Дълбоката държава демонстрира цинизъм и вредност на квадрат
Срещата Тръмп-Путин в Хелзинки бе обсъждана от разнообразни ъгли. Има обаче един аспект, който се откроява - това е ужилената реакцията на политическата върхушка в Съединени американски щати от "предателското " и "меко " държанието на Тръмп. И в тази реакция се открояват няколко дискредитиращи характерности за американската политика и нейните нрави.
Първата характерност е недосегаемостта, която Америка счита, че й принадлежи по право - надали не свише. Всъщност съперниците на Тръмп, или "Дълбоката страна " скочиха не толкоз, тъй като той не бил защитил пред Путин неприкосновеността на американските избори и киберсигурността на страната си, а точно нейната недостижимост. Не е защитил правото й
да прави това, което тя отхвърля у другите,
правото й да си разрешава неща, които тя не разрешава на другите.
Русия продължава да отхвърля обвиняванията, че стои зад хакването на сървърите на Демократическата партия, от което стана ясно, че управлението й стояло зад Хилари Клинтън против Бърни Сандърс, с цел да завоюва тя кандидат-президентската номинация. От това тежко нарушаване на разпоредбите на предизборната битка лъсна двойното дъно и на изборния развой в Съединени американски щати, и въобще на американските полезности. Русия продължава да отхвърля, че е влияела и по различен метод върху настройките на гласоподавателите. Но даже и да се е опитвала да въздейства, това не е мотив за неприязън и наказания против нея - просто тъй като в това отношение тя има за образец самата Америка. Не къде да е, а в американски медии (примерно в. "Ню Йорк таймс ") се появиха сведения на някогашни чиновници и следователи на Централно разузнавателно управление на САЩ, че през интервала 1947-2000 Съединени американски щати са провели 81 интервенции за въздействие върху избори в непознати страни, в това число и в постсъветска Русия за преизбирането на Борис Елцин (докато Съюз на съветските социалистически републики, надлежно и Русия, индикаторът са 36 операции).
Емблематични в това отношение са изборните намеси в Италия и Чили.
През 1946 година италианските социалисти и комунисти завоюваха 40% от гласовете. Те бяха решили да основат общ фронт за идващите избори през 1948 година Макар и леви, тези политически сили имат малко допирни точки със руската система. Те бяха срещу диктатурата, признаваха многопартийността и частната благосъстоятелност. Но с изключение на правата на трудещите се, те защитаваха обичайния за страната междинен и дребен бизнес от огромните корпорации, основно на Съединени американски щати. Съответно Вашингтон бе сметнал, че това е задоволителен мотив за интервенция на Централно разузнавателно управление на САЩ. Влиянието върху изборните настройки се е правило посредством Американската федерация на труда, посредством финансиране на десни претенденти и политически партии, католическата черква, пропагандистки акции, потреблението на лица от шоу бизнеса (Франк Синатра). Отделно Съединени американски щати заплашиха да спрат помощта за разрушената от войната страна. Така на изборите през 1948 година поддръжката за левицата падна до 31 % и на власт пристигнаха подкрепяните от Съединени американски щати политически сили. И идващите 46 години те трансфораха Италия в заготовка на мафиотска страна и тресавище на корупцията. Едва ли би било пресилено да се каже, че мафиотска Италия след Втората международна война е рожба и на изборната интервенция на Съединени американски щати.
Подобна скица бе приложена и в Чили през 60-те, с цел да се осуети избирането на Салвадор Алиенде за президент през 1964 година Централно разузнавателно управление на САЩ е финансирало съвсем на половина акцията на християндемократите, провело е всеобща пропагандна интервенция благодарение на киното и медиите. Десният претендент Едуардо Фрей в действителност изпревари Алиенде със 17%, само че на идващите президентски избори през 1970 година чилийците избраха Алиенде. Той да вземем за пример вкара по чаша гратис прясно мляко за бедните чилийски деца.
Знаем обаче какво се случи с него три години по-късно - той бе погубен при преврата, управителен от ген. Аугусто Пиночет и проведен благодарение на Съединени американски щати. В касапницата на преврата бяха избити 3000 чилийски демократи. Това прочее е също интервенция в изборен развой на непозната страна - да, намесата е вторична, косвена, само че пък за сметка на това е толкоз кървава. Алиенде бе демократично определен президент, а и не бе деспот. Тоест от ценностна позиция Съединени американски щати не са имали съображение за интервенция. Само че Алиенде беше неуместен, тъй като водеше самостоятелна от американските корпорации политика.
