Сушата ще превърне 1,2 млн. души в мигранти до 2050 г.
Средното количество превалявания спадна с една трета през годините, предшестващи експлоадирането на геноцида в Дарфур през 2003 година Несигурните коридори за паша се свиваха по-бързо, в сравнение с управляващите можеха да се оправят. Тлеещото напрежение сред пастири и фермери в Судан прерасна в принуждение, манипулирано от военните в Хартум. Когато стрелбата спря, към 300 000 лежаха мъртви, а милиони други бяха разселени. Дарфур бе първият в света спор, обвързван с изменението на климата. Като се има поради скоростта на световното стопляне, той няма да е финален.
В свят, заплашен от покачващи се температури, опустошителни стихии и неочаквани наводнения, климатичната миграция и разселването при бедствия бързо се трансформират в рецесията на 21 век. Точни калкулации липсват, само че консервативните споделят, че всяка година към 60 милиона души са наложително разселени вследствие на несигурността на изхранването и поминъка, нарушен от изменението на климата. Въпреки че въздействието на изменението на климата е световно, по-голямата част от най-засегнатите са в най-бедните и най-бързо затоплящи се страни в света. Това написа Робърт Муга в публикация за Mongabay.
Вместо да се оправят с климатичните провокации, множеството държавни управления, интернационалните организации, играчи от частния бранш и нестопански организации заравят главите си в пясъка. Краткосрочните решения доминират над дълготрайното прогнозиране, обмисляне и подготовка, а това е рисково. Рискът от неочаквани всеобщи придвижвания, комплициран от съществуващи политически, стопански и обществени провокации, към този момент не е научен.
Размерите на зараждащия се миграционен прелом са немислими. В взаимозависимост от това кой брои сред 200 милиона и 1,2 милиарда души до 2050 година няма да имат различен избор, с изключение на да избягат от глада. Скоростта и мащабът на идната миграция и разселване ще надминат надалеч даже най-мъчителните бежански рецесии от предишния век и ще надвишават потенциала за помощ в приемащите страни.
Сред най-тежко засегнатите райони са Големият Африкански рог, изключително Сомалия, Етиопия и Кения, където над 30 милиона души към този момент са изправени пред продоволствена неустановеност, като вероятността един човек да почине от апетит е на всеки 36 секунди през 2022 година
Признаци на идния безпорядък проблясват освен от Африка. Епохална суша в Сирия сред 2005-а и 2010 година опустоши добитъка и селскостопанската продукция, като прогони 1,5 милиона души от селските към градските региони. Те от своя страна напрегнаха така и така пренаселените общности и провокираха цивилен безредици, държавни репресии и в последна сметка революция.
Редуващите се суши с наводнения тласнаха Ел Салвадор към ръба. Опустошителните реколти изтласкаха десетки хиляда към градовете, доста от които станаха лесна плячка за насилствени банди, което ги принуди да бягат на север към Мексико, Съединени американски щати и Канада.
Тъй като международните температури ще се покачат повече през идващите 50 години, в сравнение с през предходните 6000 години, учените са съгласни, че неприятното занапред следва. Днес единствено един % от планетата попада в „ едвам годни за живеене “ горещи зони: до 2050 година съотношението може да нарасне до съвсем 20%. През 2100 година температурите може да се повишат толкоз високо, че престоят на открито в някои огромни столици на Южна и Източна Азия може да се окаже смъртоносно. Надигащите се морета към този момент са потопили осем острова в западната част на Тихия океан, като се чака още 50 да изчезнат до 2100 година Това изяснява за какво островитяните от Кирибати до Нова Зеландия са първите хора, които аплайват за статут на климатични бежанци.
Глобалният отговор на климатичната миграция и разселването при бедствия е фрагментиран, като част от казуса е методът, по който се категоризират бежанците. Най-общо казано, мигрантите се движат непринудено и тяхната подвижност през границите се ръководи от националните емиграционни и имиграционни закони. Въпреки възходящата информираност за тежкото им състояние, към момента няма специфичен световен юридически инструмент, който да признава „ климатичните бежанци “, още по-малко да ги пази и подкрепя. В резултат на това огромна част от най-тежко засегнатите от изменението на климата към момента са невидими за интернационалното право. Във време, когато три пъти повече хора са разселени от суша и наводнения, в сравнение с от въоръжени спорове, това е обезпокоителен пропуск. Както се видя след изселването от Сирия през 2015 година, даже относително скромният приток на хора в Западна Европа генерира големи политически последствия, не на последно място популистка реакция.
