Срещаме ви с едно семейство, за което военната авиация е

Срещаме ви с едно семейство, за което военната авиация е въпрос на дълг, себеотдаване и последователност. Как се сбъдват фантазиите и може ли авиацията да дава криле и в живота?

майор Антон Вълков, началник полети „ Подход “ 22-ра авиобаза „ Безмер “: „ Дългът, достойнството са нещо, което би трябвало да се опазва в българската войска. Авиацията дава доста и взима всичко, това е цялостно себеотдаване. “

майор Нели Янакиева-Вълкова, шеф информационни, осведомителни и навигационни системи 22-ра авиобаза „ Безмер “: „ Ангажиментите, които имаме, са на доста високо равнище, тъй като носим отговорност за живота. “



Борис Вълков, курсант, трети курс курсант специалност„ Летец-пилот за Военновъздушни сили “: „ Дългът е към рода ни, към ползите на страната, към нашия трикольор и ние би трябвало да реализираме всичко допустимо да опазим неприкосновеността на нашата татковина. “

Погледът им е вторачен в небето и с отговорност и чест бранят въздушното ни пространство. Те са отдадени на военната авиация. Майор Антон Вълков и майор Нели Вълкова са екип в авиобаза „ Безмер “ и тандем в живота. Той е началник полети и задачата му е да обезпечи сигурност на летателните апарати, а тя дава отговор за осведомителните и навигационните системи.



майор Антон Вълков: „ Две са нещата, които са значими радио диалозите, които обезпечават информация с водача, ръководителя на кулата и техните планове и би трябвало да имаме информация за въздушната конюнктура. Нещо в ситуацията се трансформира и би трябвало да вземеш решение. Понякога нямаш време и задачата би трябвало да се извърши оптимално бързо. Изпълнението на полета би трябвало да се организира в условия, които са безвредни за екипажа и за хората на земята. “

Работата им изисква бърза и навременна реакция, а рискът е висок.

майор Антон Вълков: „ Отговаряме за хората във въздуха, опитваме да сме на тяхно място, да вникнем в тях, с цел да не правим неверно придвижване, деяние на земята. Това е най-трудното като професионални умения. Неща, които като млад в никакъв случай не съм предполагал, че ще правя, че ще се носи такава отговорност, в този момент през годините, които минаха, товарът тежи на раменете. “

майор Нели Янакиева-Вълкова: „ Навигационните системи дават информация на борда на летателния уред, на летеца, с цел да може да се дефинира местоположението и да можем да му осигурим подхождане към курса и долитане до летището във всевъзможни метеорологични условия - и през деня, и нощем, и при понижена видимост, и осигурявайки най-критичния стадий кацането. Отговорността, която би трябвало да се носи, както на хората, които са във въздуха, хората, които са на земята, отговорност за сигурността. “

Семейство Вълкови споделя, че военната авиация им дава криле и в живота.



майор Нели Янакиева-Вълкова: „ Винаги ориста събира хора с общи ползи, идеали, обща ценностна система, тъй че може да се каже, че авиацията ни е събрала. “

Страстта към военната авиация се разпалва и в сина им Борис. От напълно дребен самолетите го пленяват, минава през кръжоци в обсерваторията в Ямбол и през днешния ден е трети курс курсант летец-пилот във военновъздушното учебно заведение в Долна Митрополия.

курсант Борис Вълков: „ Те несъзнателно възпламениха тази пристрастеност към авиацията и към този момент пламването на това малко пламъче нямаше по какъв начин да бъде изгасено, сега огънят е огромен. “

майор Нели Янакиева-Вълкова: „ От година и половина аз повече от кабината на самолета не можах да го смъкна. “

майор Антон Вълков: „ Въпреки че аз… тате, недей, не е за теб, не ме послуша и си върви по личен път, само че това е добре, младеж да знае какво желае от живота. “

И Борис самоуверено следва фантазиите си. Сега минава през летателния си стаж в
авиобаза Долна Митрополия. А татко му скрито се надява той да гледа с неговите
очи и пристрастеност в небето.

курсант Борис Вълков: „ Правя ретроспекция и се възнамерявам кой съм бил като дребен, това дребното момче, което е имало интереса откъм самия старт, силата, самолетите, които минават над главата ми, шумът на моторите и се получава една еуфория, в която самото малко момче се усеща в кожата си и взема решение да поеме по своя път и да бъде на своето място. “

майор Нели Янакиева-Вълкова: „ Радвам се, че той следва фантазиите си. Чакаше си първите полети с най-голямо неспокойствие. Осъзнат избор, от нашия речник думата „ не мога “ е изтрита. Упоритостта, твърдостта да правиш, до момента в който не стане и то да стане както би трябвало. “

курсант Борис Вълков: „ Най-ценният урок, който са ми дали, който ненапълно е и в моето име, е постоянно да се бориш каквито и да са събитията. Тръпка си е, има страсти, само че би трябвало да ги направляваме, с цел да няма прояви, защото работата е виновна и от нас зависят човешки живот. “

Семейство Вълкови са уверени, че с цел да си боен, би трябвало да носиш родината в сърцето си и да изпълняваш дилемите си с възприятие на чест и дълг.

майор Нели Янакиева-Вълкова: „ Храбростта е да даваш всичко от себе си, да отстояваш с цената на всичко. “
майор Антон Вълков: „ Трябва да бъдем възпитавани по подобен метод, че да можем
да защитим страната с цената на всичко, даже и на живота си. “
курсант Борис Вълков: „ Като си в небето изпитваш една огромна независимост, само че осъзнаваш и каква голяма отговорност носиш. Авиацията е сложен избор, сложен път. Готов съм да платя даже и най-високата цена да реализира своите цели като развъртвам своята кариера в българските военновъздушни сили. “