Последната от сходен вид изборна интервенция на Съединени американски щати бе преди 4 години в Украйна. Отначало също вторична - организирането на митингите за нелегално събаряне на президента Виктор Янукович.
Бившият началник на украинската службата за сигурност Александър Якименко разкри, че уредниците на заговора "буквално са живели в американското посолство. Те бяха там всеки ден ". Впоследствие намесата стана и директна - въздействие върху гласоподавателите за избирането на Петро Порошенко.
Да не приказваме и за силовата интервенция на Съединени американски щати против страни, които доведоха до касапниците във Виетнам преди време, а в по-ново време до Ирак, Сирия, Либия, Йемен и до цялостното дестабилизиране на Близкия изток.
И в този момент какво излиза: Америка упреква Кремъл в изборна интервенция или в това,
което тя самата е правила над половин век.
Аз ще се меся в твоите и непознатите избори, само че ти да не си припарил до моите. Америка се прави на върховен магистрат, който раздава присъди за нарушавания, само че счита, че самият той е "овластен " да извърша нарушавания и никой няма право да му държи сметка. Това е цинизъм и политическа безнравственост на квадрат.
Всъщност "Дълбоката страна " скочи против Тръмп, тъй като той не е отстоял недосегаемостта на магистрата извършител, на цинизма и покварата. И няма по какъв начин недоволството й, че Русия се била намесила в изборите й да провокират благосклонности.
Не бих желал да съм на мястото на Цветан Цветанов и другите американски протежета у нас, в случай че би трябвало да ни убеждават какъв брой правоверен бил изборният яд на Вашингтон против Кремъл.
Другите петна върху полезностите и морала на американската върхушка са нейният нарцисизъм и вредност. Тръмп и Путин пристъпиха към гасенето на няколко международни пожара. Първият е мигрантският - те са обмисляли по какъв начин страните им да спомагат за връщането на сирийските бежанци по домовете им. Вярно, че те са се конкретизирали върху бежанците основно в Йордания и Ливан, а не примерно в прилежаща Турция, само че и това е пробив в притъпяването на бежанския напън от Близкия изток. Всички знаем, че точно от сирийския спор се надигна мигрантската вълна отпреди три години, която заля Европа толкоз трагично, че се заприказва до каква степен непоклатими са нейните основи. Ясно е, че мигрантският напън ще спадне, в случай че сирийските бежанци от Йордания и Ливан се приберат по домовете си. Това безспорно ще повлияе и върху техните 3,5 млн. сънародници в Турция, които също ще се върнат по домовете си. Така мигрантският напън върху Европа откъм Близкия изток ще падне до най-малко.
А България и Европейски Съюз ще могат да дишат по-спокойно,
че Реджеп Ердоган няма да ги изнудва. Пък и Европейски Съюз ще заплаща доста по-малко или въобще ще спре да заплаща за издръжката им в Турция.
Конфликтът в Сирия е другият пожар, с който са се захванали Путин и Тръмп. Сега към този момент излиза наяве, че те са се договорили по основни аспекти на сирийското контролиране. Така да вземем за пример Съединени американски щати няма да нахлуват в Южна Сирия, откакто Русия пое уговорката за сигурността на Израел и ще задължи Иран да държи силите си на не по-малко от 80 км от израелската граница. А деескалацията в Южна Сирия с вероятността да спрат военните дейности и Дамаск да поеме цялостния надзор в района единствено ще ускори връщането на бежанците по родните им места.
Отделно двете свръх нуклеарни сили са се заели да гасят враждебността в областта на сигурността. Дори за задачата към този момент основават работна група от специалисти. Идеята е тя да създаде оферти, които да бъдат признати на най-високо ниво - примерно за нуклеарните въоръжения или договорната база, регулиращата тази проблематика. И точно тук американската страна може да сложи оня аспект на сигурността, от който се почувства толкоз ужилена - киберсигурността и приписваната от нея съветска интервенция в изборите. Съответно и да предложи правила и механизми, които да парират страховете й за такава интервенция в бъдеще. А значи и да отбрани националния си интерес. И къде тук Тръмп е пуделът на Путин?
Да не забравяме, че не от през вчерашния ден Русия предлага такива договаряния, само че "Дълбоката страна " ги отхвърляше.
Да не забравяме също, че и в Хелзинки стана ясно съвпадението на ползите на Белия дом и Кремъл по нуклеарното разоръжаване на Корейския полуостров.
