Средните месечни температури са между минус 1 и плюс 5

...
Средните месечни температури са между минус 1 и плюс 5
Коментари Харесай

Януари 2026 г. е с повече валежи от януари миналата година

Средните месечни температури са сред минус 1 и плюс 5 градуса по Целзий, което е към и над нормата. Най-високата измерена температура е 21,4 градуса на 4 януари в Дългопол. Най-ниската минимална температура в станция в населенo място е минус 17,0 градуса на 12 януари в Самоков, а най-ниската температура, измерена на планински връх, е минус 25,8 градуса на връх Мусала на 1 януари. В София най-високата измерена температура е 16,6 градуса на 4 януари, а най-ниската – минус 10,9 градуса на 13 януари.

Месечните суми на преваляванията са сред 63% (Асеновград) и 410% (Крумовград) от климатичната норма. Януари 2026 година е с повече превалявания от януари на 2025 година Най-голямото измерено 24-часово количество дъжд е 154,2 мм в с. Токачка, обл. Кърджали, на 8 януари. В София месечната сума дъжд е 70 мм, което е 198% от нормата, а оптималният 24-часов дъжд е 17 мм на 10 януари.

Сняг вали на 8–9 януари в Северна България и в планините, а през интервала 11–13 януари – в по-голямата част от страната, като се изключи Горнотракийската равнина и огромна част от Източна България. Снежна завивка се образува също на 17 и 19 януари – тук-там най-вече в Северна и Източна България, както и на 22 януари – най-вече в Западна и Централна България. В края на месеца снежна завивка има единствено в планините над към 1200 м надморска височина. Най-висока снежна завивка в населенo място е измерена в с. Черешово, обл. Разград, на 14 януари – 24 см, а на планински връх – 124 см на връх Ботев на 30 януари.

Месецът стартира със относително студено време, само че още на 2 януари с прекосяването на топъл фронт се затопля. През идващите дни (3–6 януари) страната е под въздействие на стационираща фронтална система, облачността е забележителна, на доста места има превалявания от дъжд, а температурите са в необятни граници. В северозападните региони има превалявания от сняг и се образува снежна завивка. Впоследствие с прекосяването на два средиземноморски циклона доникъде на месеца времето е най-вече облачно, с превалявания.

През интервала 16–19 януари България е в югозападната външна страна на антициклон с център над Европейска Русия. В страната нахлува леден въздух и температурите сензитивно се намаляват. Облачността е най-вече забележителна, има и превалявания, изначало от дъжд, който бързо минава в сняг.

В интервала 20–25 януари Балканският полуостров е под въздействие на висок баричен гребен. През страната минава топъл фронт. Времето е най-вече облачно и мъгливо, със слаби превалявания, по поречието на Дунав се образува и поледица. През последните дни от месеца времето се дефинира от преминаващи средиземноморски циклони (на 26–27 и 29–30 януари). Температурите са по-високи от нормалните за края на януари. Има забележителна облачност и превалявания от дъжд, основни по количество в крайните южни региони от страната.

Опасни феномени

В първите дни на годината мощни до бурни ветрове нанасят съществени материални вреди на доста места в страната. На 4 януари в община Враца от вятъра са повалени дървета, паднали са десетки електрически стълбове, има скъсани кабели и частични спирания на електрозахранването в обособени зони на града, както и в селата Бели извор и Чирен. Заради ураганен вятър от летище София са пренасочени и анулирани полети. На територията на курорта Боровец са съборени голям брой дървета, в това число и на ски пистите, заради което ски зоната краткотрайно е затворена. На 8 януари в с. Меден бунар, обл. Ямбол, от мощен вятър са нанесени вреди на доста къщи и улични стълбове, обиден е и фотоволтаичен парк.

През месеца в резултат на продължителни и значителни превалявания са регистрирани местни наводнения в Южна България. На 7 януари на територията на общините Кирково и Крумовград поради разрушена инфраструктура, прекратени пътища и задействани свлачища е оповестено отчасти бедствено състояние. На 11 януари свлачище затваря пътя сред Девин и Смолян в yчacтъĸa нa oĸoлo 2 км пpeди c. Cтoйĸитe. На 8, 27 и 30 януари в резултат на продължителни и обилни по количество превалявания Арда повишава равнището си и придошлите води заливат железобетонния мост над реката, ситуиран на републикански път в региона на с. Китница. Поради непроходимостта на моста – единствена пътна връзка за шест села на територията на Ардино, в тези дни общината афишира отчасти бедствено състояние до намаляване равнището на реката.

СЪСТОЯНИЕ НА РЕКИТЕ

През огромна част от месеца водните количества на реките в страната са към праговете за междинни води. В интервалите 6–8 и 26–30 януари вследствие на превалявания са регистрирани покачвания на речните равнища в цялата страна и водните количества на множеството реки са били над праговете за междинни води и към праговете за високи води.

През първия интервал обилни покачвания са регистрирани във водосборите на южночерноморските реки (с до 345 см); на р. Арда по главната река (с до 300 см) и в притоците ѝ р. Крумовица при Крумовград (с 560 см) и р. Бяла при с. Долно Луково (с 392 см); на р. Струма в притока ѝ р. Елешница при с. Ваксево (със 130 см) и на р. Места при гр. Хаджидимово (със 172 см).

В интервала 26–30 януари обилни покачвания са регистрирани във водосборите на реките Факийска – с 205 см при с. Зидарово, и Велека – с 220 см при с. Граматиково (Черноморски басейн); на р. Арда по главната река – с до 250 см при с. Вехтино, и в притоците ѝ р. Крумовица при Крумовград – с 450 см, р. Върбица при сп. Джебел – с 358 см, р. Бяла при с. Долно Луково – с 325 см, на р. Марица в притока ѝ р. Харманлийска при гр. Харманли – с 279 см (Източнобеломорски басейн); на р. Струма при Кресна – със 117 см, и при с. Марино поле – със 153 см, на р. Места при с. Момина кула – със 166 см, и при гр. Хаджидимово – с 257 см (Западнобеломорски басейн).

АГРОМЕТЕОРОЛОГИЧНИ УСЛОВИЯ

През януари агрометеорологичните условия са с нараснала динамичност, с редуващи се интервали с наднормени и поднормени температури и високи за сезона стойности през последната седмица. В началото на месеца извънредно високите температури, в региони като Шумен, Варна, Бургас, Ахтопол, Чирпан и Елхово до 19–20 градуса, възобновяват вегетационните процеси при част от есенните посеви. Последвалото захлаждане в края на първото и през второто десетдневие възвръща покоя при зимните житни култури и задържа нежелателното прибързано набъбване на пъпките при някои ранноцъфтящи типове. През втората половина от третото десетдневие на доста места в страната са регистрирани температури до и над 14–15 градуса, а в югоизточните елементи междинните денонощни стойности са над биологичния най-малко, нужен за обновяване на вегетационните процеси при зимните житни култури.

(Информацията е оповестена без редакторска интервенция и на съображение контракт за партньорство сред Българската телеграфна организация и Националния институт по метеорология и хидрология)
Източник: bta.bg


СПОДЕЛИ СТАТИЯТА


КОМЕНТАРИ
НАПИШИ КОМЕНТАР