Оръжия, санкции и предизвикателства пред Запада: Поуки от срещата Путин - Ким
Срещата сред съветския президент Владимир Путин и севернокорейския водач Ким Чен Ун остави след себе си редица поучения.
Става дума за войната в Украйна, за връщането към логиката от най-мрачните години на Студената война, за тесните връзки сред протичащото се в Европа и това, което може да се случи в Далечния изток в бъдеще.
Накратко, изводите могат да бъдат систематизирани в тези три " точки ".
На първо място, ръкостискането е резултат и от съветската непросветеност. То разкрива какъв брой несигурни или " илюзорни " са били някои консенсуси сред Изтока и Запада в годините на спокойно общуване. И най-после, то тревожи Япония и изключително Южна Корея.
Най-непосредственият аспект на съглашението сред московския цар и комунистическия деспот на Пхенян се отнася до възможни военни доставки.
Не би трябвало да се не помни, че Северна Корея, заради режима на наказания, на който е подложена, и изключителната беднотия на стопанската система ѝ, сигурно не може да се смята за софтуерна мощ.
Въпреки рестриктивните мерки, от които страда, тя като по знамение съумява да заплашва Южна Корея, Япония и даже Съединените щати с ракетите си и построяването на нуклеарен боеприпас.
Но тя би трябвало да концентрира дребното запаси, с които разполага, върху тези стратегии. За останалото тя разполага с доста примитивна военна промишленост.
В региона на боеприпасите да вземем за пример специалистите считат, че Северна Корея остава в софтуерната фаза от 60-те и 70-те години на ХХ век, когато всички нейни арсенали са пристигнали от Съветския съюз.
Какво значи това, че на Русия през тази година може да ѝ се наложи да употребява този тип доставки?
То удостоверява, че Путин е почнал неопитен тази дълга война, не е подготвил проекти за промишлено произвеждане, които да устоят на спора, който продължава към този момент 19 месеца и кой знае още какъв брой дълго.
Тъй като не са доста страните, които са подготвени да заобиколят глобите във връзка с оръжията (Иран е измежду тях, Китай го прави скрито и доста внимателно), Путин не може да бъде взискателен за качеството на тези оръжия.
Освен това се удостоверява, че тази война значително се води по остарял метод: доста се приказва за ролята на безпилотните апарати, огромна част от този спор продължава да се води като в Първата или Втората международна война, в окопи и с непрекъсната замяна на тежка артилерия, дъжд от патрони, противопехотни мини.
В този смисъл руските муниции от 60-те и 70-те години на ХХ век за оръдия и минохвъргачки, които Северна Корея продължава да създава, към момента са нужни и то във все по-големи количества поради изчерпването на съветските арсенали.
Не че Украйна е ваксинирана против сходни проблеми с дефицита, само че Киев най-малко може да разчита на по-голям набор от снабдители (дори и западните оръжейни промишлености, изключително тези, произвеждащи муниции, да са понижили потенциала си до най-малко през годините на " пацифистката заблуда " ).
Друго разобличаване от срещата сред Путин и Ким може да се заключи по този начин: изолацията на Северна Корея е била подправена.
В годините, в които Америка и Западът се заблуждаваха, че живеят в свят на мир, те получиха уверенията на Москва и Пекин, че ще съблюдават глобите против " алената монархия " Пхенян. Реално тези гаранции имаха формален темперамент.
По това време Русия и Китай се придържаха към резолюциите на Организация на обединените нации, осъждащи ракетните и нуклеарните опити на Северна Корея, и постановяваха наказания.
Винаги са съществували съмнения, че в реалност руснаците и китайците са продължавали да поддържат диктатурата на Ким с разнообразни типове помощ под масата. Сега виждаме какъв брой бързо те смъкнаха маските.
Неотдавна формалните делегации на държавните управления на Москва и Пекин отпразнуваха дружно с Ким годишнината от взаимната им " победа против Америка " в Корейската война от 1950-53 година
Си Дзинпин постоянно упреква Вашингтон, че възражда манталитета и тона на Студената война, само че той не е по-различен.
Често се разисква какъв брой деликатно Си Дзинпин следи украинския спор, с цел да извлече поучения за вероятно китайско навлизане в Тайван. /БГНЕС
----------------------------------------------------------
Коментар на " Кориере каузи сера "
