Баба Вида – единствената изцяло запазена средновековна крепост в България
Средновековната цитадела „ Баба Вида ” е непреходният знак на Видин. Тя пази мемоари за славни времена, само че и за тежки дни, оживяла две хилядолетия като стожер на Дунава и опазила съкровени секрети за Видинското царство.
С тези думи крайдунавската община популяризира една от най-важните си туристически атракции – единственото изцяло непокътнато средновековно отбранително оборудване в България, съобщи кореспондент на БГНЕС.
Крепостта е построена върху остарели римски основи от античния град Бонония. Българският строеж е от втората половина на Х в., който по жанр и темперамент е друг от римския. Средновековната цитадела непрестанно е разширяван и надстрояван през вековете.
„ Между всички монументи на Видин, които предишното ни е завещало за наставление и поука, несъмнено е, че Бабините Видини кули си остават като един от най-важните и най-добре непокътнатите, за показ на тези, които в разрушението ѝ са дирили постоянно популярност, само че която не те, а тя е претърпяла! “, написа Васил Атанасов в „ Българска географска христоматия “.
Активният строителен интервал е от епохата на Видинското царство, играло значима роля в политиката на Втората българска страна. Най-голямата смяна е направена от цар Иван Срацимир (1355-1396), чието име се свързва с построяването на най-високата кула.
По времето на Османската империя крепостта още веднъж извършва защитна функционалност, а през XVII век стартира нейното приспособяване за потребление на огнестрелно оръжие.
Според Васил Атанасов Бабините Видини кули престават да служат за защита едвам през XVIII век, когато Семи паша, през 1854 година, трансформира крепостта във военно-археологически музей, просъществувал само до Освобождението през 1878 година При окупацията на Видин от румънските войски той бива разграбен.
През Сръбско-българската война от 1885 година крепостта е служила на бранителя на града – майор Узунов, като в нея са складирани муниции. През Балканската война тя е употребена за бдителен пункт на дунавската защита, както и през Първата международна война /1914-1918 г./.
Археологическите изследвания на „ Баба Вида “ стартират през втората половина на XX век. В наши дни тя е монумент на културата с национално значение и е желано място за осъществяване на фестивали и други културни прояви.
„ И за това всеки камък, кула или залутан дувар в нея могат да ни опишат дивни митове из предишното, стига да можем от езика им по нещо да разбираме “, написа още за историческата старост Васил Атанасов. /БГНЕС
С тези думи крайдунавската община популяризира една от най-важните си туристически атракции – единственото изцяло непокътнато средновековно отбранително оборудване в България, съобщи кореспондент на БГНЕС.
Крепостта е построена върху остарели римски основи от античния град Бонония. Българският строеж е от втората половина на Х в., който по жанр и темперамент е друг от римския. Средновековната цитадела непрестанно е разширяван и надстрояван през вековете.
„ Между всички монументи на Видин, които предишното ни е завещало за наставление и поука, несъмнено е, че Бабините Видини кули си остават като един от най-важните и най-добре непокътнатите, за показ на тези, които в разрушението ѝ са дирили постоянно популярност, само че която не те, а тя е претърпяла! “, написа Васил Атанасов в „ Българска географска христоматия “.
Активният строителен интервал е от епохата на Видинското царство, играло значима роля в политиката на Втората българска страна. Най-голямата смяна е направена от цар Иван Срацимир (1355-1396), чието име се свързва с построяването на най-високата кула.
По времето на Османската империя крепостта още веднъж извършва защитна функционалност, а през XVII век стартира нейното приспособяване за потребление на огнестрелно оръжие.
Според Васил Атанасов Бабините Видини кули престават да служат за защита едвам през XVIII век, когато Семи паша, през 1854 година, трансформира крепостта във военно-археологически музей, просъществувал само до Освобождението през 1878 година При окупацията на Видин от румънските войски той бива разграбен.
През Сръбско-българската война от 1885 година крепостта е служила на бранителя на града – майор Узунов, като в нея са складирани муниции. През Балканската война тя е употребена за бдителен пункт на дунавската защита, както и през Първата международна война /1914-1918 г./.
Археологическите изследвания на „ Баба Вида “ стартират през втората половина на XX век. В наши дни тя е монумент на културата с национално значение и е желано място за осъществяване на фестивали и други културни прояви.
„ И за това всеки камък, кула или залутан дувар в нея могат да ни опишат дивни митове из предишното, стига да можем от езика им по нещо да разбираме “, написа още за историческата старост Васил Атанасов. /БГНЕС
Източник: dnesplus.bg
КОМЕНТАРИ