Срещата между Доналд Тръмп и Си Дзинпин продължи едва деветдесет

Срещата сред Доналд Тръмп и Си Дзинпин продължи едвам деветдесет минути, само че резултатът ѝ се усеща надалеч оттатък залата за диалози. За пазарите това беше дълго чакан миг на пауза в най-протяжния и безреден търговски спор на десетилетието – самобитно помирение сред двете най-големи стопански системи в света. За политическите анализатори – тест за действителната дълбочина на световното пренареждане, почнало след завръщането на Тръмп в Белия дом. А за вложителите – нов сигнал, че напрежението, което от месеци разклаща пазарите, може най-малко краткотрайно да отстъпи.Американският президент излезе пред репортерите с добре познатата си самонадеяност и дефинира срещата като „ amazing “. И в действителност, достиженията звучат впечатляващо: Китай се съгласява да замрази проектите за ограничение на износа на редкоземни метали най-малко за една година; цените върху артикули, свързани с производството на фентанил, се понижават на половина – от 20% на 10%; Пекин дава обещание да стартира „ неотложно “ изкупуване на „ големи количества американски соя “; а Вашингтон ще посредничи в диалозите сред Nvidia и китайските регулатори за достъпа до високотехнологични чипове. На пръв взор това е крачка обратно от борбата и напред към нормализиране – знак, че двете страни осъзнават какъв брой скъпо коства комерсиалната война на света.Но зад усмивките и изказванията остава несигурността. Тази „ комерсиална пауза “ припомня на примирието от 2019 година, когато Тръмп и Си се срещнаха в Осака и дадоха обещание да „ работят дружно “. Тогава обаче идващите месеци донесоха нови мита и взаимни обвинявания. И през днешния ден ситуацията е сходно – зад кулисите няма изясненост какви тъкмо задължения е поел Китай и какви отстъпки ще изисква в подмяна. Пекин евентуално ще упорства за облекчение на рестриктивните мерки към TikTok и за опция да получи достъп до основни американски технологии в области като изкуствения разсъдък и полупроводниците.Фактът, че в официалното съобщение се загатва Nvidia, е индикативен. Войната за чипове се трансформира в новото полесражение на геополитиката, а ролята на компанията е алегорична – тя стои в сърцето на американското софтуерно предимство. Посредничеството на Вашингтон сред Си и Дженсън Хуанг подсказва, че Белият дом търси прагматичен баланс: да отбрани националните ползи, само че без да задушава международните вериги на доставки.В същото време Тръмп продължава да употребява цените като инструмент на напън и вътрешнополитически сигнал. Само часове след срещата с китайския водач той заплаши Канада с нови 10% мита и отхвърли да води повече договаряния с Отава. Сенатът пък одобри закон, който цели да ограничи президентските пълномощия върху митническите цени – необичаен случай навън опълчване сред Тръмп и част от личната му партия. На хоризонта се задава и решение на Върховния съд по отношение на „ реципрочните цени “ – най-мащабната тарифна стратегия на Тръмп, която може да бъде анулирана. Това значи, че въпреки срещата с Пекин да наподобява като утешение, геополитическата неустановеност остава надълбоко вградена в пазарната конструкция.Пазарите, несъмнено, реагираха незабавно. Акциите на Nvidia нарастнаха с близо 3%, защото всяко намаляване на рестриктивните мерки за чипове в Китай се възприема като опция за растеж в приходите. Индексите в Азия и Европа също се покачиха – отдъхвайки, че най-малко за миг „ войната на митата “ стопира. Но сходно на всички краткотрайни примирия, и това носи риск от блаженство. Истинската инспекция ще пристигна през идващите седмици, когато пазарите ще търсят конкретика: ще бъдат ли в действителност анулирани редкоземните ограничавания, ще стартират ли действителни покупки на соя, и ще продължи ли Вашингтон да употребява цените като политически инструмент по отношение на останалите сътрудници.Историята демонстрира, че комерсиалните спорове сред Съединени американски щати и Китай рядко завършват с едно здрависване. През последните двадесет години всяка фаза на доближаване е следвана от нов стадий на напрежение. Но има и една по-дълбока динамичност – взаимната взаимозависимост. Китай се нуждае от американските технологии, а Съединени американски щати – от китайските метали и произвеждане. Затова трюсът може да понижи геополитическото напрежение, само че не и да го отстрани. Светът остава обвързван в комплицирана мрежа от ползи, в която икономическите съюзи се преплитат с софтуерни зависимости.Инвеститорите обаче, е добре да гледат оттатък заглавията. Тази среща не е край, а единствено междинна спирка в по-голямата промяна на световната стопанска система. В кратковременен проект може да донесе облекчение за пазарите, само че в дълготраен – ще подчертае какъв брой мъчно е да се разделят стопански системи, които към този момент са се вплели една в друга. За вложителя това значи едно: да бъде спокоен, само че внимателен. Под повърхността на примирието постоянно се крият нови линии на напрежение.Материалът е с изчерпателен темперамент и не е съвет за покупка или продажба на активи на финансовите пазари.