожи са много по-тежки за носене, комплицирани за направа и труднооткриваеми за набиране по отношение на маскарадните дрехи и аксесоари за Хелоуин, които са налични на всички места, в това число в магазините за конфекция или даже в кварталния супер. По-достъпни са, само че недостатък ли е достъпността?
Комплексът на дребната страна?
Познанието на повече култури е благосъстояние - по този начин прибавяме към към този момент наличното знание и разширяваме кръгозора си. Много българи харесват и са възприели и непозната традиция - добре. Да избират напълно непознатата пред своята обаче не е напълно добре, тъй като значи, че не прибавят, а просто вършат подмяна. Но и това отново е въпрос на персонален избор.
Иначе и ние имаме обичаи, които палят интереса на чужденците - дотолкоз, че даже да дойдат особено в България, с цел да ги видят. Всяка година при започване на юни да вземем за пример чужденци идват у нас, в странджанското село Българи, с цел да гледат нестинарските танци. Ритуалът на нестинарството е включен и в листата на ЮНЕСКО за международно нематериално културно завещание. Както прочее и кукерският фестивал " Сурва " в Перник. Нима това не е влиятелно самопризнание? Да се завоюва интернационална известност в подобен мащаб, че по целия свят да желаят да извършват дадена традиция, също е достижение, само че Хелоуин, колкото и да е забавен и известен, въпреки всичко не е част от този лист. Защо тогава не се фокусираме върху своите достижения, веднага като желаеме да почитаме своето културно завещание, а вместо това се втренчваме в непознатите?
Икономически неизбежно
Да фокусираме внимание върху Хелоуин в действителност е и стопански неизбежно, тъй като статистиката отсреща е жестока. Милион и половина души живеят под прага на бедността. Поне четвърт от популацията, а на процедура и по-голям дял, се лишава и няма задоволително средства за съществени потребности като храни, медикаменти и отопление - камо ли за костюми за личните си деца и внуци или лакомства за непознатите. При непрестанно възходящите цени на главните артикули, съчетани с ниските приходи и редица други обществени проблеми, е неизбежно Хелоуин да не заизглежда за някои като бодил в очите.
И въпреки всичко - отбелязването му в България е също стопански неизбежно. Най-големите вериги за храни и за облекла у нас са точно западни, като тематичните артикули за Хелоуин са просто част от техния подбор. Както и шоколадовите зайци към Великден, прочее, които не провокират (или най-малко не толкоз шумни) обществени диспути. В тази обстановка е на практика невероятно и Хелоуинските артикули да не навлязат у нас. А това, напълно естествено, поражда и чисто българска пазарна ниша. Например редица клубове всяка година оферират опция за детски, фирмени или други празненства, тематично за Хелоуин. Съществуват и български компании, шиещи карнавални костюми - те също се вписват добре в хелоуинския бизнес и получават късмет да покачат продажбите си и да добият известност и доста отвън другояче тесния кръг от обичайните си консуматори. С тези и с други образци български компании получават опция да покачат облагите си, след което заплащат налози, отиващи в българската хазна. Това, въпреки и зародило се от небългарска традиция, не е ли в последна сметка потребно за България. И щом е потребен за България, в тази ситуация мултикултурализмът не е ли " родозастъпнически ", вместо родоотстъпнически?
Дали да честваме Хелоуин в България - това е въпрос на персонални желания. Но това да не обръщаме тематиката в елементарен просташки спор на " Родолюбците против Гражданите на света " и да знаем, че в нея има и освен това, е социална нужда.
Източник: dariknews.bg
КОМЕНТАРИ