С една дума, Тръмп и Путин са обсъждали и набелязали ограничения и ходове,
които са изгода за целия свят.
Президентът на Съединени американски щати безспорно позволява неточности, само че в метода си към Русия гледа освен американския интерес. И не инцидентно срещата в Хелзинки бе приветствана от множеството политици в света. Ето тези дни немската канцлерка Ангела Меркел съобщи, че се радва на всяка среща Тръмп-Путин, тъй като от нея има изгода за всички. Дори във връзка известията, че Тръмп е наредил подготовка на аудиенция на Путин във Вашингтон тази есен, Меркел изрази вяра в бъдеще сходни срещи да станат "нещо всекидневно ".
И по какъв начин реагира "Дълбоката страна " на Хелзинки? Тя подцени световните изгоди от разговора там и скочи да го прави оценка единствено по един обособен аспект - киберсигурността на Съединени американски щати и мнимата изборна интервенция на Русия. Съответно се нахвърли върху Тръмп, че направил изменничество, че стана пудел на Путин, още веднъж наддаде писък за импийчмънт, даже имаше подмятания за прелом против президента. Въпреки че той е планувал ограничения за киберсигурността на страната си, както излиза наяве от резултатите от Хелзинки. Не ще и подозрение, че в Белия дом възнамеряват тези ограничения да бъдат доразвити и конкретизирани при визитата на Путин във Вашингтон, в случай че, несъмнено, тя не бъде провалена от съперниците на Тръмп и нормализирането на американо-руските връзки.
С една дума, до момента в който Тръмп и Путин гасят световни проблеми, то "Дълбоката страна " избира да стои встрани. Очевидно по две аргументи - може би се опасява да се опари, само че по-вероятно, тъй като й харесва да има пожари. Каквото и това да коства на света.
.jpg )
Група американци показва пред Белия дом против Доналд Тръмп поради срещата му с съветския президент. "Марионетка на Путин " написа на плаката. Протестът бе проведен, преди да станат известни детайлностите от резултатите на разговора. "Дълбоката страна " разчита и на жителите в очернянето на президента и преследването на своите цели
Фото БГНЕС
.jpg )
Сирийски татковци с децата си чакат за обзор във боен медицински пункт в бежански лагер в Йордания до границата със Сирия. Тръмп и Путин разискаха в Хелзинки какво да се направи за завръщането на бежанците от Йордания и други прилежащи на Сирия страни, измежду които е и Турция, където има близо 3,5 млн. сирийски бежанци
Снимка БГНЕС
Първата характерност е недосегаемостта, която Америка счита, че й принадлежи по право - надали не свише. Всъщност съперниците на Тръмп, или "Дълбоката страна " скочиха не толкоз, тъй като той не бил защитил пред Путин неприкосновеността на американските избори и киберсигурността на страната си, а точно нейната недостижимост. Не е защитил правото й
да прави това, което тя отхвърля у другите,
правото й да си разрешава неща, които тя не разрешава на другите.
Русия продължава да отхвърля обвиняванията, че стои зад хакването на сървърите на Демократическата партия, от което стана ясно, че управлението й стояло зад Хилари Клинтън против Бърни Сандърс, с цел да завоюва тя кандидат-президентската номинация. От това тежко нарушаване на разпоредбите на предизборната битка лъсна двойното дъно и на изборния развой в Съединени американски щати, и въобще на американските полезности. Русия продължава да отхвърля, че е влияела и по различен метод върху настройките на гласоподавателите. Но даже и да се е опитвала да въздейства, това не е мотив за неприязън и наказания против нея - просто тъй като в това отношение тя има за образец самата Америка. Не къде да е, а в американски медии (примерно в. "Ню Йорк таймс ") се появиха сведения на някогашни чиновници и следователи на Централно разузнавателно управление на САЩ, че през интервала 1947-2000 Съединени американски щати са провели 81 интервенции за въздействие върху избори в непознати страни, в това число и в постсъветска Русия за преизбирането на Борис Елцин (докато Съюз на съветските социалистически републики, надлежно и Русия, индикаторът са 36 операции).
Емблематични в това отношение са изборните намеси в Италия и Чили.
