Срещата със смъртта винаги те обърква – няма значение, дали

Срещата със гибелта постоянно те обърква – няма значение, дали обичаш или не обичаш някого. 
Така си изяснявам казаното от един наш общ другар за Светлин: „ Той си беше самотник… “
Светлин Русев имаше една тънка усмивка, донейде сардонична, и единствено извънредно дебелокож човек оставаше цялостен, в случай че станеше неин обект. 
Виждам я тази усмивка, до момента в който пътува НАТАМ – в случай че е чул думите на нашия другар.

Светлин отшелник? Нищо по-неточно не може да се каже за този човек.
За него, който сътвори галерията за задгранично изкуство, а сетне подреди и втора национална изложба / “Квадрат 500 “/; 
остави две свои фантастични сбирки – едната на родния си Плевен, другата тук, в София; 
изучи безчет хора, които му останаха предани до край; води безжалостни борби – изключително незабавно след 10 ноември 1989-а, когато курешките взеха решение, че е пристигнало тяхното време; 
преди този момент се опъна на Живков в Парламента /заедно с Нешка Робева/ - до момента в който курешките под юргана разправяха вицове на пръдливите си жени; 
устоя концепцията за колекционерството от новите Чорбаджии – неуки, само че алчни: за какво ти да имаш, а пък аз да нямам, ами, по този начин ти се поставя бе, цървул;

все защитаваше някой – в последно време паметника на Старчев – е, събориха го, и в този момент сме в очакване на някаква нова „ апаратура “/кенеф, допустим за курешките; 
все прозираше във Ванга – тъй като знаеше, че от време на време Истината е таман в Смътното /а и какво друго е една картина/; 
беше лоялен другар постоянно - и тогава, и в този момент, когато „ другарството “ е най-шареното перо на фукливостта;

всяка негова галерия се превръщаше в някакво тържество, което си беше знамение – откакто от 30 години все се пробват да трансфорат всичко живо в самотници/отшелници - и като че ли го реализираха, тяхната религия безродна, що се отнася най-малко до Народа.

Всъщност, за Народа не съм напълно прав: не може да е уединен човек, който е чел книги, взирал се е в картини, изпитвал е възприятие на благодарност към ония, които по този начин го избавят от житейските тегоби.

А Бойко – Гръмовержецът, който от ден на ден се трансформира в Гръмоотвод, в съболезнователното си писмо написа, че Светлин е влъхва.
Щом Светлин е влъхва, за какво тогава не го послушахте най-малко за паметника край НДК? 
Кога се сещате за такива хора – с изключение на, когато пишете помпозни съболезнования?

То е ясно, че всяка Власт изпитва стеснение от мъдрите хора, даже се плаши от тях. 
Те са рискови очевидци, не знаеш, по какъв начин ще те видят и запомнят. Затова, по-добре да стоят встрани. Сближението идва с некролозите.

Казвам го по принцип. Има една показателна за характера на Бойко фотография: демонстрират му „ Квадрат 500 “, Светлин му изяснява нещо, а Падишахът го е прегърнал през рамото. Живков не прегръщаше, обаче слушаше. 
В интерес на истината, и Бойко потърси един-два пъти за съвет Светлин, само че за паметника край НДК не удържа на натиска на лекетата.

Паметникът, самичък по себе си, не е от голяма важност - а нагонът за Събаряне, за Рушене, за Изтърбушване. 
Няма рационален човек, който да одобри това за обикновено и да се помири. 
Затова държат мъдреците на един пушечен изстрел разстояние. В последна сметка, за всеки ще има по един некролог.

Коткай лекетата, те са безобидни, те са като британския „ Новичок “ - и отровата им е нефелна/изветряла…

Когато неотдавна извадиха Емилиян Станев от учебниците, един четец ми писа: съгласно него, това се дължало на обстоятелството, че Станев бил част от ловната дружинка на Живков. 
Малко евентуално е това да е повода – само че такива неща се въртят в главите на хората. 
То и формалният дезертьор Георги Марков беше част от тази дружинка, обаче на него му направиха монумент. Могат да му създадат и втори монумент: поради лъжата, че не се бил снимал с Живков. Снимал се е и още по какъв начин – хайде, открийте му още едно паметниче.

А Емилиян Станев го разкарват от учебниците, с цел да отворят място за своите, за дейните борци на Лекето Преход. 
По логиката на Лекетата, би трябвало да изхвърлят и Елин Пелин, примерно, и той е бил в дружинка - въпреки и в тази на Борис Трети.

Лошото е, че напълно скоро няма да има кой същински да изпраща свестните хора, няма да останат достоверни очевидци, достоверни. 
Лекетата ще изпращат Мъдреците, от тях ще зависи каква оценка ще им пишат, какъв некролог ще им се откъсне от мишите душици.

Ще има и друго, и в този момент го виждаме: ще описват небивалици, ще се надигат на пръсти, с цел да се изравнят с мъдреците, ще поместват инцидентни общи фотоси. 
А след десетина години лекета ще се снимат с лекета, каква хубост.

***



Статията е оповестена във Facebook профил на журналиста