За благополучие, от ден на ден международни водачи и интернационалните организации одобряват, че климатичната миграция е главен геополитически риск. Опасността е голяма в горещите климатични точки, където проведени банди употребяват климатичните бедствия като оръжия – да вземем за пример, екстремистки и терористични организации в Централна Америка и елементи от Западна Африка, партизански фракции в Ирак и Сирия, които се възползват от климатичните промени да заграбят земя или да завоюват посредством трафик на хора.
Друга гореща точка са автократичните и слаби страни, които съзнателно бъркат за пресметната полза. Такъв беше казусът в Беларус, където управляващите цинично улесниха притока на кюрди в страната и след това им разрешиха да преминат границата с Полша и други страни от Европейски Съюз. Русия също заплаши да отприщи злополучие в Украйна, в това число заличаване на водни резервоари и нарушение на естествените водоносни хоризонти.
Най-уязвимите райони не могат да чакат интернационална благотворителност. Те са първите, които реагираха на изключителната климатична обстановка. Индонезия, да вземем за пример, реалокира столицата си, Джакарта, заради бързото повишаване на морското ниво и потъването на крайбрежната инфраструктура. Бангладеш, с открити делтови региони, укрепва градовете, устойчиви на климата, и оказва помощ на популацията да се пресели от по-уязвимите селца. Малдивите също по този начин създават плаващи градове и претеглят преместването на най-уязвимите групи от популацията. Такива фрапантни начинания произтичат от безапелационното разбиране, че цената на инерцията единствено ще нараства със задълбочаването на изключителната климатична обстановка. В същото време настоящите управляващи би трябвало да ръководят климатичната рецесия, без да подценяват настояванията за по-силна обществена правдивост посредством правдивост и приобщаване, права на локалното население, досегаемост и отбрана на децата.
За да притегли вниманието към казуса Съветът на Организация на обединените нации по правата на индивида избра специфичен докладчик за изменението на климата през 2021 година, а преди този момент Норвегия, Германия, Швейцария и Европейски Съюз се споразумяха да разработят протоколи сред страните за трансгранично разселване.
Реакциите на Африканския съюз, Азия, Латинска Америка на климатичната миграция и разселването са в зародиш и са смели единствено на хартия. Съединени американски щати и Европейски Съюз също преразглеждат политиките си по отношение на климатичната миграция и разселването при бедствия.
В свят, заплашен от покачващи се температури, опустошителни стихии и неочаквани наводнения, климатичната миграция и разселването при бедствия бързо се трансформират в рецесията на 21 век. Точни калкулации липсват, само че консервативните споделят, че всяка година към 60 милиона души са наложително разселени вследствие на несигурността на изхранването и поминъка, нарушен от изменението на климата. Въпреки че въздействието на изменението на климата е световно, по-голямата част от най-засегнатите са в най-бедните и най-бързо затоплящи се страни в света. Това написа Робърт Муга в публикация за Mongabay.
Вместо да се оправят с климатичните провокации, множеството държавни управления, интернационалните организации, играчи от частния бранш и нестопански организации заравят главите си в пясъка. Краткосрочните решения доминират над дълготрайното прогнозиране, обмисляне и подготовка, а това е рисково. Рискът от неочаквани всеобщи придвижвания, комплициран от съществуващи политически, стопански и обществени провокации, към този момент не е научен.
Размерите на зараждащия се миграционен прелом са немислими. В взаимозависимост от това кой брои сред 200 милиона и 1,2 милиарда души до 2050 година няма да имат различен избор, с изключение на да избягат от глада. Скоростта и мащабът на идната миграция и разселване ще надминат надалеч даже най-мъчителните бежански рецесии от предишния век и ще надвишават потенциала за помощ в приемащите страни.
Сред най-тежко засегнатите райони са Големият Африкански рог, изключително Сомалия, Етиопия и Кения, където над 30 милиона души към този момент са изправени пред продоволствена неустановеност, като вероятността един човек да почине от апетит е на всеки 36 секунди през 2022 година
Признаци на идния безпорядък проблясват освен от Африка. Епохална суша в Сирия сред 2005-а и 2010 година опустоши добитъка и селскостопанската продукция, като прогони 1,5 милиона души от селските към градските региони. Те от своя страна напрегнаха така и така пренаселените общности и провокираха цивилен безредици, държавни репресии и в последна сметка революция.