През 1946 година италианските социалисти и комунисти завоюваха 40% от гласовете. Те бяха решили да основат общ фронт за идващите избори през 1948 година Макар и леви, тези политически сили имат малко допирни точки със руската система. Те бяха срещу диктатурата, признаваха многопартийността и частната благосъстоятелност. Но с изключение на правата на трудещите се, те защитаваха обичайния за страната междинен и дребен бизнес от огромните корпорации, основно на Съединени американски щати. Съответно Вашингтон бе сметнал, че това е задоволителен мотив за интервенция на Централно разузнавателно управление на САЩ. Влиянието върху изборните настройки се е правило посредством Американската федерация на труда, посредством финансиране на десни претенденти и политически партии, католическата черква, пропагандистки акции, потреблението на лица от шоу бизнеса (Франк Синатра). Отделно Съединени американски щати заплашиха да спрат помощта за разрушената от войната страна. Така на изборите през 1948 година поддръжката за левицата падна до 31 % и на власт пристигнаха подкрепяните от Съединени американски щати политически сили. И идващите 46 години те трансфораха Италия в заготовка на мафиотска страна и тресавище на корупцията. Едва ли би било пресилено да се каже, че мафиотска Италия след Втората международна война е рожба и на изборната интервенция на Съединени американски щати.
Подобна скица бе приложена и в Чили през 60-те, с цел да се осуети избирането на Салвадор Алиенде за президент през 1964 година Централно разузнавателно управление на САЩ е финансирало съвсем на половина акцията на християндемократите, провело е всеобща пропагандна интервенция благодарение на киното и медиите. Десният претендент Едуардо Фрей в действителност изпревари Алиенде със 17%, само че на идващите президентски избори през 1970 година чилийците избраха Алиенде. Той да вземем за пример вкара по чаша гратис прясно мляко за бедните чилийски деца.
Знаем обаче какво се случи с него три години по-късно - той бе погубен при преврата, управителен от ген. Аугусто Пиночет и проведен благодарение на Съединени американски щати. В касапницата на преврата бяха избити 3000 чилийски демократи. Това прочее е също интервенция в изборен развой на непозната страна - да, намесата е вторична, косвена, само че пък за сметка на това е толкоз кървава. Алиенде бе демократично определен президент, а и не бе деспот. Тоест от ценностна позиция Съединени американски щати не са имали съображение за интервенция. Само че Алиенде беше неуместен, тъй като водеше самостоятелна от американските корпорации политика.
Последната от сходен вид изборна интервенция на Съединени американски щати бе преди 4 години в Украйна. Отначало също вторична - организирането на митингите за нелегално събаряне на президента Виктор Янукович.
Бившият началник на украинската службата за сигурност Александър Якименко разкри, че уредниците на заговора "буквално са живели в американското посолство. Те бяха там всеки ден ". Впоследствие намесата стана и директна - въздействие върху гласоподавателите за избирането на Петро Порошенко.
Да не приказваме и за силовата интервенция на Съединени американски щати против страни, които доведоха до касапниците във Виетнам преди време, а в по-ново време до Ирак, Сирия, Либия, Йемен и до цялостното дестабилизиране на Близкия изток.
И в този момент какво излиза: Америка упреква Кремъл в изборна интервенция или в това,
което тя самата е правила над половин век.
Аз ще се меся в твоите и непознатите избори, само че ти да не си припарил до моите. Америка се прави на върховен магистрат, който раздава присъди за нарушавания, само че счита, че самият той е "овластен " да извърша нарушавания и никой няма право да му държи сметка. Това е цинизъм и политическа безнравственост на квадрат.
Всъщност "Дълбоката страна " скочи против Тръмп, тъй като той не е отстоял недосегаемостта на магистрата извършител, на цинизма и покварата. И няма по какъв начин недоволството й, че Русия се била намесила в изборите й да провокират благосклонности.
Не бих желал да съм на мястото на Цветан Цветанов и другите американски протежета у нас, в случай че би трябвало да ни убеждават какъв брой правоверен бил изборният яд на Вашингтон против Кремъл.
Другите петна върху полезностите и морала на американската върхушка са нейният нарцисизъм и вредност. Тръмп и Путин пристъпиха към гасенето на няколко международни пожара. Първият е мигрантският - те са обмисляли по какъв начин страните им да спомагат за връщането на сирийските бежанци по домовете им. Вярно, че те са се конкретизирали върху бежанците основно в Йордания и Ливан, а не примерно в прилежаща Турция, само че и това е пробив в притъпяването на бежанския напън от Близкия изток. Всички знаем, че точно от сирийския спор се надигна мигрантската вълна отпреди три години, която заля Европа толкоз трагично, че се заприказва до каква степен непоклатими са нейните основи. Ясно е, че мигрантският напън ще спадне, в случай че сирийските бежанци от Йордания и Ливан се приберат по домовете си. Това безспорно ще повлияе и върху техните 3,5 млн. сънародници в Турция, които също ще се върнат по домовете си. Така мигрантският напън върху Европа откъм Близкия изток ще падне до най-малко.
А България и Европейски Съюз ще могат да дишат по-спокойно,
че Реджеп Ердоган няма да ги изнудва. Пък и Европейски Съюз ще заплаща доста по-малко или въобще ще спре да заплаща за издръжката им в Турция.
Конфликтът в Сирия е другият пожар, с който са се захванали Путин и Тръмп. Сега към този момент излиза наяве, че те са се договорили по основни аспекти на сирийското контролиране. Така да вземем за пример Съединени американски щати няма да нахлуват в Южна Сирия, откакто Русия пое уговорката за сигурността на Израел и ще задължи Иран да държи силите си на не по-малко от 80 км от израелската граница. А деескалацията в Южна Сирия с вероятността да спрат военните дейности и Дамаск да поеме цялостния надзор в района единствено ще ускори връщането на бежанците по родните им места.
Отделно двете свръх нуклеарни сили са се заели да гасят враждебността в областта на сигурността. Дори за задачата към този момент основават работна група от специалисти. Идеята е тя да създаде оферти, които да бъдат признати на най-високо ниво - примерно за нуклеарните въоръжения или договорната база, регулиращата тази проблематика. И точно тук американската страна може да сложи оня аспект на сигурността, от който се почувства толкоз ужилена - киберсигурността и приписваната от нея съветска интервенция в изборите. Съответно и да предложи правила и механизми, които да парират страховете й за такава интервенция в бъдеще. А значи и да отбрани националния си интерес. И къде тук Тръмп е пуделът на Путин?
Да не забравяме, че не от през вчерашния ден Русия предлага такива договаряния, само че "Дълбоката страна " ги отхвърляше.
Да не забравяме също, че и в Хелзинки стана ясно съвпадението на ползите на Белия дом и Кремъл по нуклеарното разоръжаване на Корейския полуостров.
С една дума, Тръмп и Путин са обсъждали и набелязали ограничения и ходове,
които са изгода за целия свят.
Президентът на Съединени американски щати безспорно позволява неточности, само че в метода си към Русия гледа освен американския интерес. И не инцидентно срещата в Хелзинки бе приветствана от множеството политици в света. Ето тези дни немската канцлерка Ангела Меркел съобщи, че се радва на всяка среща Тръмп-Путин, тъй като от нея има изгода за всички. Дори във връзка известията, че Тръмп е наредил подготовка на аудиенция на Путин във Вашингтон тази есен, Меркел изрази вяра в бъдеще сходни срещи да станат "нещо всекидневно ".
И по какъв начин реагира "Дълбоката страна " на Хелзинки? Тя подцени световните изгоди от разговора там и скочи да го прави оценка единствено по един обособен аспект - киберсигурността на Съединени американски щати и мнимата изборна интервенция на Русия. Съответно се нахвърли върху Тръмп, че направил изменничество, че стана пудел на Путин, още веднъж наддаде писък за импийчмънт, даже имаше подмятания за прелом против президента. Въпреки че той е планувал ограничения за киберсигурността на страната си, както излиза наяве от резултатите от Хелзинки. Не ще и подозрение, че в Белия дом възнамеряват тези ограничения да бъдат доразвити и конкретизирани при визитата на Путин във Вашингтон, в случай че, несъмнено, тя не бъде провалена от съперниците на Тръмп и нормализирането на американо-руските връзки.
С една дума, до момента в който Тръмп и Путин гасят световни проблеми, то "Дълбоката страна " избира да стои встрани. Очевидно по две аргументи - може би се опасява да се опари, само че по-вероятно, тъй като й харесва да има пожари. Каквото и това да коства на света.
Група американци показва пред Белия дом против Доналд Тръмп поради срещата му с съветския президент. "Марионетка на Путин " написа на плаката. Протестът бе проведен, преди да станат известни детайлностите от резултатите на разговора. "Дълбоката страна " разчита и на жителите в очернянето на президента и преследването на своите цели
Фото БГНЕС
Сирийски татковци с децата си чакат за обзор във боен медицински пункт в бежански лагер в Йордания до границата със Сирия. Тръмп и Путин разискаха в Хелзинки какво да се направи за завръщането на бежанците от Йордания и други прилежащи на Сирия страни, измежду които е и Турция, където има близо 3,5 млн. сирийски бежанци
Снимка БГНЕС
Източник: duma.bg
КОМЕНТАРИ