Редуващите се суши с наводнения тласнаха Ел Салвадор към ръба. Опустошителните реколти изтласкаха десетки хиляда към градовете, доста от които станаха лесна плячка за насилствени банди, което ги принуди да бягат на север към Мексико, Съединени американски щати и Канада.
Тъй като международните температури ще се покачат повече през идващите 50 години, в сравнение с през предходните 6000 години, учените са съгласни, че неприятното занапред следва. Днес единствено един % от планетата попада в „ едвам годни за живеене “ горещи зони: до 2050 година съотношението може да нарасне до съвсем 20%. През 2100 година температурите може да се повишат толкоз високо, че престоят на открито в някои огромни столици на Южна и Източна Азия може да се окаже смъртоносно. Надигащите се морета към този момент са потопили осем острова в западната част на Тихия океан, като се чака още 50 да изчезнат до 2100 година Това изяснява за какво островитяните от Кирибати до Нова Зеландия са първите хора, които аплайват за статут на климатични бежанци.
Глобалният отговор на климатичната миграция и разселването при бедствия е фрагментиран, като част от казуса е методът, по който се категоризират бежанците. Най-общо казано, мигрантите се движат непринудено и тяхната подвижност през границите се ръководи от националните емиграционни и имиграционни закони. Въпреки възходящата информираност за тежкото им състояние, към момента няма специфичен световен юридически инструмент, който да признава „ климатичните бежанци “, още по-малко да ги пази и подкрепя. В резултат на това огромна част от най-тежко засегнатите от изменението на климата към момента са невидими за интернационалното право. Във време, когато три пъти повече хора са разселени от суша и наводнения, в сравнение с от въоръжени спорове, това е обезпокоителен пропуск. Както се видя след изселването от Сирия през 2015 година, даже относително скромният приток на хора в Западна Европа генерира големи политически последствия, не на последно място популистка реакция.
За благополучие, от ден на ден международни водачи и интернационалните организации одобряват, че климатичната миграция е главен геополитически риск. Опасността е голяма в горещите климатични точки, където проведени банди употребяват климатичните бедствия като оръжия – да вземем за пример, екстремистки и терористични организации в Централна Америка и елементи от Западна Африка, партизански фракции в Ирак и Сирия, които се възползват от климатичните промени да заграбят земя или да завоюват посредством трафик на хора.
Друга гореща точка са автократичните и слаби страни, които съзнателно бъркат за пресметната полза. Такъв беше казусът в Беларус, където управляващите цинично улесниха притока на кюрди в страната и след това им разрешиха да преминат границата с Полша и други страни от Европейски Съюз. Русия също заплаши да отприщи злополучие в Украйна, в това число заличаване на водни резервоари и нарушение на естествените водоносни хоризонти.
Най-уязвимите райони не могат да чакат интернационална благотворителност. Те са първите, които реагираха на изключителната климатична обстановка. Индонезия, да вземем за пример, реалокира столицата си, Джакарта, заради бързото повишаване на морското ниво и потъването на крайбрежната инфраструктура. Бангладеш, с открити делтови региони, укрепва градовете, устойчиви на климата, и оказва помощ на популацията да се пресели от по-уязвимите селца. Малдивите също по този начин създават плаващи градове и претеглят преместването на най-уязвимите групи от популацията. Такива фрапантни начинания произтичат от безапелационното разбиране, че цената на инерцията единствено ще нараства със задълбочаването на изключителната климатична обстановка. В същото време настоящите управляващи би трябвало да ръководят климатичната рецесия, без да подценяват настояванията за по-силна обществена правдивост посредством правдивост и приобщаване, права на локалното население, досегаемост и отбрана на децата.
За да притегли вниманието към казуса Съветът на Организация на обединените нации по правата на индивида избра специфичен докладчик за изменението на климата през 2021 година, а преди този момент Норвегия, Германия, Швейцария и Европейски Съюз се споразумяха да разработят протоколи сред страните за трансгранично разселване.
Реакциите на Африканския съюз, Азия, Латинска Америка на климатичната миграция и разселването са в зародиш и са смели единствено на хартия. Съединени американски щати и Европейски Съюз също преразглеждат политиките си по отношение на климатичната миграция и разселването при бедствия.
Източник: profit.bg
КОМЕНТАРИ